С усмивка
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Записки от тефтерчето
За всекиго по нещо
Старите авери – бай Петко, Тенката и Спиро са заели своите места около масата и сърбат шумно кафето. Всеки е разперил по един вестник и прави сутрешен преглед на печата. В кафенето, както винаги, е пълно, та се налага от време на време да се надвикват.
- Много зациклиха тия протести! – въздъхва бай Петко. – Вече толкова дни минаха, а управляващите се правят на „дръж ми шапката”.
- А ти искаш да се правят на „нà ти властта” ли? – подмята Спиро.
- С бой са я вземали, с бой ще я дадат! – мъдро обобщава Тенката.
- Че то гладно куче пуска ли кокала? – продължава бай Петко.
- Само не ми казвай, че са гладни! – апострофира го Тенката. – Не ги ли виждаш какви шопари са, все охранени, все едно не са в Народното събрание, ами в цех за угояване.
- Абе, верно всичко се въртяло около Искрето! – измества темата Спиро. – Разбрахте ли за тефтерчето на... оня... айдук... как му беше името. Тук пише, че нищо не можел да направи, без да информира госпожата. А е шеф на комисията за установяване на конфликт на интереси. Бре-бре!... Верно, значи, било туй с Искрето..., че въртяло всички на малкото си пръстче.
- Интересно... много интересно! – бърше очилата си бай Петко. – То и без това си е бая яко пръстчето. И тебе да хване ще те завърти.
Тук всички се разсмиват.
- Глей к'во писал завалийката в това тефтерче. – ГГ да бъде ударен!
- Ударен с какво? – пита Тенката. – С камък, с бухалка, с учебник по марксизъм?
- И по какво? – не мирясва и бай Петко. – По главата ли, по ръцете ли, не става ясно. Може и по оная работа. Което си е направо гадно.
- А може би става въпрос за удар под кръста – пояснява Спиро, – те ги умеят тия работи, направо са си професори. Я чуйте още – „за ЕД да не се бърза с цигарите и лова”. Как ще го разтълкувате това?
- Това мирише на конспирация от времето на Коминтерна – отбелязва Тенката. – Може би става въпрос за контрабанда! Те нали затова искат властта, за да държат контрабандата. Без нея са умрели гладни.
- Или за пране на пари! – допълва бай Петко.
- Ако са само цигарите, да, но... какво общо има тук ловът..., не мога да разбера, нещо ми се губи от погледа – потъва в размисъл Спиро.
- Имам версия! – подхваща бай Петко. – Според мен искат да му кажат следното. Пускаме му контрабандата с цигарите, ако той ни урежда лова в резервата.
- Има логика – съгласява се Спиро, – но като че ли още нещо ми се изплъзва. Не може да е толкова просто.
- Нали няма да оставим следователите без работа? – намигва им Тенката, – да ги оставим и те малко да си поблъскат главите.
- А може би означава да не бърза с цигарите и лова, преди да се е върнал ББ от чужбина. Нали са си аверчета. Трябва да делят по братски – не се отказва Спиро. – Ти на мен, аз на теб – това е принципът на споделената власт. И така вече нещата като че ли се навързват.
- Има логика! Съгласен съм с това! – казва Тенката.
- „Да се изкарат хората на улицата.” – Какво ще кажете за това? – продължава да чете от тефтерчето Спиро.
- Ами успяха, изкараха ги! – отговаря бай Петко.
- Те ги изкараха на улицата, ама сега не могат да ги върнат – подмята язвително Тенката. – Процесът вече не се контролира от тях.
- Абе като гледам това тефтерче, май не мога да се съглася с теб! – охлажда ентусиазма му Спиро.
- Дотук се съгласявах с теб, но вече не. Не виждаш ли, че хората си протестират спонтанно. Никой не стои зад тях – пали се Тенката. – Ако имаше някой зад тях, щяха да са по-организирани. А те като овце, само блеят!
- Защото другарите искат така да изглежда..., но...
- Какво но! - ядосва се Тенката. – Протестите са си истински, но без организация.
- Да не спорим! Не можем да знаем всичко – въздъхва Спиро. – Това ще го оставим на прокурорите. А сега да пием по още едно кафе. Ленче!...
- Много зациклиха тия протести! – въздъхва бай Петко. – Вече толкова дни минаха, а управляващите се правят на „дръж ми шапката”.
- А ти искаш да се правят на „нà ти властта” ли? – подмята Спиро.
- С бой са я вземали, с бой ще я дадат! – мъдро обобщава Тенката.
- Че то гладно куче пуска ли кокала? – продължава бай Петко.
- Само не ми казвай, че са гладни! – апострофира го Тенката. – Не ги ли виждаш какви шопари са, все охранени, все едно не са в Народното събрание, ами в цех за угояване.
- Абе, верно всичко се въртяло около Искрето! – измества темата Спиро. – Разбрахте ли за тефтерчето на... оня... айдук... как му беше името. Тук пише, че нищо не можел да направи, без да информира госпожата. А е шеф на комисията за установяване на конфликт на интереси. Бре-бре!... Верно, значи, било туй с Искрето..., че въртяло всички на малкото си пръстче.
- Интересно... много интересно! – бърше очилата си бай Петко. – То и без това си е бая яко пръстчето. И тебе да хване ще те завърти.
Тук всички се разсмиват.
- Глей к'во писал завалийката в това тефтерче. – ГГ да бъде ударен!
- Ударен с какво? – пита Тенката. – С камък, с бухалка, с учебник по марксизъм?
- И по какво? – не мирясва и бай Петко. – По главата ли, по ръцете ли, не става ясно. Може и по оная работа. Което си е направо гадно.
- А може би става въпрос за удар под кръста – пояснява Спиро, – те ги умеят тия работи, направо са си професори. Я чуйте още – „за ЕД да не се бърза с цигарите и лова”. Как ще го разтълкувате това?
- Това мирише на конспирация от времето на Коминтерна – отбелязва Тенката. – Може би става въпрос за контрабанда! Те нали затова искат властта, за да държат контрабандата. Без нея са умрели гладни.
- Или за пране на пари! – допълва бай Петко.
- Ако са само цигарите, да, но... какво общо има тук ловът..., не мога да разбера, нещо ми се губи от погледа – потъва в размисъл Спиро.
- Имам версия! – подхваща бай Петко. – Според мен искат да му кажат следното. Пускаме му контрабандата с цигарите, ако той ни урежда лова в резервата.
- Има логика – съгласява се Спиро, – но като че ли още нещо ми се изплъзва. Не може да е толкова просто.
- Нали няма да оставим следователите без работа? – намигва им Тенката, – да ги оставим и те малко да си поблъскат главите.
- А може би означава да не бърза с цигарите и лова, преди да се е върнал ББ от чужбина. Нали са си аверчета. Трябва да делят по братски – не се отказва Спиро. – Ти на мен, аз на теб – това е принципът на споделената власт. И така вече нещата като че ли се навързват.
- Има логика! Съгласен съм с това! – казва Тенката.
- „Да се изкарат хората на улицата.” – Какво ще кажете за това? – продължава да чете от тефтерчето Спиро.
- Ами успяха, изкараха ги! – отговаря бай Петко.
- Те ги изкараха на улицата, ама сега не могат да ги върнат – подмята язвително Тенката. – Процесът вече не се контролира от тях.
- Абе като гледам това тефтерче, май не мога да се съглася с теб! – охлажда ентусиазма му Спиро.
- Дотук се съгласявах с теб, но вече не. Не виждаш ли, че хората си протестират спонтанно. Никой не стои зад тях – пали се Тенката. – Ако имаше някой зад тях, щяха да са по-организирани. А те като овце, само блеят!
- Защото другарите искат така да изглежда..., но...
- Какво но! - ядосва се Тенката. – Протестите са си истински, но без организация.
- Да не спорим! Не можем да знаем всичко – въздъхва Спиро. – Това ще го оставим на прокурорите. А сега да пием по още едно кафе. Ленче!...
Автор:
Ненчо Добрев
Публикация:
18.07.2013 г. 15:32
Етикети:
Посетено:
2027
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/17401-zapiski-ot-teftercheto