С усмивка
Фермата
Светлините гаснеха една след друга...
Светлините гаснеха една след друга. На небето луната тананикаше нещо на звездите, а в ниското, вятърът хъркаше и плашеше малките облаци. Фермата се простираше на около сто и десет хектара - сгради, посевни площи, гора, ливади, микроязовир с канална мрежа. Основните помещения бяха разтворени и животните, свикнали с режима, кротко заспиваха. Единствено строежът в ъгъла, предвиден за нов генератор, бе обграден с плътна телена ограда и на вратата - заключена с три катинара, се белееше полускъсана бележка с десетина подписа под трудно разчитаемото „референдум”.
По-рано през деня, лично БаБа - мут(р)иралата до фремиер хитра тиква, бе открил поредната двупосочна, широка циментова алея, по която телетата вече бяха започнали да се движат. Паша, водопой. Водопой - паша - сън. Сега, малко преди полунощ, конкурент на луната бе светлината от стаята. Неговата. През ситната, противокуршумна мрежа, разгърнато бе лявото крило на прозореца, изхвърчаха, или по-скоро бързаха да избягат изтрещелите мисли, като по-леката част от тях се прилепваха към кръжащите, свободно летящи детски мечти и така заедно достигаха до етера. Тежките, които бяха със силата и свойствата на олово, спокойно можеха да убият птица в полет. Патките се криеха от тях.
„Пребоядисахме фасадата, това добре. Каракачанката заслужи „златният кокал”. Доволен съм. Главният коляч преместихме в шефското отделение на „Жалби”. Там, след цирка, вероятно ще се отвори място и за коня. Приказни идеи. Обожавам братята грим и гримирането. На мястото на коляча ще поставим най-заслужилия и послушен шопар, че може да дойде време... той да ни спасява от ножа. Шефът на пастирите потвърди, че картотеките на телетата ще стават все по-пълни. Скоро с него може да се наложи да обсъждаме нов сценарий, че президентът ни нещо взе да позабравя говеждия мирис покрай френските шансони и парфюми. Но пък той всъщност и доста добре се справя с клоунадата и фарса. Тракторът е загасен и прибран. И това добре. Финансовият трябваше да ми докладва нещо?! Ще натисна бутона...”
Плъх, облечен със синьо-червена пижама на звезди и обут в гумени ботуши (мразеше калта в малката кочина, така мислено наричаше фермата) се яви на третата минута:
- Да, БаБа?
- Какво е положението с научните разработки?
- Получих мейл с оферта за нов продукт - „Допълнително притъпяване на животните”. Разработен е и тестван в друга великолепна ферма, подобна на Вашата. Научният ни отдел е пред закриване, както настояхте. Ще сгънем също и големия телескоп. Парите вече пренасочих в перо „културни дейности.”
- Чудесна работа, Плъх. Нещо „за тях” към края на годината?
- Ще помисля. Виждат ми се добре. Не ги чувам да мучат много, а вече месец съм без тапите си за уши.
- Браво. Отивай да спиш!
- Благодаря, БаБа! Да сънувате разкош!!
БаБа проследи внимателно изнизващата се хитра сянка (и с него трябваше да се внимава), запали пура, изпи на един дъх чашата с уиски и самодоволно се усмихна. После дръпна копринената завеса и включи големия монитор с допълнително вградения, специално за него, автоматичен преводач. За рибка-транслейтър, все още не бе дорасъл. Следваше само едно. Последното. Задължителният сеанс – „Докладът”, преди да рецитира от леглото десетина страници от стиховете си на каракачанката. Светна бялата лампичка, после зелена и накрая червената. Лесно за запомняне. Той го измисли, нали беше и инженер, и изобретател. Следваше неговият ред:
- Докладва „Ферма шестстотин осемдесет и първа”. Задачите за месеца изпълнени. Животните - добре. Годни за работа и изпълнение. Без опасни оплаквания. Продукти - „месо”, „мляко” и „яйца” изпратени по направление. Очаквам допълнителни указания. Рапорт даден!
- Будааа... Лакомство или пакост?
- ммМммМххМ, бос?!?!?
- Шегувам се, Буда. Отпусни се малко, моля те. Вкочанил си се като постдемократична статуя. Гугъл ми подсказва. Имен ден ти се заформя утре. Денят на народните будители е при теб, или греша?
По-рано през деня, лично БаБа - мут(р)иралата до фремиер хитра тиква, бе открил поредната двупосочна, широка циментова алея, по която телетата вече бяха започнали да се движат. Паша, водопой. Водопой - паша - сън. Сега, малко преди полунощ, конкурент на луната бе светлината от стаята. Неговата. През ситната, противокуршумна мрежа, разгърнато бе лявото крило на прозореца, изхвърчаха, или по-скоро бързаха да избягат изтрещелите мисли, като по-леката част от тях се прилепваха към кръжащите, свободно летящи детски мечти и така заедно достигаха до етера. Тежките, които бяха със силата и свойствата на олово, спокойно можеха да убият птица в полет. Патките се криеха от тях.
„Пребоядисахме фасадата, това добре. Каракачанката заслужи „златният кокал”. Доволен съм. Главният коляч преместихме в шефското отделение на „Жалби”. Там, след цирка, вероятно ще се отвори място и за коня. Приказни идеи. Обожавам братята грим и гримирането. На мястото на коляча ще поставим най-заслужилия и послушен шопар, че може да дойде време... той да ни спасява от ножа. Шефът на пастирите потвърди, че картотеките на телетата ще стават все по-пълни. Скоро с него може да се наложи да обсъждаме нов сценарий, че президентът ни нещо взе да позабравя говеждия мирис покрай френските шансони и парфюми. Но пък той всъщност и доста добре се справя с клоунадата и фарса. Тракторът е загасен и прибран. И това добре. Финансовият трябваше да ми докладва нещо?! Ще натисна бутона...”
Плъх, облечен със синьо-червена пижама на звезди и обут в гумени ботуши (мразеше калта в малката кочина, така мислено наричаше фермата) се яви на третата минута:
- Да, БаБа?
- Какво е положението с научните разработки?
- Получих мейл с оферта за нов продукт - „Допълнително притъпяване на животните”. Разработен е и тестван в друга великолепна ферма, подобна на Вашата. Научният ни отдел е пред закриване, както настояхте. Ще сгънем също и големия телескоп. Парите вече пренасочих в перо „културни дейности.”
- Чудесна работа, Плъх. Нещо „за тях” към края на годината?
- Ще помисля. Виждат ми се добре. Не ги чувам да мучат много, а вече месец съм без тапите си за уши.
- Браво. Отивай да спиш!
- Благодаря, БаБа! Да сънувате разкош!!
БаБа проследи внимателно изнизващата се хитра сянка (и с него трябваше да се внимава), запали пура, изпи на един дъх чашата с уиски и самодоволно се усмихна. После дръпна копринената завеса и включи големия монитор с допълнително вградения, специално за него, автоматичен преводач. За рибка-транслейтър, все още не бе дорасъл. Следваше само едно. Последното. Задължителният сеанс – „Докладът”, преди да рецитира от леглото десетина страници от стиховете си на каракачанката. Светна бялата лампичка, после зелена и накрая червената. Лесно за запомняне. Той го измисли, нали беше и инженер, и изобретател. Следваше неговият ред:
- Докладва „Ферма шестстотин осемдесет и първа”. Задачите за месеца изпълнени. Животните - добре. Годни за работа и изпълнение. Без опасни оплаквания. Продукти - „месо”, „мляко” и „яйца” изпратени по направление. Очаквам допълнителни указания. Рапорт даден!
- Будааа... Лакомство или пакост?
- ммМммМххМ, бос?!?!?
- Шегувам се, Буда. Отпусни се малко, моля те. Вкочанил си се като постдемократична статуя. Гугъл ми подсказва. Имен ден ти се заформя утре. Денят на народните будители е при теб, или греша?
Автор:
Мирослав Ангелов
Публикация:
24.11.2012 г. 20:31
Етикети:
Посетено:
1684
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/15905-fermata