Подвизите на Дебилий

Нашенецът Дебилий се влюби в Европа - щерка на паневропейския жрец Гюнтер, и му поиска ръката й. Като се посъветва с Юха, Бодо и Годо, Гюнтер отвърна:

- Ще извършиш няколко подвига и ако оцелееш, заповядай!

Дебилий прие, защото винаги намираше кой да му свърши работата. И щом получи списъка с критериите, пардон - подвизите, тутакси се разпореди. Вместо той самият да гладува, определи за целта дъртите люде в полиса си - и без туй са доста, па и много се пречкат.

Намери хора и за другите подвизи. Едни заработиха в пазарни условия, произведоха блага и постигнаха икономически растеж, който Дебилий опакова в луксозна кутийка за своята възлюблена. Разтурените комунални работилници вождът хариза на свои братовчеди и на много съплеменници на Гюнтер, Юха, Бодо и Годо. Селяните проводи да берат маслини и портокали в съседни полиси.

- Тоя Дебилий на всичко е готов, за да ни угоди - коментираха самодоволно паневропейските големци.

- Че той го прави заради Европа, не заради вас - възрази майка й. - И все пак аз не си давам детето на тогова... варварин!

- Кой е рекъл, че ще му я дам? - изсмя се Гюнтер загадъчно...

Щом Дебилий установи, че е изпълнил всички задания, той потегли с голяма свита и скъпи дарове за престолнината на Гюнтер; най-отпред креташе каруца с брюкселско зеле.

- Дай ми сега дъщеря си за съпруга - с чувство за достойно изпълнен дълг рече претендентът.

- Поздравявам те, о, Дебилий! - двулично се провикна Гюнтер. - Остана обаче едно малко изискване. Виждаш ли тази яма? Европа е долу. Скочи при нея и е твоя!

Дебилий надникна и не видя дъно. "Бре! - стресна се той. - Загубен съм! Няма как да наредя на друг да скочи пред толкоз свидетели!" И гласно изнегодува:

- Ти ме разиграваш, Гюнтер! Че аз ще се утрепя!

Гюнтер надменно вдигна рамене:

- В тая яма един франк скочи заради жена, един бял брат - заради буре с уиски, един рус - за родината си. А ти? Ти просто не можеш да скочиш и това си е!

- Кой, аз ли не мога да скоча? - докачи се Дебилий, което бе и целта на Гюнтер. - Гледай само!

И Дебилий се хвърли с главата надолу. А Гюнтер и останалите си хвърляха капите от радост, че тъй лесно отърваха Европа от най-нахалния кандидат.