С усмивка
Из живота на Дупкестан
Але-хоп!...
Але-хоп!
Ама, че държава сме! Както е казал поетът – „като една човешка длан”. Но е забравил да добави – „осеяна с дупки” Защото това, което тогава е било само поетическа метафора, днес си е самата прозаична истина.
В Германия преди време един баварец излезе с предложение всеки порядъчен гражданин да си закупи по една дупка и да си я стопанисва. Цената на покупката е символична, колкото да се знае, че дупката е на някого. Държавата изготвя за целта съответния знак, на който е нарисувана дупка и пише името на собственика.
Колко просто и красиво!
Защо да не внедрим идеята и у нас. Дори е за препоръчване, защото, ако в Германия има 15-20 дупки, у нас те са хиляди. За целта дори предлагам да се създаде ново министерство на дупките. Чиновниците от това министерство веднага могат да се заемат с продажбата на дупки и дори да създадат нова пътна карта на страната, на която освен магистрали и други пътища, се обозначат и дупките.
Първо, това ще улесни водачите по пътищата, които ще се ориентират лесно в дупчестата обстановка, което пък ще спести много нерви и пари за ремонт по автомобилите. Второ, собственикът на дупката ще бъде зачислен в общината по надлежния ред, което означава, че освен всичко, ще трябва да внася и годишен данък дупка. Парите от този данък и от покупката на дупката отиват в специален фонд „Дупки”. С парите от този фонд ще се асфалтират дупките или ще се закърпва някоя дупка в бюджета. По преценка на финансовия министър. Трето, ефектът от това ще бъде увеличен приток на чуждестранни туристи, които ще искат да се уверят със собствените си очи, че такова нещо се случва в ХХІ век в държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Четвърто, децата ще бъдат възпитавани още от най-ранна детска възраст в любов към дупките. Пето, някои от по-сполучливите дупки биха могли да се превърнат в музеен експонат, нещо като туристическа атракция и да бъдат включени от туроператорските фирми за задължително посещение. В близост до дупката може да се построи ресторант, а там, където позволява, и хотел, за да могат развълнуваните туристи да се наслаждават по-дълго на култовото място. Екскурзоводите ще разказват историята на дупката и от колко превозни средства са останали експонати в нея. Шесто, от родната кинематография биха могли да направят продължение на един сериал от близкото минало, с работно заглавие „Ние сме на всяка дупка”. Седмо, в университета може да се въведе нова дисциплина „Психология на дупката” или „Основи на дупкологията”. На всички завършили е гарантирана работа в новосформирания Център за мониторинг и управление на дупките.
Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. По-важното е да се гледа на него като на въпрос от национално значение, защото той пряко е свързан с националната сигурност на държавата. Нека заедно се обединим около дупките, за да не се превърне България в дупка на картата на Европа.
Але-хоп!
Ама, че държава сме! Както е казал поетът – „като една човешка длан”. Но е забравил да добави – „осеяна с дупки” Защото това, което тогава е било само поетическа метафора, днес си е самата прозаична истина.
В Германия преди време един баварец излезе с предложение всеки порядъчен гражданин да си закупи по една дупка и да си я стопанисва. Цената на покупката е символична, колкото да се знае, че дупката е на някого. Държавата изготвя за целта съответния знак, на който е нарисувана дупка и пише името на собственика.
Колко просто и красиво!
Защо да не внедрим идеята и у нас. Дори е за препоръчване, защото, ако в Германия има 15-20 дупки, у нас те са хиляди. За целта дори предлагам да се създаде ново министерство на дупките. Чиновниците от това министерство веднага могат да се заемат с продажбата на дупки и дори да създадат нова пътна карта на страната, на която освен магистрали и други пътища, се обозначат и дупките.
Първо, това ще улесни водачите по пътищата, които ще се ориентират лесно в дупчестата обстановка, което пък ще спести много нерви и пари за ремонт по автомобилите. Второ, собственикът на дупката ще бъде зачислен в общината по надлежния ред, което означава, че освен всичко, ще трябва да внася и годишен данък дупка. Парите от този данък и от покупката на дупката отиват в специален фонд „Дупки”. С парите от този фонд ще се асфалтират дупките или ще се закърпва някоя дупка в бюджета. По преценка на финансовия министър. Трето, ефектът от това ще бъде увеличен приток на чуждестранни туристи, които ще искат да се уверят със собствените си очи, че такова нещо се случва в ХХІ век в държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Четвърто, децата ще бъдат възпитавани още от най-ранна детска възраст в любов към дупките. Пето, някои от по-сполучливите дупки биха могли да се превърнат в музеен експонат, нещо като туристическа атракция и да бъдат включени от туроператорските фирми за задължително посещение. В близост до дупката може да се построи ресторант, а там, където позволява, и хотел, за да могат развълнуваните туристи да се наслаждават по-дълго на култовото място. Екскурзоводите ще разказват историята на дупката и от колко превозни средства са останали експонати в нея. Шесто, от родната кинематография биха могли да направят продължение на един сериал от близкото минало, с работно заглавие „Ние сме на всяка дупка”. Седмо, в университета може да се въведе нова дисциплина „Психология на дупката” или „Основи на дупкологията”. На всички завършили е гарантирана работа в новосформирания Център за мониторинг и управление на дупките.
Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. По-важното е да се гледа на него като на въпрос от национално значение, защото той пряко е свързан с националната сигурност на държавата. Нека заедно се обединим около дупките, за да не се превърне България в дупка на картата на Европа.
Але-хоп!
Автор:
Ненчо Добрев
Публикация:
30.05.2011 г. 23:39