С усмивка

Откриване на атомна централа

Докато мъдрите се намъдруват...

Откриване на атомна централа


- И сега к'во? – попита той.

- Ами какво… Натискат се да я строим – смотолеви министърът.

- Ние да я строим?

- Не, те да я строят.

- Все тая! Ама аз най мразим да ме натискат. Тогава ставам много твърд. Те ще ме натискат мене! Тая нема да я бъде!

- Какво да кажа на журналистите?

- Че преговорите продължават. И ще продължават, докато не постигнем максимално добри условия за страната.

Така рече и отсече, но още при първия въпрос на журналята заяви:

- Знаете колко трудно се преговаря с тях. Опитват се да ме натискат. Тая нема да я бъде! Най мразя да ме натискат мене! Тогава се втвърдявам съвсем…

- Значи няма да се строи?

- Ще се преговаря – отвърна той. – Нека си кажат думата консултантите.
 
Времето си минаваше, преговорите продължаваха, резултатите се бавеха, но плъзнаха слухове, че ще я строят.

Журналята пак взеха да нервничат и да питат.

- Нали казвахте, че това е само един гьол, в който за заровени няколко милиарда?...

- Гьол е - потвърди той. – Ама предишните правителства, като са сключили обвързващи договори с предвидени грамадни неустойки, к'во мога да направя? Ще осъдят България и ще плащаме като попове до девето коляно! Не аз, а държавата, всички, целият народ!

- Значи ще се строи?

- Още преговаряме, рано е да се каже.

Времето си минаваше. В пресата Там излязоха изявления на отговорни фактори, в които се твърдеше, че както си вървят преговорите, така си върви и строежът.
 
- Ще я построим на сто процента – заяви техният говорител. – Една държава трябва да си спазва поетите ангажименти. Тя и без това пукнат лев няма да даде. Ние ще строим, заем ще й отпуснем да си попълни акционерното участие, а после и него ще изкупим, ако трябва, като й опростим заема. Схемата е много проста!

Журналята пак се разтърчаха. Дебнеха го на всяка крачка: след благотворителни мачове по футбол и тенис, след приеми, коктейли и откриване на магистрали…
 
- Те казаха, че ще строят!

- От вас научавам…
 
- Ето, тука пише! – показват му вестник, но той не го поглежда дори.

- Вие на всичко ли, което пише по вестниците, вярвате? – намигва им той и отминава небрежно с ръка в джоба на панталона.

Времето си минаваше ли, минаваше.

Един ден решиха пак да нагледат обекта.

Отлетяха и там какво да видят: ами че тя вече построена, грейнала отвсякъде, наоколо пълно с народ, знамена се веят, музика гърми, хорà се вият!

Кацнаха насред множеството. Посрещнаха ги с хляб, сол и мед, а една пищна красавица в народна носия му подаде голяма ножица за арматурно желязо. Други две държаха менчета с вода.

Той и министрите изглеждаха много изненадани. Журналята зажужаха като кошер.

- Ето, те я построили междувременно! Нали твърдяхте, че няма да позволите?

- Е, сега к'во, да я съборим ли? Най-лесно е да се събаря. Като е построена вече, най-добре да вземем да я открием. Опасно е да се събаря атомна електроцентрала, заредена с прясно ядрено гориво! – отвърна той и бодро се отправи към лентата.

Всички се юрнаха след него. Той преряза лентата със замах, със замах лисна и менчето под бодрите аплодисменти на множеството:

- Хайде да ни върви по вода!

И се обърна към журналята с усмивка на уста:

- Да не вземете сега да напишете като по Татово време, че токът бавно и тържествено е потекъл по жиците, а?! Ха-ха-ха!

Автор: Славимир Генчев
27.05.2011 г. 16:14
Посетено: 1735
Етикети: хумор и сатира, фейлетон, Славимир Генчев, хумористично, атомна централа, АЕЦ
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/12573-otkrivane-na-atomna-tsentrala