Феномен

Ако щете вярвайте...

Аз съм феномен. Чувам гласове. Ама не разни извънземни баналности, да ме прощават колегите от вестник „Психо”, нито ония астрални шушумиги от галактиката Андромеда. Чувам СРС-та. Ако щете вярвайте, вървя по улиците, а в главата ми кънтят стотици прихванати съобщения: „Ало... ало...” – няма край! Имайте предвид, че годишно СРС-тата са над двайсет хиляди, а аз понеже съм сериозен човек, гледам да ги хвана всичките.

Изобщо нямам представа как са навързани невроните в мозъчната ми кора, но още след аварията в Чернобил започнах да ловя програма „Хоризонт” в УКВ обхват, а откакто ме блъсна трамвай, минах на СРС-та. Предполагам, че от удара фонтанелата ми се е разместила доста, та високите честоти по-лесно минават през създалите се пролуки. Независимо от това, не се оплаквам, даже напротив. Поради факта, че съм феномен, работя като топ журналист. Заместник-главен редактор. Цял един вестник чака на моята дарба, за да си пълни колонките с феноменалните ми донесения. Затова, ща не ща, всеки ден се фръцвам край министерския съвет, насочвам си пеленгаторите към прозореца на премиера и хоп – материалът ми за вестника е готов.

Ето и сега, вървя си по „Витошка”, минавам покрай Халите, пресичам пред ЦУМ, свивам по „Дондуков” и усещам, че нещо в главата ми прищраква. Във въздуха се носи СРС:

- Ало.
- Да?
- Ти ли си?
- Аз съм.
- Аз... таквоз... за туй...
- Е?
- За оназ работа... нали... туй дето...
- Да.
- Дето тоз... го такова... оня ден... не е тъй...
- Тъй ли?
- Тъй...
- Що тъй?
- Ами, щото... ъъъ... тъй де...
- Аха.
- Аз затва... таквоз... да питам за туй... щото... онуй не е кат туй...
- Питай.
- Питам.
- Добре.
- Мерси.
- За кое?
- Ами за... за туй... че добре... ъъъ...
- Ясно.
- Значи... туй си е туй... и туй то...
- Ъхъ. Аре.
- Да.

Това прозвучава в главата ами, докато минавам покрай сградата на Министерския съвет. Чудесен материал! Всичко може да означава това „туй” – рушвет, контрабанда, скандално назначение, сделка за оръжие, поръчка на проститутки... Боже, боже, пак ми излезе късметът! Бързо, да хващам едно такси и право в редакцията! Но преди това ще мина през психото, че са ми свършили хапчетата. Освидетелстван съм, водят ме на отчет, ама в тайния регистър. Нещо като агент под прикритие. Психо ченге с неразкрито досие. То добре, че е доктор Петров, да ви кажа! С него така сме се разбрали – аз ловя СРС-та, той ги редактира. За да избегнем правописни грешки. Докато следвам неговите заръки, няма да ме приберат в лудницата. Обеща ми човека, закле се. А той си разбира от работата – нали е офицер от разузнаването на съзвездието Голямата Мечка?

Автор:

Петър Краевски

Публикация:

15.01.2011 г. 13:03

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2438

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/79/news/11507-fenomen