С усмивка

Феномен

Ако щете вярвайте...

Аз съм феномен. Чувам гласове. Ама не разни извънземни баналности, да ме прощават колегите от вестник „Психо”, нито ония астрални шушумиги от галактиката Андромеда. Чувам СРС-та. Ако щете вярвайте, вървя по улиците, а в главата ми кънтят стотици прихванати съобщения: „Ало... ало...” – няма край! Имайте предвид, че годишно СРС-тата са над двайсет хиляди, а аз понеже съм сериозен човек, гледам да ги хвана всичките.

Изобщо нямам представа как са навързани невроните в мозъчната ми кора, но още след аварията в Чернобил започнах да ловя програма „Хоризонт” в УКВ обхват, а откакто ме блъсна трамвай, минах на СРС-та. Предполагам, че от удара фонтанелата ми се е разместила доста, та високите честоти по-лесно минават през създалите се пролуки. Независимо от това, не се оплаквам, даже напротив. Поради факта, че съм феномен, работя като топ журналист. Заместник-главен редактор. Цял един вестник чака на моята дарба, за да си пълни колонките с феноменалните ми донесения. Затова, ща не ща, всеки ден се фръцвам край министерския съвет, насочвам си пеленгаторите към прозореца на премиера и хоп – материалът ми за вестника е готов.

Ето и сега, вървя си по „Витошка”, минавам покрай Халите, пресичам пред ЦУМ, свивам по „Дондуков” и усещам, че нещо в главата ми прищраква. Във въздуха се носи СРС:

- Ало.
- Да?
- Ти ли си?
- Аз съм.
- Аз... таквоз... за туй...
- Е?
- За оназ работа... нали... туй дето...
- Да.
- Дето тоз... го такова... оня ден... не е тъй...
- Тъй ли?
- Тъй...
- Що тъй?
- Ами, щото... ъъъ... тъй де...
- Аха.
- Аз затва... таквоз... да питам за туй... щото... онуй не е кат туй...
- Питай.
- Питам.
- Добре.
- Мерси.
- За кое?
- Ами за... за туй... че добре... ъъъ...
- Ясно.
- Значи... туй си е туй... и туй то...
- Ъхъ. Аре.
- Да.

Това прозвучава в главата ами, докато минавам покрай сградата на Министерския съвет. Чудесен материал! Всичко може да означава това „туй” – рушвет, контрабанда, скандално назначение, сделка за оръжие, поръчка на проститутки... Боже, боже, пак ми излезе късметът! Бързо, да хващам едно такси и право в редакцията! Но преди това ще мина през психото, че са ми свършили хапчетата. Освидетелстван съм, водят ме на отчет, ама в тайния регистър. Нещо като агент под прикритие. Психо ченге с неразкрито досие. То добре, че е доктор Петров, да ви кажа! С него така сме се разбрали – аз ловя СРС-та, той ги редактира. За да избегнем правописни грешки. Докато следвам неговите заръки, няма да ме приберат в лудницата. Обеща ми човека, закле се. А той си разбира от работата – нали е офицер от разузнаването на съзвездието Голямата Мечка?

Автор: Петър Краевски
15.01.2011 г. 13:03
Посетено: 2094
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/11507-fenomen