С усмивка

И Тайсън си намери майстора

В кварталната градинка...

В кварталната градинка всяка сутрин се събираме десетина. Рано – към седем. Абе, не за тичане. Ония, спортягите, шетат като пършинги по алеите. И тях ги знаем. Ама не са от нашия отбор. Ние сме кучкари. Изкарваме хайванчетата да се освободят от нуждите си. Аз с моя Нерон, Иван с Ричи, Стефан със Сара и прочие.
  
Е, вчера Фифи на мадам Бошнакова се заигра с Тайсън. Уф... Чакай. Фифи е пинчер. Една шепичка козина. Пък Тайсън е ротвайлер. Ама як, ей! Като стопанина си Савко. Той е борец и тежи към сто и петдесет кила – и то когато е гладен, по къси гащи и без ланците.
  
Не, мадам Бошнакова не е кучка. Тя е фризьорка в центъра. Винаги гримирана и напудрена. С изкуствени цици и надути устни. Към четирийсет килограма с герданите. А трябва да ти кажа, че носи много от тях по врата си. Може би се страхува, че без тоя баласт разгонената Фифи ще я отнесе нанякъде...
  
Та тъй. Вчера Фифи се заигра с Тайсън. И чудовището му с чудовище се запали, сборичкаха се, търколиха се в тревата и стана фала. Ротвайлерът налапа главичката на пинчера. И си стои. Нито стиска, нито пуска.
  
Фифи се замята и заскимтя. Мадам Бошнакова й заприглася отстрани. Опита да приближи, но Тайсън я погледна с кръвясалите си очи и оголи предупредително зъби. Изпод тях, повтарям, скимучеше Фифи.

- Има ли мъже? – запита риторично Бошнакова и вдигна очи към небето.
  
Огледахме се един друг. Абе, има, ама Тайсън да не е жена, че да му трябва мъж?...
  
Сетихме се за Савко. Той има такъв навик – пусне в края на градинката кучето и се нареди на сергията за вестници. Хм... Ето го – идва секунди преди Бошнакова да припадне. Зяпна стройната кучешка композиция и се плесна по челото, което пък доведе до верижна реакция – затресоха се десетки кила сланина по най-невероятни места на туловището му.

- Господине, кажете му да пусне Фифи! – страстно и с ръце на силиконите се примоли Бошнакова.
  
Савко затвори уста, примлясна и рече замислен:

- Няма да стане.

- Как! Как няма?... Моля ви се!
  
Само дето не се срути в краката му. Фифи започна нова ария – изглежда зъбите на Тайсън вече я боцнаха тук-там.

- Мене не ме слуша – призна гузно Савко.

- Кого слуша? – изви като в мексикански сериал мадам.

- Жената – сведе очи борецът.

- Да дойде! Веднага!... Отиде ми кученцето!
  
Фифи май се умори и спря да се мята. Писъците на Бошнакова обаче достигнаха до невиждани децибели.
  
Савко се извърна. Живееше през няколко блока и то на десетия етаж. Лицето му посърна – сигурно си представи колко калории ще изръси бадева. После се отпусна благо и бръкна в джоба си. Извади джиесем, достоен за ръста му. Боцна с дебелия си показалец в клавиатурата и почти минута обяснява ситуацията. После още трийсетина секунди слуша и кима, чоплейки носа си.
  
Фифи престана да скимти.
  
Бошнакова висеше на раменете на двама от колегите.
  
Савко приближи към кучетата. Свали мобилния от ухото си и го поднесе към главата на кучето. Възцарилата
се тишина бе раздрана от строг фелдфебелски глас:

- Тайсън!
 
Ротвайлерът застина.

- Ненормалник! Веднага пусни кученцето!
  
Огромното куче се сви гузно. Изплю Фифи и някак изведнъж се смали...

Автор: Андрея Илиев
06.01.2011 г. 23:18
Посетено: 1845
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/11468-i-taysan-si-nameri-maystora