С усмивка
Голямото следене
Бит и душевност на редовия гражданин
Голямо следене пада в България. Всеки следи всеки. Най-много обаче следи полицията. Тя следи всеки и всичко. Навсякъде е набутала камери и подслушвателни устройства във вид на бръмбари, мравки, скакалци и какво ли още не. Следи министри, министерства, ведомства, общински служби и хотели. Оказва се, че следи дори какво става на операционната маса. Пък ние си мислехме, че тя само ни пази. От бандюги. Да, ама не! Целта на занятието е проста и ясна. Всички в тая държава да станем мнителни и подозрителни.
Представете си, че комшията, бай Иван, ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, а в другата букет хризантеми за домакинята. Сядате на масата, започвате моабета, разказвате си остроумни вицове и случки из казармения живот, попържвате политическата класа и нейните народни избраници, добавяте за солчица и някоя светска клюкина, тиражирана от медиите и след туй доволни си лягате в семейното ложе, изпълнени с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо неподозиращи, отивате на работа и там колегите ви, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи с комшията, бай Иван, сте си говорили на маса. И вие, сащисан, зяпате в екрана и чувате какво нещо сте изприказвали по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чувате как сте псували министъра на финансите и сте заплашвали прекия си ръководител на строителния обект с импийчмънт. Слушате и не вярвате на ушите си. Как е възможно? Кой и как ви е подслушвал? Освен бай Иван снощи никой друг не е идвал... Значи бай Иван… подлецът му с подлец… Вярно, че чете само шпионски романи, но чак дотам да я докара… Къде може да е сложил подслушвателно устройство. Ракията я изпихме, а бутилката я счупихме. В букета… неговата кожа!… Само там. Къде другаде. Само да ми падне.
Вечерта се прибирате вкъщи. Пътьом минавате през кварталния магазин и купувате бутилка сливенска перлова, минавате през цветарски магазин и купувате букет хризантеми и право у комшията, бай Иван. Той ви посреща изненадан, макар че в план Б е очаквал точно така да се развият работите. Но понеже е пèкан, веднага налива ракията в две водни чаши, а букета проверява собственоръчно. И преполовил чашата си, започва да бръщолеви едни шменти-капели. Не ти е работа. Плюе правителство, плюе политици, плюе си началниците в службата. Цялата горчилка на душата си излива като изригнала лава. Късно вечерта си ляга в брачното ложе, изпълнен с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо неподозиращ, отива на работа и там колегите му, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи бай Иван е говорил разпалено. Зяпа сащисан в екрана и чува какво нещо е изприказвал по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чува как е псувал министъра на финансите и как е заплашвал преките си ръководители в бригадата с оставка. Слуша и не вярва на ушите си. Как е възможно? Кой и как го е записвал? „Ах, неговата кожа, комшията, мисли си той. Но нали му проверих букета. Беше чист. Значи устройството е било във… вратовръзката. Следващият път ще бъда по бдителен”.
На следващата вечер бай Иван отново ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, в другата букет хризантеми за домакинята. Изхвърляте сливенската перлова, букета и вратовръзката на госта и вадите отлежала сунгунларска ракия. Сядате на масата и започвате моабета. Попържвате политическата класа и нейните народни избраници, разтуряте парламента и премахвате опозицията, въвеждате извънредно положение в страната и се оплаквате от американския посланик у нас.
На другия ден, нищо неподозиращ, отивате на работа… Забравили сте да проверите часовника…
Представете си, че комшията, бай Иван, ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, а в другата букет хризантеми за домакинята. Сядате на масата, започвате моабета, разказвате си остроумни вицове и случки из казармения живот, попържвате политическата класа и нейните народни избраници, добавяте за солчица и някоя светска клюкина, тиражирана от медиите и след туй доволни си лягате в семейното ложе, изпълнени с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо неподозиращи, отивате на работа и там колегите ви, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи с комшията, бай Иван, сте си говорили на маса. И вие, сащисан, зяпате в екрана и чувате какво нещо сте изприказвали по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чувате как сте псували министъра на финансите и сте заплашвали прекия си ръководител на строителния обект с импийчмънт. Слушате и не вярвате на ушите си. Как е възможно? Кой и как ви е подслушвал? Освен бай Иван снощи никой друг не е идвал... Значи бай Иван… подлецът му с подлец… Вярно, че чете само шпионски романи, но чак дотам да я докара… Къде може да е сложил подслушвателно устройство. Ракията я изпихме, а бутилката я счупихме. В букета… неговата кожа!… Само там. Къде другаде. Само да ми падне.
Вечерта се прибирате вкъщи. Пътьом минавате през кварталния магазин и купувате бутилка сливенска перлова, минавате през цветарски магазин и купувате букет хризантеми и право у комшията, бай Иван. Той ви посреща изненадан, макар че в план Б е очаквал точно така да се развият работите. Но понеже е пèкан, веднага налива ракията в две водни чаши, а букета проверява собственоръчно. И преполовил чашата си, започва да бръщолеви едни шменти-капели. Не ти е работа. Плюе правителство, плюе политици, плюе си началниците в службата. Цялата горчилка на душата си излива като изригнала лава. Късно вечерта си ляга в брачното ложе, изпълнен с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо неподозиращ, отива на работа и там колегите му, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи бай Иван е говорил разпалено. Зяпа сащисан в екрана и чува какво нещо е изприказвал по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чува как е псувал министъра на финансите и как е заплашвал преките си ръководители в бригадата с оставка. Слуша и не вярва на ушите си. Как е възможно? Кой и как го е записвал? „Ах, неговата кожа, комшията, мисли си той. Но нали му проверих букета. Беше чист. Значи устройството е било във… вратовръзката. Следващият път ще бъда по бдителен”.
На следващата вечер бай Иван отново ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, в другата букет хризантеми за домакинята. Изхвърляте сливенската перлова, букета и вратовръзката на госта и вадите отлежала сунгунларска ракия. Сядате на масата и започвате моабета. Попържвате политическата класа и нейните народни избраници, разтуряте парламента и премахвате опозицията, въвеждате извънредно положение в страната и се оплаквате от американския посланик у нас.
На другия ден, нищо неподозиращ, отивате на работа… Забравили сте да проверите часовника…
Автор:
Ненчо Добрев
Публикация:
23.12.2010 г. 13:08
Посетено:
1877
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/11439-golyamoto-sledene