С усмивка

Мекото седло на Средко

Или как се става чужденец

Ездачите, които яхаха Средко Средков от двадесетина години, все се оказваха много ербап. Средко се опитваше да ги отхвърля по най-различни начини от гърба си и понякога дори му се удаваше, но само временно – например при мандата на някое служебно правителство. Но не винаги служебният ездач излизаше по-сговорчив, та да му отпусне леко юздата или да не му забие шпори в слабините.

Например когато Ренета Инджова стана служебен премиер, Средко току-що си беше докарал от Австрия кола на старо; точно тогава, за да напълни хазната, госпожата взе, че вдигна двойно митото на колите втора употреба – и вместо 2000 марки Средко се изръси 4000!

- Това на нищо не прилича, бе – възропта Средко, - вие за дойни крави ни взехте, бе!

- Средко – отвръщаха му отговорните фактори с менторски тон. - Не си ти истински българин, Средко, а обикновен хитрец! Цял Андрешко Андрешков, а не Средко Средков си ти! Нима искаш да върнеш назад колелото на историята, да се откажеш от пазарната икономика, от свободната конкуренция и движение на хора, стоки и услуги, от свободното ценообразуване, от новия пенсионен и здравноосигурителен модел, от европейските норми, изисквания и стандарти, от цивилизационния избор?!

И Средко млъкваше, защото нямаше качествени контрааргументи.

От зор той не можеше глава да обърне, но не му и трябваше - по задника на Оня, що го яздеше, Средко се догаждаше, че ездачите му се сменят периодично. Някои бяха по-урсуз, други го яхаха „со кротце, со благо“, но така или иначе никой не се отказваше и не слизаше на земята. Във всички случаи обаче в началото на мандата задниците на ездачите бяха по-дръгливи, отколкото накрая, и тогава Средко даже се радваше – как да не хареса човек по-малкото зло!, - защото закръглените задници убиваха къде-къде по-малко. Пък и идваше време за смяна...

Средко се надяваше и този път да стане така, но задникът на новия ездач си оставаше – след година и малко - все така кльощав и кокалест, както в началото. По-преди по това време бутовете на ездача ставаха къде-къде по-месести, а задникът му се наливаше със сланина, та на Средко чак му ставаше топло на душата.

Този обаче си остана кокалест и дръглив като, с извинение, дърта кобила, и понеже и Средко си беше все такъв кокалест и дръглив, болките в гърба и раменете навремени ставаха съвсем нетърпими.

Тогава Средко – въпреки че беше обръгнал и знаеше, че пътят Нататък няма алтернатива - започна да негодува.

- Слушай, българино! - скастри го последният ездач. - Ти продължаваш да я караш по старому, все гледаш да минеш метър и да не се минеш, все дърпаш чергата си към сивата икономика, все забравяш да си платиш здравните вноски или гражданската отговорност. Това твоето на нищо не прилича! Аз се разсипах да смятам и пресмятам, да натъкмявам бюджета така, щото да ви угодя на всичките, а вие живот си живеете! Свикнали сте да мързелувате по време на соца и да преливате от пусто в празно, та сега ви се вижда нанагорно да работите като другите европейски народи!

И Средко виновно сви уши.

- Ето, остава ни само да минем през онези ридове, и ще се озовем Оттатък, където винаги всъщност сме били! Нали виждаш светлината, която струи оттам? Слънцето, Средко, образно казано, вече изгрява от Запад и трябва да се съобразяваме с този факт!

- Но не може ли все пак малко да се отпусне педала на газта – проплака Средко, иначе съгласен с основните изводи на ездача. - Гладна мечка хоро не играе, казват хората, и то не от вчера! В края на краищата като грохна на земята, и за вас няма да е добре!

- Ех, Средко – изсмя се ездачът. - Та такива като тебе с лопата да ги ринеш! Веднага ще яхна някой друг...

Изглежда обаче новият ездач – може би поради европейското си образование и мислене – си даде сметка, че Средко има поне малко право.

Когато на следващата заран Средко излезе пред яхъра, един от прислужниците му метна на гърба чисто ново каубойско седло.

И щом ездачът го яхна и те препуснаха галоп, Средко изпита много по-малка болка.

От това, разбира се, не му стана по-леко.

Но във всички случаи беше по-меко!

Автор: Славимир Генчев
28.09.2010 г. 15:39
Посетено: 1137
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/10782-mekoto-sedlo-na-sredko