Али Баба и 40-те мъченици

(Без да се брои съдията)

При една от поредните ювелирни акции органите на реда арестуваха и безличния гражданин Средко, макар той да нямаше никаква вина. Просто му изневери дори неговият среден късмет и той се озова ненадейно на неподходящото място в неподходящото време. Някой може би ще подметне като оня министър:

- Аре сега, то в днешно време няма невинни! Всеки е извършил някое, дори и да е съвсем незначително, но все пак - престъпление, хи-хи!

Но Средко бе от ония средни българи, които даже на мравката път струват. Когато нямаше мравки, Средко например правеше път на автомобилите – дори на пешеходната пътека, защото му беше мил животът. Каква ирония, нали? Толкова посредствен живот водеше Средко, ама нà – мил му беше и туй то!

Всичко у Средко бе някак си средно, даже и по-надолу. И ръст, и облекло, и обноски, и образование, и професия, и доходи, и семейна, приятелска и колегиална среда, и душевни качества и характеристики… Средко беше просто една двукрака еманация на средностатистическото начало, върху което се крепеше националната статистика, изчисляваха се прагове на бедност, минимални осигурителни доходи, застрахователна плътност и проникване, продължителност на живота, консумация на бира през лятото и на топлоенергия през зимата, брой прочетени книги, изгледани сериали и посещения на театрални постановки от съвременни български автори.

Интересно как представителите на правоохранителните и правораздавателните органи не забелязаха това! Но нали и друг път се беше случвало случайни хора да отнесат тупаника; все пак покрай сухото гори и суровото, войната с престъпността изисква жертви и от трите страни в този сложен и многообещаващ процес…

Но да се върнем на полицейската акция. При нея бяха задържани, освен Средко, още 40 лица, добре известни на полицията, както писаха в полицейската сводка.

Органите на реда действаха изключително професионално и с огромно желание – като деца, които си играят на стражари и апаши. Арестуваните също се държаха респектирано и не оказаха съпротива.

- Легни по очи! – проехтя команда.

И те веднага легнаха по очи.

- Разкрачи се!

И те тутакси се разкрачиха, за да ги пребъркат, като се криеха от камерите, за да не ги познаят близките им по телевизията, защото се срамуваха, че са се оставили да ги заловят толкова елементарно.

Минути по-късно се появиха адвокатите им, взеха да се пазарят, протестираха, заплашваха, упрекваха властта, че няма доказателства, заканваха се да пишат жалби до Брюксел, Страсбург и Люксембург, изобщо вдигнаха врява до Бога. На Средко никой не му обърна и капка внимание.

На третия ден започнаха да освобождават всички въпреки протестите на прокурора, който междувременно им бе вдигнал мерника - пардон, мярката за неотклонение на 72 часа. Съдиите бяха непреклонни – заявиха, че са установили, щото органите са си превишили правата и са извършили множество процесуални нарушения.

Един от адвокатите доказа, че по времето на ареста неговият клиент бил на погребението на руския подземен бос Япончик, и то като официален представител.

- Защо са му викали Япончик? – начаса се поинтересува един от съдиите, воден от вродено любопитство и професионална деформация.

Адвокатът вдигна рамене, но добави убедително:

- Ако погребението не бе в Русия, а в Япония, моят човек още нямаше да се е върнал, за да го арестуват!

И така, в ареста остана само Средко. Той си нямаше адвокат и не поиска, защото беше убеден, че няма вина. И това му изяде главата.

- Нали всеки е невинен до доказване на противното?! – събра кураж да попита той. В интерес на истината, беше научил израза от телевизионните сериали.

Съдията го изгледа с такова съжаление, че Средко съжали, че се е родил.

- Всеки е виновен до намиране на нужните доказателства – изсъска съдията.

- Тогава защо пуснахте другите 40 арестанти? – не се стърпя Средко.

- Защото няма доказателства, че не са мъченици, както за теб, Али Баба такъв, няма доказателства, че си невинен – отсече съдията и удари с чукчето.

Задрямалият съдебен пристав се стресна и викна:

- Влез!

Съдията го смрази с поглед, а Средко се примири.

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

31.08.2010 г. 13:58

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1742

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/79/news/10607-ali-baba-i-40-te-machenitsi