С усмивка
Министър без предтеча
Три пъти мери, един път кажи...
Не знам Господ дали е българин, но Тома Неверни със сигурност е.
Няма нещо, в което българинът да не се усъмни, независимо от времето.
И – прагматично погледнато – си е прав. „Парен каша духа”, е рекъл той. Защото много се е парил, завалията. Не случайно е наизмислил такива поговорки и пословици, каквито няма да срещнете у други народи и човечества: „Три пъти мери, един път режи”, „Беден човек – жив дявол”, „Прост народ – слаба държава”, „Вържи попа, да е мирно селото”…
Та няма да се усъмни българинът дали в оня ми ти созополски реликварий воистина лежат кротко и богоугодно мощите на самия Йоан Предтеча! Дето има дума, то не се знае дали изобщо е имало такъв Йоан край река Йордан, що бил предрекъл идването на Христа… И не само това, ами и дето го бил кръстил лично и даже бил видял гълъб и ореол над главата му, че и глас Божи бил дочул да му виква така гръмовно, щото само той да го чуе:
- Този е Моят възлюблен Син и у Него е Моето благоволение…
Да, не е сигурно дали изобщо е съществувал Йоан Предтеча, та сега от него мощи да има… И то не една или две мощности, пардон – мощи, ами – както вече се писа – толкова много, щото ако се съберат на едно място, Йоан ще да изглежда малко по-малко страшен от Звяра, който ще да се яви по време на Апокалипсиса.
Тук само ще вметна, че ако в този ден срещу Звяра излезе сам министърът без портфейл, но с големите разноски, Божидар, то Звярът нема да има никакъв шанс.
- К'ъв си ти бе, шибан дзвер такъв! – ще му кресне министъро и, сигурен съм, Зверо ще изгуби ума и дума и до Армагедон така и нема да се стигне…
В края на краищата ще има някаква полза за човечеството и от нашия министър, който се прочу преди години с това, че обича да лиже, стига да е чисто и измито.
Пада си човекът по такива работи, какво пък, човещинка е, археолозите не са чак такива сухари, защо не го разберат, макар и неправилно? Още повече сега, когато министерството на скулптурата, пардон – културата, отпусна за разкопки и други копки бая пари.
Ех, ама какво агнешко мълчание настана откъм археологическия фронт, а? Бедните археолози веднага заровиха томахавката на войната и замахнаха с кирките на мира, че я колко могили са останали още! Що да не се открият и други мощи – я денем, я нощем?!
Интересно е само защо българските християндемократически формации не вземат никакво отношение по тия щекотливи въпроси. Както за мощите, така и за нощите на министъра, и за агентурното му минало, и за шибаняшките му квалификации…
Що време роптаха срещу него и не го имаха никак, ама никак за Божи дар. Нали някога тяхната министърка Емма Москова го изволни от Националния исторически музей баш заради онова интервю в „Мощен труд”, пардон – „Нощен труд”, дето нашият херой се хвалеше с уменията си да лиже? Ето така стигна той до министър в правителство на „чужда” политическа сила!
В българската политика е така – лизане му е майката, ако не става с пълзене…
Няма нещо, в което българинът да не се усъмни, независимо от времето.
И – прагматично погледнато – си е прав. „Парен каша духа”, е рекъл той. Защото много се е парил, завалията. Не случайно е наизмислил такива поговорки и пословици, каквито няма да срещнете у други народи и човечества: „Три пъти мери, един път режи”, „Беден човек – жив дявол”, „Прост народ – слаба държава”, „Вържи попа, да е мирно селото”…
Та няма да се усъмни българинът дали в оня ми ти созополски реликварий воистина лежат кротко и богоугодно мощите на самия Йоан Предтеча! Дето има дума, то не се знае дали изобщо е имало такъв Йоан край река Йордан, що бил предрекъл идването на Христа… И не само това, ами и дето го бил кръстил лично и даже бил видял гълъб и ореол над главата му, че и глас Божи бил дочул да му виква така гръмовно, щото само той да го чуе:
- Този е Моят възлюблен Син и у Него е Моето благоволение…
Да, не е сигурно дали изобщо е съществувал Йоан Предтеча, та сега от него мощи да има… И то не една или две мощности, пардон – мощи, ами – както вече се писа – толкова много, щото ако се съберат на едно място, Йоан ще да изглежда малко по-малко страшен от Звяра, който ще да се яви по време на Апокалипсиса.
Тук само ще вметна, че ако в този ден срещу Звяра излезе сам министърът без портфейл, но с големите разноски, Божидар, то Звярът нема да има никакъв шанс.
- К'ъв си ти бе, шибан дзвер такъв! – ще му кресне министъро и, сигурен съм, Зверо ще изгуби ума и дума и до Армагедон така и нема да се стигне…
В края на краищата ще има някаква полза за човечеството и от нашия министър, който се прочу преди години с това, че обича да лиже, стига да е чисто и измито.
Пада си човекът по такива работи, какво пък, човещинка е, археолозите не са чак такива сухари, защо не го разберат, макар и неправилно? Още повече сега, когато министерството на скулптурата, пардон – културата, отпусна за разкопки и други копки бая пари.
Ех, ама какво агнешко мълчание настана откъм археологическия фронт, а? Бедните археолози веднага заровиха томахавката на войната и замахнаха с кирките на мира, че я колко могили са останали още! Що да не се открият и други мощи – я денем, я нощем?!
Интересно е само защо българските християндемократически формации не вземат никакво отношение по тия щекотливи въпроси. Както за мощите, така и за нощите на министъра, и за агентурното му минало, и за шибаняшките му квалификации…
Що време роптаха срещу него и не го имаха никак, ама никак за Божи дар. Нали някога тяхната министърка Емма Москова го изволни от Националния исторически музей баш заради онова интервю в „Мощен труд”, пардон – „Нощен труд”, дето нашият херой се хвалеше с уменията си да лиже? Ето така стигна той до министър в правителство на „чужда” политическа сила!
В българската политика е така – лизане му е майката, ако не става с пълзене…
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
12.08.2010 г. 20:44
Посетено:
1677
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/10561-ministar-bez-predtecha