С усмивка
Хитър Питър
В тон с европейските изисквания, норми и стандарти
Един ден министърът реши да направи проверка по пазарите, борсите и тържищата. Сложи си тъмни очила и се усмихна широко и предразполагащо, което го преобрази напълно. Да си беше вързал чалма като Харун ал Рашид, можеше и да го познаят, но с такава усмивка - никога.
- Ще ги видя аз сега как ще ми продават без фактури, касови бележки и фискални бонове! – закани се той.
- А и как клиентите не ги взимат, ако случайно търговецът им издаде – добави кръшна стажант-асистентка от последния випуск с големи разноски. – Защото те също трябва да бъдат глобявани!
- Точно така – похвали я министърът. – Не му ли бръкнеш на българина в джоба, няма да стане наш, пардон, нов човек!
Отидоха право на Женския пазар. Спряха по-надалече, за да не се вижда колата, и продължиха пеш. На пазара алъш-веришът вървеше с пълна пара. Клиентите се цупеха на цените, търговците удряха в кантара, клошарите ровеха из кофите, ромите дебнеха крадешком…
Нелегалните дистрибутори на цигари си предлагаха стоката по необичаен начин:
- Шефе, що не запалиш една от моите! – и намигаха като за световно.
Не беше нужно човек да е министър, за да разбере, но не и нашият човек: той им отказваше под предлог, че не е пушач. Пък и мисълта му бе заета с друго. Най-важно за него бе да пипне продавачите на празни компактдискове, CD, DVD, видеокасети, USB стикове с памет и всякакви други носители, върху които хипотетично би могло да се запише авторска музика, текст или филм, тъй като наскоро бе наложен нов данък по Закона за авторското право върху всички възможни носители, който беше между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта.
Не можа да си спомни точно колко, но знаеше, че е достатъчно. Крайната цена на един CD, който струва левче, щеше да поскъпне с една-две стотинки. Нищо работа, ама като се погледне какви бяха оборотите в тоя бизнес, в хазната само за половин година щяха да влязат милиони!
- Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани – защитаваше той позицията си на заседанията в правителството, парламента и пред премиера, който искаше да му се обясни с по-прости думи. Последният първом се ядоса, после му мина. Поправката също мина, Държавен вестник излезе и сега бе моментът да почнат проверките.
Внезапно вниманието на министъра бе привлечено от зле облечен човек, застанал странишком до количката на продавач на хот-дог. Човекът извършваше странни движения, които наподобяваха поведението на индианските шамани, каквито бе срещал преди години из Южна Америка.
- Мръсен хитрец – разкрещя се ненадейно продавачът и погна човечеца, който хукна моментално с удивително отработена бързина и потъна сред навалицата.
- Какво ви стори? – заинтригува се министърът, без да забравя да се усмихва.
- Държи сух леб на парата на мойте кремвиши и ма ощетява – оплака се продавачът. – Хитрец! На Хитър Петър ша ми се прави! Ама я глей колко са! – И разпери заканително длан.
Министърът се закова на място. Осени го мисълта, че така всеки ден прецакваха фиска милионите Хитър-Петровци в тая държава! „Ще наложа еднократен годишен налог „Хитър Петър” на всеки пълнолетен български гражданин с право на глас”, рече си той наум. „Че то, образно казано, може върху всяко нещо да се подържи друго и да се мине метър, без да се плати данък!”
- Връщам се веднага в министерството, за да подготвя формулировката на един общонароден данък - заяви министърът на асистентката и придружаващите го лица и агенти под прикритие. - Вие продължавайте с проверката и бъдете безкомпромисни! Не може народът да ми се прави на Хитър Петър, а аз да му нося пицата!
И за да бъде всичко в тон с европейските изисквания, норми и стандарти, той кръсти данъка „Хитър Питър”, защото Хитър Петър му звучеше просташки.
- Ще ги видя аз сега как ще ми продават без фактури, касови бележки и фискални бонове! – закани се той.
- А и как клиентите не ги взимат, ако случайно търговецът им издаде – добави кръшна стажант-асистентка от последния випуск с големи разноски. – Защото те също трябва да бъдат глобявани!
- Точно така – похвали я министърът. – Не му ли бръкнеш на българина в джоба, няма да стане наш, пардон, нов човек!
Отидоха право на Женския пазар. Спряха по-надалече, за да не се вижда колата, и продължиха пеш. На пазара алъш-веришът вървеше с пълна пара. Клиентите се цупеха на цените, търговците удряха в кантара, клошарите ровеха из кофите, ромите дебнеха крадешком…
Нелегалните дистрибутори на цигари си предлагаха стоката по необичаен начин:
- Шефе, що не запалиш една от моите! – и намигаха като за световно.
Не беше нужно човек да е министър, за да разбере, но не и нашият човек: той им отказваше под предлог, че не е пушач. Пък и мисълта му бе заета с друго. Най-важно за него бе да пипне продавачите на празни компактдискове, CD, DVD, видеокасети, USB стикове с памет и всякакви други носители, върху които хипотетично би могло да се запише авторска музика, текст или филм, тъй като наскоро бе наложен нов данък по Закона за авторското право върху всички възможни носители, който беше между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта.
Не можа да си спомни точно колко, но знаеше, че е достатъчно. Крайната цена на един CD, който струва левче, щеше да поскъпне с една-две стотинки. Нищо работа, ама като се погледне какви бяха оборотите в тоя бизнес, в хазната само за половин година щяха да влязат милиони!
- Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани – защитаваше той позицията си на заседанията в правителството, парламента и пред премиера, който искаше да му се обясни с по-прости думи. Последният първом се ядоса, после му мина. Поправката също мина, Държавен вестник излезе и сега бе моментът да почнат проверките.
Внезапно вниманието на министъра бе привлечено от зле облечен човек, застанал странишком до количката на продавач на хот-дог. Човекът извършваше странни движения, които наподобяваха поведението на индианските шамани, каквито бе срещал преди години из Южна Америка.
- Мръсен хитрец – разкрещя се ненадейно продавачът и погна човечеца, който хукна моментално с удивително отработена бързина и потъна сред навалицата.
- Какво ви стори? – заинтригува се министърът, без да забравя да се усмихва.
- Държи сух леб на парата на мойте кремвиши и ма ощетява – оплака се продавачът. – Хитрец! На Хитър Петър ша ми се прави! Ама я глей колко са! – И разпери заканително длан.
Министърът се закова на място. Осени го мисълта, че така всеки ден прецакваха фиска милионите Хитър-Петровци в тая държава! „Ще наложа еднократен годишен налог „Хитър Петър” на всеки пълнолетен български гражданин с право на глас”, рече си той наум. „Че то, образно казано, може върху всяко нещо да се подържи друго и да се мине метър, без да се плати данък!”
- Връщам се веднага в министерството, за да подготвя формулировката на един общонароден данък - заяви министърът на асистентката и придружаващите го лица и агенти под прикритие. - Вие продължавайте с проверката и бъдете безкомпромисни! Не може народът да ми се прави на Хитър Петър, а аз да му нося пицата!
И за да бъде всичко в тон с европейските изисквания, норми и стандарти, той кръсти данъка „Хитър Питър”, защото Хитър Петър му звучеше просташки.
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
30.06.2010 г. 17:55
Посетено:
1589
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/10398-hitar-pitar