Само шапката и котката на Биньо знаеха защо обича той живота

12 години без поета Биньо Иванов

Малко преди Възкресение преди 12 години си отиде „некоронованият несретник на българската поезия” – поетът Биньо Иванов. Избра точното време за вечен живот, но не и сред живите, с малки изключения.

В равнодушния си живот на заем живите ще го помнят може би „до другата трева”. Сякаш Биньо предусещаше това с „аз лежа сред тая тихост, мушкам въздуха с пръст – и си губя пръста”. И този „лаком край на тишината” заплашва да погълне не само пръстите му. В него попаднаха първо обувките му, после шапката и котката от „Тогава”, и накрая самият той. На това не можа да попречи дори мистичното му и много тъжно завръщане към живота, който много обичаше, но не можа да му го каже. Заради дългото сбогуване, което все още го оставяше свързан с него.

Оказало се обаче и не толкова дълго, щом не можа да го задържи тук при нас повече от 59 години. И все пак напълно достатъчни, за да назове по своя начин с „очи на дете и ум на зрял човек” някои истини. Като тази, че колкото си по-свободен, толкова си по-заюларен. Затова той предпочете да остане без нея, така както и без котката и без шапката си в ръце, към които така упорито и тъжно все се връщаше за последно сбогом. Пък и към кого другиго?...

Няма нищо по-печално от това внушение за самотност в българската поезия. И нищо по-закономерно от случилото му се. Защото и при най-втренчено вглеждане, едва ли би намерил нещо, което можеше да го държи свързан с този свят, който все пак обичаше. А защо – това знаеха само шапката и котката на Биньо.

Тогава

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам – сбогом с котката –
и ще излезна да те търся.
Пътя бил посипан с тръни –
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам – сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам – сбогом с котката.
Цялото небе до тебе
било разхвърляно на облаци –
и ще се върна за палтото,
ще се ръкувам – здрасти с котката.
Думите ще съм забравил,
които трябва да ти кажа,
а те не чакат зад вратата,
не ги протяга окачалката.
Тогава ще си махна шапката
и
котката
ще сложа
в нея.

Автор:

Лияна Фероли

Публикация:

22.03.2010 г. 13:38

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2501

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/75/news/9569-samo-shapkata-i-kotkata-na-binyo-znaeha-zashto-obicha-toy-zhivota