Слова

Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?

Кратка рецензия, която дава отговор на въпроса

Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?


Няма да говоря за стиховете на Борис – от една страна, те говорят сами за себе си, а от друга, тук има достатъчно хора, които не само ги познават и обичат – аз съм един от тях, но и са готови да говорят за тях. За мене по-важното, всъщност най-важното на тази премиера, е алгоритъмът на провеждането й, нейната нова философия.

Какво имаме налице – на първо място, Борис се е самооценил като „великолепен”, на второ място, той е представил в книгата си и оценките за нея на почти целия модерен поетически екстаблишмънт в страната. Какво означава това – съзнателно или не, Борис е направил една изключителна стъпка, която, според мене, променя не само начина на представянето на една книга, но е и в състояние да промени начина на съвременното ни литературно общуване. Защото с това, че събира на едно място и в един момент своята книга и рецензиите към нея, Борис прескача няколко етапа на представянето, оценката и възприемането на книгата си, преодолява застиналите етапи на скучните четения пред непознаващи съответния текст почитатели, вакуумите преди евентуалните бъдещи спонтанни или режисирани рецензии и последващото асимилиране на текстовете след първите два етапа.

Това означава, че Борис иска и прави така, че за книгата му да се говори информирано тук и сега – с всички вече налични и необходими реквизити, за да вдигне този разговор на едно ново, по-смислено и по-ангажиращо ниво. И това не е само нетърпение поради липса на време, това е – убеден съм, нетърпение да свършим най-накрая с този свойски, одомашнен и леко задушлив начин да представянето на новите текстове, при който едни и същи кръгове от пишещи изпълняват добре заучените и втръснали на всички ритуали и церемонии, в които те от време на време само сменят незабележимо ролите си на четци и на слушатели. Ние наистина се нуждаем от нов начин на говорене за текстовете, информирано говорене, от което нещо се случва пред самите нас и придобива актуално значение. 

Вярвам, че книгите се появяват не само за да се пие по този повод вино в пластмасови чаши, а за да съобщим един на друг доколко и как светът се е променил след появата им. И това е важно колкото за нашите книги, толкова и за самите нас, пред които те се появяват. Но и нещо друго от психологическо естество – предварително представената в книгата комбинация от самооценка и оценки дават ясен и недвусмислен сигнал, че този стадий е вече преживян, сценичната треска е зад гърба, и сега следва далече по-стойностният и смислен етап на съсредоточен единствено върху съдържанията на текстовете разговор.

Варваринът Борис Роканов идва да разруши стария, отегчен и вече никому ненужен литературен Рим. Искрено се надявам да разберем неговото послание и да бъдем на нивото му.

Благодаря Ви!         

София, 2009




--------------------
Слово на Илко Димитров от премиерата на "Великолепни стихотворения
" (2009) на Борис Роканов.
Автор: Илко Димитров
04.08.2009 г. 16:29
Посетено: 2441
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/8307-zashto-ilko-dimitrov-ne-iska-da-govori-za-velikolepnite-stihotvoreniya-na-boris-rokanov