Слова
Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?
Кратка рецензия, която дава отговор на въпроса
Няма да говоря за стиховете на Борис – от една страна, те говорят сами за себе си, а от друга, тук има достатъчно хора, които не само ги познават и обичат – аз съм един от тях, но и са готови да говорят за тях. За мене по-важното, всъщност най-важното на тази премиера, е алгоритъмът на провеждането й, нейната нова философия.
Какво имаме налице – на първо място, Борис се е самооценил като „великолепен”, на второ място, той е представил в книгата си и оценките за нея на почти целия модерен поетически екстаблишмънт в страната. Какво означава това – съзнателно или не, Борис е направил една изключителна стъпка, която, според мене, променя не само начина на представянето на една книга, но е и в състояние да промени начина на съвременното ни литературно общуване. Защото с това, че събира на едно място и в един момент своята книга и рецензиите към нея, Борис прескача няколко етапа на представянето, оценката и възприемането на книгата си, преодолява застиналите етапи на скучните четения пред непознаващи съответния текст почитатели, вакуумите преди евентуалните бъдещи спонтанни или режисирани рецензии и последващото асимилиране на текстовете след първите два етапа.
Това означава, че Борис иска и прави така, че за книгата му да се говори информирано тук и сега – с всички вече налични и необходими реквизити, за да вдигне този разговор на едно ново, по-смислено и по-ангажиращо ниво. И това не е само нетърпение поради липса на време, това е – убеден съм, нетърпение да свършим най-накрая с този свойски, одомашнен и леко задушлив начин да представянето на новите текстове, при който едни и същи кръгове от пишещи изпълняват добре заучените и втръснали на всички ритуали и церемонии, в които те от време на време само сменят незабележимо ролите си на четци и на слушатели. Ние наистина се нуждаем от нов начин на говорене за текстовете, информирано говорене, от което нещо се случва пред самите нас и придобива актуално значение.
Вярвам, че книгите се появяват не само за да се пие по този повод вино в пластмасови чаши, а за да съобщим един на друг доколко и как светът се е променил след появата им. И това е важно колкото за нашите книги, толкова и за самите нас, пред които те се появяват. Но и нещо друго от психологическо естество – предварително представената в книгата комбинация от самооценка и оценки дават ясен и недвусмислен сигнал, че този стадий е вече преживян, сценичната треска е зад гърба, и сега следва далече по-стойностният и смислен етап на съсредоточен единствено върху съдържанията на текстовете разговор.
Варваринът Борис Роканов идва да разруши стария, отегчен и вече никому ненужен литературен Рим. Искрено се надявам да разберем неговото послание и да бъдем на нивото му.
Благодаря Ви!
София, 2009
--------------------
Слово на Илко Димитров от премиерата на "Великолепни стихотворения" (2009) на Борис Роканов.
Автор:
Илко Димитров
Публикация:
04.08.2009 г. 16:29
Посетено:
2946
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/8307-zashto-ilko-dimitrov-ne-iska-da-govori-za-velikolepnite-stihotvoreniya-na-boris-rokanov