Слова
Кратко премиерно слово за книгата на Тамара Караколева "Молитва за Петя"
Тази книга не е само тъга и молитва за Петя...
Историята на Петя Караколева е тъжна и мъчителна по български, сякаш за да потвърди горчивата мисъл на великия Толстой: “Животът на писателя е ад, затуй пък книгите му са прекрасни.”
Тя нямаше елементарни битови условия, нямаше сигурен хляб, живееше на ръба на мизерията, изтерзана от нелечима болест. Но имаше безкрайна любов към литературата, могъщ талант и несломима воля за творчество.
За годините си тя ни остави богато творчество за деца и възрастни – романи, поезия, драматургия, някои от които са популярни както у нас, така и в далечни страни по света като Япония. В творческото й наследство има стойностни ръкописи, които още не са литературен факт, защото са непубликувани. Всъщност през последните десет години от живота си Петя Караколева живя само с литературата, посвети се на нея и това обречение бе свято. Малцина са способни на такъв подвиг, на такава саможертва.
През дългогодишното ни приятелство съм свидетел колко много обичаше Петя родния си край Кърджали. Обичаше и Пловдив, където бе учила. В романите й, особено този, който издадохме в “Профиздат” през 1990 г. – “Свестен човек ти казвам” – се усеща специфичната атмосфера на Кърджали с неговата топлота, буден дух и трудолюбиви хора.
Петя си отиде рано, но остана да живее в паметта на поколенията с книгите си. Те са национално богатство. В тях е закодирана особена духовна енергия, която излъчва житейска мъдрост и ясни прозрения за света; милост към човека, изутробна вяра, че именно човекът със своето стремление към добро прави света непреходен. Нейната дарба да бъде автентична и мащабна в обобщенията носи девича чистота и в нея отпява баладата на живота.
Община Кърджали направи много за Петя през последните пет години: кръсти улица на нейното име, подпомогна отпечатването на някои от изданията й, съвместно със Съюза на българските писатели учреди национална награда на нейното име. Това показва, че в Кърджали има зряло гражданско общество и че там живеят и работят далновидни хора. Книгите на Петя ще обогатят добрата слава на града.
Хубаво ще бъде, ако общината на Кърджали, макар и в дългосрочен план, помисли за пълното издаване на книгите на Петя Караколева в няколко тома. Това ще бъде принос не само към културната история на града, но ще бъде и солиден принос в съкровищницата на стойностната българска литература.
Преди няколко месеца се появи и книгата “Молитва за Петя” на сестра й Тамара Караколева, пак с решаващата помощ на общината. Тази книга не е само тъга и молитва за Петя, тя е първият сполучлив опит да се покаже огромната творческа дейност на писателката, стоическият й живот, любовта на децата към словото й. Както и дълбоката трогателна благодарност на семейството към всички, които са общували с нея, които са помогнали книгите й да стигнат до нас и името й да не бъде забравено.
Това е полезна книга, която ще се допълва и обогатява в бъдеще. Важното е, че началото е сложено – честно, с болка, с доброта и мисъл.
Тази книга носи утеха и надежда.
Тя нямаше елементарни битови условия, нямаше сигурен хляб, живееше на ръба на мизерията, изтерзана от нелечима болест. Но имаше безкрайна любов към литературата, могъщ талант и несломима воля за творчество.
За годините си тя ни остави богато творчество за деца и възрастни – романи, поезия, драматургия, някои от които са популярни както у нас, така и в далечни страни по света като Япония. В творческото й наследство има стойностни ръкописи, които още не са литературен факт, защото са непубликувани. Всъщност през последните десет години от живота си Петя Караколева живя само с литературата, посвети се на нея и това обречение бе свято. Малцина са способни на такъв подвиг, на такава саможертва.
През дългогодишното ни приятелство съм свидетел колко много обичаше Петя родния си край Кърджали. Обичаше и Пловдив, където бе учила. В романите й, особено този, който издадохме в “Профиздат” през 1990 г. – “Свестен човек ти казвам” – се усеща специфичната атмосфера на Кърджали с неговата топлота, буден дух и трудолюбиви хора.
Петя си отиде рано, но остана да живее в паметта на поколенията с книгите си. Те са национално богатство. В тях е закодирана особена духовна енергия, която излъчва житейска мъдрост и ясни прозрения за света; милост към човека, изутробна вяра, че именно човекът със своето стремление към добро прави света непреходен. Нейната дарба да бъде автентична и мащабна в обобщенията носи девича чистота и в нея отпява баладата на живота.
Община Кърджали направи много за Петя през последните пет години: кръсти улица на нейното име, подпомогна отпечатването на някои от изданията й, съвместно със Съюза на българските писатели учреди национална награда на нейното име. Това показва, че в Кърджали има зряло гражданско общество и че там живеят и работят далновидни хора. Книгите на Петя ще обогатят добрата слава на града.
Хубаво ще бъде, ако общината на Кърджали, макар и в дългосрочен план, помисли за пълното издаване на книгите на Петя Караколева в няколко тома. Това ще бъде принос не само към културната история на града, но ще бъде и солиден принос в съкровищницата на стойностната българска литература.
Преди няколко месеца се появи и книгата “Молитва за Петя” на сестра й Тамара Караколева, пак с решаващата помощ на общината. Тази книга не е само тъга и молитва за Петя, тя е първият сполучлив опит да се покаже огромната творческа дейност на писателката, стоическият й живот, любовта на децата към словото й. Както и дълбоката трогателна благодарност на семейството към всички, които са общували с нея, които са помогнали книгите й да стигнат до нас и името й да не бъде забравено.
Това е полезна книга, която ще се допълва и обогатява в бъдеще. Важното е, че началото е сложено – честно, с болка, с доброта и мисъл.
Тази книга носи утеха и надежда.
Автор:
Никола Радев
Публикация:
24.02.2009 г. 16:02
Етикети:
Посетено:
2679
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/7366-kratko-premierno-slovo-za-knigata-na-tamara-karakoleva-molitva-za-petya