Будителството е напътена национална съвест

Будителството е напътена национална съвест. Това заяви в Кърджали лидерът на Сдружение “Общество Път на Мъдростта” Ваклуш Толев по случай Деня на народните будители. Феноменът на българското будителство се състои в това, че ние наследихме духовната плът на своите деди, а не просто някакъв ренесанс, който е внасяне на чужда култура. Тя бе генерирана в собствена утроба енергия, дала ни съвършени потреби и образци. Нашето будителство, каза Ваклуш, започва не от робството, а от събудената потреба да се създаде държава. Затова то започна от Кубрат, който разкъса снопа и от своята пръчка направи брадва, с която в нашите земи се изкова държава. И тъй като нашият народ е хранен в свещени пазви, ние сме в Европа преди много векове, а не от сега.
     
Няма по-голяма и по-събудена енергия от тракийската, защото прадедите ни не я раждаха с ума си, както други народи, а я донесоха от небето, имаха бог Небе – Тангра. И ние приехме от тях тази духовна енергия - орендата. Затова Петър Богдан казва: “Роди ме българска земя!”. Стотици са будителите ни на върха на пирамидата. По пътя на будителството имахме много личности, много творци, много жертвеност. Паисий направи социална будност, като със своя повик изрови от пазвите на земята ни, съживи основанието ни за гордост от това, което сме имали и ще имаме. А най-голямата теза на будителството е църковната независимост (1860 г.), която  опази от оробяване нашата истинска същност и направи от духа битие. Монахът Левски пък разкри най-голямата тайна на будителството, като хвърли расото, без да поругае Бога, като защити Христос в себе си и потвърди тезата на Аспарух - Бог и държава в едно, отбеляза Толев.
     
Сега обаче, продължи той, съзнанието ни още блуждае вън от себе си, защото не е направило олтара вътре в себе си. Религията не му помага със своите външни образи на поклонение. Само вярата може да му даде идеите за служение. Днешните политици, държавници, историци, социолози нямат концепции за тайната на историята, която не е само земна и континентална... Затова в резултат имаме дрипава “дреха”, която с каквито и нови конци да се съшива, все си остава такава. Но нашата напоена със сакрални енергии земя ще даде нови духовни вълни. Духовното хигиенизиране, което сега върви по пътя на историческото ни пътуване, ще помогне за това. И постепенно преценките ще започнат да се правят като осмисляне на духа, а не на себичността. И будителството отново ще стане напътена национална съвест, каквото е било някога, а празникът ще се усеща като щение за свобода и знание. Но вместо да заспиваме в люлката на обещанията, трябва да поливаме всички цветя на доброто, за да не изсъхват. И да вярваме, че развитието си върви по своя естествен еволюционен път. И да не забравяме, че духовният глад е по-властен от материалния, но за него трябват апостоли.