Слова
В 2008 година е заложен поривът на Същността
Влизаме в живота на Монадата, на единственото и единението
Всичко е числа, казва Питагор. И те, както всичко друго, имат своя вибрационна структура и на всяко число съответства определена вибрационна честота. А подредени в определени редове и съотношения, числата влияят върху всички аспекти на битието. Нещо повече, заедно със звука, светлината и водата, поддържат вселенската хармония. Питагорейците твърдели, че елементите на числата са елементи на всички същества, че небето е число, че душата също е число. Изобретателните им прозрения разделили света на елементи от по три, четири и седем части и така стигнали до забележителни открития, като например квадрата на хипотенузата, десетичната система и законите на математическите съответствия. Съвременната наука, която може да определи даден цвят посредством броя трептения, живото същество посредством броя на хромозомите му, а даден метал посредством числото на атомното му тегло, потвърди прозренията на Питагор и учениците му. Астрологията на розенкройцерите обяснявала и вътрешните пространства с езика на математиката. Според тях, в човешките инстинкти е заложена пряка връзка между математиката и красотата.
От четири години се подготвяме да навлезем в живота на Единицата (2008 година). През 2004 г. посяхме духовното семе в душите си. Тя протече под знака на цифрата 6 (2+4=6), защото семенцето, нуличката е долу. През 2005 г. бяхме в седмицата (2+5=7), акумулирахме, заземихме енергийното осъществяване, научихме се да пестим енергията, а не само времето. Но с този период свърши и копнежът за признание. В осмицата (2006 г.) преминахме през осмичния път на прехода от Духовната вълна на Правдата към тази на Мъдростта, на Съвършенството, по думите на Ваклуш Толев. За това ни бе необходим долният, малко по-голям кръг на осмицата и здрав пиедестал-основа, който е такъв, за да ни предпази от огъня на идващата от небето благодат. Универсалното число на осмицата, свързано с изменението на личността и нейното прераждане ни преведе през осмозата на трансформацията.
Знаменитият мистик Алистър Кроули смятал, че осмицата увеличава мъжкото в женското и женското в мъжкото, т.е. хармонизира Ин и Ян енергиите, хармонизира човека с природата, със самия него и с тялото му, духа с материята, тъй като е числото на постоянното преобразяване и изменение, т.е. на безсмъртието.
След осмицата се увенчахме с короната на девятката (2007 г. - 2+7=9), която символизира покълналото семе (кръгчето е горе). 9 беше и последното изпитание, напомнянето за смъртта. Японците казват, че трябва да пазиш живота си от 9 смърти, а руснаците, че деветата пречка е съдбоносна. Англичаните пък вярват, че котката има 9 живота, а ние българите смятаме, че деветата дупка на кавала е рядко използвана. Много бе важно успешното ни преминаване през трижди свещената цифра 9, съставена от 3 троици. Но нарастването на числата, така както и на клетките ни, не е на добро, ако се стигне до прекомерно и безконтролно разрастване. Тогава следват колизии и болести. Затова на помощ идват „контрольорите”, числата на завръщането, като 13, идва запетаята, нулата. Така се връща здравия ритъм и сливането с Целостта, с Монадата, с Едно. Това се потвърждава и от един египетски текст, в който се казва: "Аз съм 1, което се превръща в 2, Аз съм 2, което се превръща в 4, аз съм 4, което се превръща в 8, а след това съм 1." Магьосницата от „Фауст” също казва: „Девет е едно”. По този начин Изворът на Сътворението (Бог) непрекъснато израства от себе си и създава нови спирали на безкрайност. Всички те излизат от центъра му, издигат се в напредващ ред, който всъщност води към сърцевината на Монадата, на Едно, и това придвижване може да се разглежда като едно вътрешно пътуване във Вселенското съзнание, като степени на духовни йерархии и посвещения.
От 2008 г. навлязохме в десятката (2+8=10), съдържаща единицата – произтичащия от Божественото единство ред, двойката – произтичащия от дуализма ред, тройката – царящия в духовния свят ред, четворката – царящия физически ред във времето и пространството.
1 представлява точката, 2 – линията, 3 – триъгълника, най-простата повърхнина, 4 – обема и твърдостта. Питагорейците почитали 10 за най-съвършеното число. Наричали го „тетрактис”, символ на Божественото. Смятали, че в него се корени изворът на вечната природа. Кабалистите също назовавали Божествената субстанция чрез десятката. И тя се изразявала посредством 10-те свойства, т.нар. Сефириоти от Дървото на Живота: Корона, Мъдрост, Ум, Изящество, Сила, Красота, Победа, Слава, Основа, Царство. Като Короната се намирала над главата на Адам Кадмон, Царството било под нозете му, Умът и Силата от двете страни на главата му, Изяществото и Силата в ръцете му, Победата и Славата – краката му, Красотата съответства на сърцето, Основата на половите органи, на земната и огнената чакри.
Десятката съдържа в себе си и 1, и 0. А нулата е забележителното откритие на индийците от 4 в. след Хр. Наричат я празнотата, която е отдръпване, очакване, мълчание. Нищото, което е всичко. И тъй като не изразява никакво число, тя внася относителната стойност на числата, свързани с нея, а също и във философски аспект. Без тази стойност не би било възможно никакво номериране, никаква математика, никакви пресмятания, никакви науки, никакъв прогрес. Без нулата човечеството би останало в своето вечно детство. Нулата и другите арабски цифри безкрайно опростили непосилно сложните пресмятания с латинските цифри.
Нулата е непробуденото съзнание и очакването да се проявят всички затворени в нея възможности. И едно голямо очакване свободната в нея енергия да се поляризира със стоящите до нея цифри. В нашия случай това е единицата. А с поставените пред нея цифри означава, както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото. Макар че нулата е още непроявеното, тя означава и края на проявяването. Трансценденталната математика доказва, че нула, умножена по безкрайност, се равнява на единица. Ако впишем точка в средата на нейния кръг, получаваме и единица, и слънчевия символ. Така че всичко води към Едно, към Монадата.
Един от създателите на диференциалното смятане – Лайбниц, основава математическата философия около понятието „монада” (единица, единно). Монадата, казва той, образува редове, развиващи се постепенно от нисшия към висшия, и е една непрекъсната верига от безкрайно малки граници от неорганичното вещество до Бога. Но тя е и принцип, който свързва физическата и психологическата област и така прави цялата материя жива и одушевена.
2008 г. ще премине под знака на цифрата 1 (2+8=10, 1+0=1). А това означава единственост, уникалност, нещо, което не е свързано с нищо и с никой друг, означава неделимост и никакво противопоставяне между дух и материя. Едно означава „който образува органично цяло”, единно във всички свои части. Цялост, която се равнява на истина. А всичко това може да се каже за Бог. Плотин казва: „Едно е всеобщият разум”.
1 е и атомното число на водорода, най-разпространеният елемент във вселената и една от съставките на водата, която е люлка на всеки живот.
Трите съставни цифри в 2008 г., според науката за символите, дават цялостното значение на това, което ще се случва през нея. Двойката е съществуването, нулата е очакването чрез вечния живот в осмицата да се прояви Единицата – Същността. Нашата божествена същност и тази на света.
Разбира се, ако сме научили добре урока на девятката (2007 г.), която бе една безгранична покана от универсалната светлина и универсалната любов, пресъздаваща сама себе си, да преминем към духовно съвършенство.
От четири години се подготвяме да навлезем в живота на Единицата (2008 година). През 2004 г. посяхме духовното семе в душите си. Тя протече под знака на цифрата 6 (2+4=6), защото семенцето, нуличката е долу. През 2005 г. бяхме в седмицата (2+5=7), акумулирахме, заземихме енергийното осъществяване, научихме се да пестим енергията, а не само времето. Но с този период свърши и копнежът за признание. В осмицата (2006 г.) преминахме през осмичния път на прехода от Духовната вълна на Правдата към тази на Мъдростта, на Съвършенството, по думите на Ваклуш Толев. За това ни бе необходим долният, малко по-голям кръг на осмицата и здрав пиедестал-основа, който е такъв, за да ни предпази от огъня на идващата от небето благодат. Универсалното число на осмицата, свързано с изменението на личността и нейното прераждане ни преведе през осмозата на трансформацията.
Знаменитият мистик Алистър Кроули смятал, че осмицата увеличава мъжкото в женското и женското в мъжкото, т.е. хармонизира Ин и Ян енергиите, хармонизира човека с природата, със самия него и с тялото му, духа с материята, тъй като е числото на постоянното преобразяване и изменение, т.е. на безсмъртието.
След осмицата се увенчахме с короната на девятката (2007 г. - 2+7=9), която символизира покълналото семе (кръгчето е горе). 9 беше и последното изпитание, напомнянето за смъртта. Японците казват, че трябва да пазиш живота си от 9 смърти, а руснаците, че деветата пречка е съдбоносна. Англичаните пък вярват, че котката има 9 живота, а ние българите смятаме, че деветата дупка на кавала е рядко използвана. Много бе важно успешното ни преминаване през трижди свещената цифра 9, съставена от 3 троици. Но нарастването на числата, така както и на клетките ни, не е на добро, ако се стигне до прекомерно и безконтролно разрастване. Тогава следват колизии и болести. Затова на помощ идват „контрольорите”, числата на завръщането, като 13, идва запетаята, нулата. Така се връща здравия ритъм и сливането с Целостта, с Монадата, с Едно. Това се потвърждава и от един египетски текст, в който се казва: "Аз съм 1, което се превръща в 2, Аз съм 2, което се превръща в 4, аз съм 4, което се превръща в 8, а след това съм 1." Магьосницата от „Фауст” също казва: „Девет е едно”. По този начин Изворът на Сътворението (Бог) непрекъснато израства от себе си и създава нови спирали на безкрайност. Всички те излизат от центъра му, издигат се в напредващ ред, който всъщност води към сърцевината на Монадата, на Едно, и това придвижване може да се разглежда като едно вътрешно пътуване във Вселенското съзнание, като степени на духовни йерархии и посвещения.
От 2008 г. навлязохме в десятката (2+8=10), съдържаща единицата – произтичащия от Божественото единство ред, двойката – произтичащия от дуализма ред, тройката – царящия в духовния свят ред, четворката – царящия физически ред във времето и пространството.
1 представлява точката, 2 – линията, 3 – триъгълника, най-простата повърхнина, 4 – обема и твърдостта. Питагорейците почитали 10 за най-съвършеното число. Наричали го „тетрактис”, символ на Божественото. Смятали, че в него се корени изворът на вечната природа. Кабалистите също назовавали Божествената субстанция чрез десятката. И тя се изразявала посредством 10-те свойства, т.нар. Сефириоти от Дървото на Живота: Корона, Мъдрост, Ум, Изящество, Сила, Красота, Победа, Слава, Основа, Царство. Като Короната се намирала над главата на Адам Кадмон, Царството било под нозете му, Умът и Силата от двете страни на главата му, Изяществото и Силата в ръцете му, Победата и Славата – краката му, Красотата съответства на сърцето, Основата на половите органи, на земната и огнената чакри.
Десятката съдържа в себе си и 1, и 0. А нулата е забележителното откритие на индийците от 4 в. след Хр. Наричат я празнотата, която е отдръпване, очакване, мълчание. Нищото, което е всичко. И тъй като не изразява никакво число, тя внася относителната стойност на числата, свързани с нея, а също и във философски аспект. Без тази стойност не би било възможно никакво номериране, никаква математика, никакви пресмятания, никакви науки, никакъв прогрес. Без нулата човечеството би останало в своето вечно детство. Нулата и другите арабски цифри безкрайно опростили непосилно сложните пресмятания с латинските цифри.
Нулата е непробуденото съзнание и очакването да се проявят всички затворени в нея възможности. И едно голямо очакване свободната в нея енергия да се поляризира със стоящите до нея цифри. В нашия случай това е единицата. А с поставените пред нея цифри означава, както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото. Макар че нулата е още непроявеното, тя означава и края на проявяването. Трансценденталната математика доказва, че нула, умножена по безкрайност, се равнява на единица. Ако впишем точка в средата на нейния кръг, получаваме и единица, и слънчевия символ. Така че всичко води към Едно, към Монадата.
Един от създателите на диференциалното смятане – Лайбниц, основава математическата философия около понятието „монада” (единица, единно). Монадата, казва той, образува редове, развиващи се постепенно от нисшия към висшия, и е една непрекъсната верига от безкрайно малки граници от неорганичното вещество до Бога. Но тя е и принцип, който свързва физическата и психологическата област и така прави цялата материя жива и одушевена.
2008 г. ще премине под знака на цифрата 1 (2+8=10, 1+0=1). А това означава единственост, уникалност, нещо, което не е свързано с нищо и с никой друг, означава неделимост и никакво противопоставяне между дух и материя. Едно означава „който образува органично цяло”, единно във всички свои части. Цялост, която се равнява на истина. А всичко това може да се каже за Бог. Плотин казва: „Едно е всеобщият разум”.
1 е и атомното число на водорода, най-разпространеният елемент във вселената и една от съставките на водата, която е люлка на всеки живот.
Трите съставни цифри в 2008 г., според науката за символите, дават цялостното значение на това, което ще се случва през нея. Двойката е съществуването, нулата е очакването чрез вечния живот в осмицата да се прояви Единицата – Същността. Нашата божествена същност и тази на света.
Разбира се, ако сме научили добре урока на девятката (2007 г.), която бе една безгранична покана от универсалната светлина и универсалната любов, пресъздаваща сама себе си, да преминем към духовно съвършенство.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
09.01.2008 г. 16:46
Посетено:
2350
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/5153-v-2008-godina-e-zalozhen-porivat-na-sashtnostta