Слова
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Майорът, който "възкреси" Окуджава
Десет години без големия руски поет и бард
Милен Тотев - с преданост към голямото песенно наследство на Окуджава
◊ ПАМЕТ
Десет години минаха от деня, когато в Париж от този свят си отиде Булат Шалвович Окуджава.
Разностранният му талант имаше и има десетки хиляди почитатели и в България. Булат Шалвович е поет, композитор, белетрист (на български са преведени романите му „Пътешествие за дилетанти”, „Похожденията на Шипов”, „Срещи с Бонапарт”), преводач, киносценарист, изпълнител на авторски песни. Най-голяма и непреходна слава му донесоха именно песните благодарение и на филмите, в които звучат (макар че в тези два случая само стиховете са негови, а музиката е на професионални композитори) – „Бялото слънце на пустинята” и „Белоруската гара”. Така стана и с песните на другия велик руски бард – Владимир Висоцки, чийто приятел Окуджава бе и комуто посвети една от най-хубавите си песни.
За съжаление песните на Окуджава рядко или почти никак не звучат по съвременните електронни медии. А нека си припомним какво казва самият той: „Има ме – творя. Жив съм – искам да ме чуят. Защото писателският вик е зов към човечеството!”
Окуджава вече не е сред нас. Но изкуството му е живо. Едно е обаче да слушаш на касета или да дочакаш излъчването на „Бялото слънце...”, за да чуеш с притаен дъх „Ваше благородие, госпожа Победа…!”. А съвсем друго – да слушаш песните на барда „на живо”.
◊ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОКУДЖАВА
Благодарение на таланта и усилията на един отдавна добил национална и международна известност изпълнител, днес българските ценители на изпятата поезия и по-специално – на Булат Шалвович, имат възможността да слушат целия му репертоар, изпълнен не просто подражателски и „вторично”. Ако притвориш очи, чувството, че пее самият руски бард, напълно те завладява.
Става дума за Милен Тотев, майор от РДВР – Ловеч. Той израства в семейство с музикални традиции и от малък свири на пиано и акордеон в школа за клавирно изкуство в града на люляците. През юношеските години овладява и китарата. А като войник в Харманли (където по не случайна случайност след време през 1986 г. българските бардове ще се съберат на първата си творческа среща „Поетични струни”) той за пръв път чува песните „Ваше благородие…” и „Вы слышите, грахочут сапоги”.
От този момент Милен заживява с изпълненията на Окуджава и се интересува от неговия живот и творчество, които познава не по-лошо от който и да е литературен критик и историк.
Най-ценното естествено е това, че чрез неговите великолепни изпълнения – отначало в Ловеч, а сетне в стотици големи и малки градове и села в цялата страна (а също и в Русия) – хората имат уникалната възможност да чуят богатия и разнолик репертоар на Булат Шалвович. Милен Тотев с подобния си на Окуджава глас и тембър, и с вдъхновените си изпълнения „е способен да върне душевното равновесие и на най-невротизирания човек”, както казва една негова почитателка.
През ноември 2001 г., с подкрепата на Община Ловеч и на тогавашния кмет на града Пламен Еврев, Милен Тотев организира първия национален бардфест, в който взеха участие най-изявените български бардове. Още от следващата година фестивалът придоби международен характер с участието на бардове от Румъния и Русия. Всяко следващо издание (през тази година се проведе Седмият бардфест „Ловеч 2007” – отново с подкрепата на Община Ловеч и на кмета Минчо Казанджиев) продължава традицията на международното участие; това превърна фестивала в най-голямото събитие от такъв характер за българските бардове.
През тази година по повод десетгодишнината от смъртта на Булат Окуджава ловешкият бард изнесе повече от 20 самостоятелни концерта в различни градове на страната. Тази негова творческа и човешка преданост към голямото песенно наследство на великия руски поет и бард не остана незабелязана. Свидетелство за това са десетките награди и отличия, които Милен е получил и получава през годините на всички бардовски форуми и прегледи на любителското творчество в системата на МВР и МО.
Достатъчно е да спомена само последната – плакет на Министерството на културата за цялостен принос в утвърждаването и популяризирането на авторската песен, връчена му на Седмия национален бардфест с международно участие през 2007 г. в Ловеч.
Милен Тотев има записани 12 аудиокасети, 9 компактдиска и 1 DVD с негов концерт, а последният му проект е „Любими песни от руски филми”. Техните промоции също се превръщат в празници за хилядите почитатели на съдържателната песен.
◊ ПАМЕТ
Десет години минаха от деня, когато в Париж от този свят си отиде Булат Шалвович Окуджава.
Разностранният му талант имаше и има десетки хиляди почитатели и в България. Булат Шалвович е поет, композитор, белетрист (на български са преведени романите му „Пътешествие за дилетанти”, „Похожденията на Шипов”, „Срещи с Бонапарт”), преводач, киносценарист, изпълнител на авторски песни. Най-голяма и непреходна слава му донесоха именно песните благодарение и на филмите, в които звучат (макар че в тези два случая само стиховете са негови, а музиката е на професионални композитори) – „Бялото слънце на пустинята” и „Белоруската гара”. Така стана и с песните на другия велик руски бард – Владимир Висоцки, чийто приятел Окуджава бе и комуто посвети една от най-хубавите си песни.
За съжаление песните на Окуджава рядко или почти никак не звучат по съвременните електронни медии. А нека си припомним какво казва самият той: „Има ме – творя. Жив съм – искам да ме чуят. Защото писателският вик е зов към човечеството!”
Окуджава вече не е сред нас. Но изкуството му е живо. Едно е обаче да слушаш на касета или да дочакаш излъчването на „Бялото слънце...”, за да чуеш с притаен дъх „Ваше благородие, госпожа Победа…!”. А съвсем друго – да слушаш песните на барда „на живо”.
◊ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОКУДЖАВА
Благодарение на таланта и усилията на един отдавна добил национална и международна известност изпълнител, днес българските ценители на изпятата поезия и по-специално – на Булат Шалвович, имат възможността да слушат целия му репертоар, изпълнен не просто подражателски и „вторично”. Ако притвориш очи, чувството, че пее самият руски бард, напълно те завладява.
Става дума за Милен Тотев, майор от РДВР – Ловеч. Той израства в семейство с музикални традиции и от малък свири на пиано и акордеон в школа за клавирно изкуство в града на люляците. През юношеските години овладява и китарата. А като войник в Харманли (където по не случайна случайност след време през 1986 г. българските бардове ще се съберат на първата си творческа среща „Поетични струни”) той за пръв път чува песните „Ваше благородие…” и „Вы слышите, грахочут сапоги”.
От този момент Милен заживява с изпълненията на Окуджава и се интересува от неговия живот и творчество, които познава не по-лошо от който и да е литературен критик и историк.
Най-ценното естествено е това, че чрез неговите великолепни изпълнения – отначало в Ловеч, а сетне в стотици големи и малки градове и села в цялата страна (а също и в Русия) – хората имат уникалната възможност да чуят богатия и разнолик репертоар на Булат Шалвович. Милен Тотев с подобния си на Окуджава глас и тембър, и с вдъхновените си изпълнения „е способен да върне душевното равновесие и на най-невротизирания човек”, както казва една негова почитателка.
През ноември 2001 г., с подкрепата на Община Ловеч и на тогавашния кмет на града Пламен Еврев, Милен Тотев организира първия национален бардфест, в който взеха участие най-изявените български бардове. Още от следващата година фестивалът придоби международен характер с участието на бардове от Румъния и Русия. Всяко следващо издание (през тази година се проведе Седмият бардфест „Ловеч 2007” – отново с подкрепата на Община Ловеч и на кмета Минчо Казанджиев) продължава традицията на международното участие; това превърна фестивала в най-голямото събитие от такъв характер за българските бардове.
През тази година по повод десетгодишнината от смъртта на Булат Окуджава ловешкият бард изнесе повече от 20 самостоятелни концерта в различни градове на страната. Тази негова творческа и човешка преданост към голямото песенно наследство на великия руски поет и бард не остана незабелязана. Свидетелство за това са десетките награди и отличия, които Милен е получил и получава през годините на всички бардовски форуми и прегледи на любителското творчество в системата на МВР и МО.
Достатъчно е да спомена само последната – плакет на Министерството на културата за цялостен принос в утвърждаването и популяризирането на авторската песен, връчена му на Седмия национален бардфест с международно участие през 2007 г. в Ловеч.
Милен Тотев има записани 12 аудиокасети, 9 компактдиска и 1 DVD с негов концерт, а последният му проект е „Любими песни от руски филми”. Техните промоции също се превръщат в празници за хилядите почитатели на съдържателната песен.
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
01.11.2007 г. 23:56
Етикети:
Посетено:
2654
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/4773-mayorat-koyto-vazkresi-okudzhava