Слова
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Будността е напълно осъзнаване на нашата вечна същност
1 ноември – Ден на народните будители
Човекът съществува като че ли насън. И това, което му е известно като будно състояние, също е сън. Умът може дори да сънува, че е буден, че в момента не спи. 24 часа ние непрекъснато сънуваме – през нощта вътрешно, защото нашите сетива са затворени за външния свят, а през деня осъзнаваме външния свят, но не без участието на сънуващия ни ум. През деня наслагваме нашите сънища върху реалността и не виждаме това, което е, а само нашите проекции. Реалността става само екран, върху който проектираме нашите сънища. И макар тя да да е една и съща, ние я виждаме всеки път различна, в зависимост от нашите чувства и емоции. Затова и интерпретациите ни за нея всеки път са различни. Тестът тук за просветление и будност, според мъдреците-херметици, е, ако и реалността, и самите ние си оставаме едни и същи.
Спящите вегетират с приспивната песен на своите фантазии и нямат нужда от будилници, а от сънотворни. Те усвояват наркотичното познание на псевдореалностите, които не смущават хипнотичните им сънища. Тези хора се боят от опознаване на истината. Омотани от паяжините на илюзиите, лъжите, оправданията, накрая загубват своето същество.
А будността е всъщност напълно осъзнато преживяване на нашата вечна същност. Онази най-съкровена и основна сърцевина – нашето живо “ядро”, което е раждането на нашия жив Бог в лоното на вечната ни душа. И единствено практически достъпното за всички хора самопроявление на Бога.
Основният център, базата на проециращия, сънуващия ум, е егото ни. Но, ако се освободим от него и предадем своя сън на някой, който е буден, казва мъдрецът-тантрист Ошо, ние също се събуждаме. Но това е и отговорност от страна на будния за заспалия, докато този, който спи, не е отговорен дори за самия себе си. Затова Христос казва: “Ела при мене, премини през мене… Аз ще отговарям за тебе.”
Този, който вече няма его, вече не е обременен с шаблонни понятия и представи. Тогава цялото му същество се изпълва с мощната и силна енергия на истината. А тя е тотално предавaне на Божественото. Винаги и у всеки съществува този съкровен копнеж, стремеж да намериш собствената си същност. Той е един подсъзнателен порив да се слееш с божествената искра, с вътрешната еманация на Бога. Но това съществува повече като жизнен импулс, отколкото като поставена за постигане цел, затова рядко се стига до съзнателни идеи и решения. Затова води до дълбоки неудовлетворения и психически сривове. Най-вече поради това, че дарената на човека огромна сила и енергия да облича копнежите си в конкретни дела и постижения остава неусвоена и неоползотворена, тя си отмъщава и го отклонява в погрешни пътища.
Въпреки заложения у човека стремеж към самоопределяне и към духовно усъвършенстване, най-често той стига до задънената улица на двойствеността, дължаща се на хибридната му и противоречива природа, на неговата изява като дух и като животно. Гласът на духа отчаяно настоява човекът да довърши намирането на себе си, тоест хармоничния съюз между божествената искра и психологическото съзнание. А животинската душа, в същото време, се страхува от високата вибрация на духа и търси начини да промени и изкриви този глас. Така духовният импулс се отклонява към напълно чужди за него цели, докато човекът остава в неведение относно мотивите, които го тласкат към подобна съдба.
Затова се стига до парадокса да се търси Божественото, а да се намира примитивното, животинското начало, жадно за сензация, което използва за храна духовната сила на човека и го опразва все повече и повече, докато го превърне в напълно празен съд. Съд, в който няма нищо друго, освен пасивно съгласие, отказ от свобода, безотговорност, примиреност, покорство пред обстоятелствата. Което означава да вегетираш, да прекарваш живота си, а не да го живееш. Означава да не се стремиш към истинската свобода, тази, която има само вътрешно значение, защото се ражда от победата над самия себе си, тоест да победиш животното, което е тъмната страна на личността. Докато човек не постигне това, дори да разполага с голяма власт в обществото, той ще си остане жалък роб на животинската си същност.
Духовно будният и свободен човек става господар на своите чувства, инстинкти и избира възможностите, които най-много съответстват на висшите му цели. Когато постигне контрол над съзнанието си, може да се издигне на по-високи вибрационни тонове, за разлика от ограничения, който съществува само в една точка от тази гама. За да стигне дотам обаче, трябва да развива Висшето си Аз, единственото, което може да го изведе отвъд временните и ограничени истини, отвъд пасивното примирение и старите концептуални постройки.
Развитието на Висшия Аз води до особено състояние на съзнанието, обусловено от автентичната вътрешна реализация и степените на будност, през които преминава. Това състояние не е въпрос на институционална принадлежност, притежание на титли и длъжности, а означава да изпълниш определени изисквания на природата. Но не само с усвояване на определени терминологични и информационни параметри, защото подобно познание ще бъде мъртво познание, нестигащо до същностното значение на нещата.
И все пак, колкото и труден да е пътят на духовното израстване, казва мъдрецът-херметик Bo Yin Ra, той се ръководи от Закона на духовното ставане и именно той господства в свещения космически ред. И макар да е резултат от дълги борби, вдъхновени от най-дълбоките копнежи по истината, той действа непрекъснато и има постепенно увеличаващ се характер. Така със сигурност отправя човека по пътя на преживяването на духовната действителност. Тази, която ни помага да напуснем света на менливите представи в нашите глави, да отправим търсенето в самите себе си, там, където можем да познаем себе си като извечно присъщата ни Светлина. Помага ни да просияем в нея, да се пробудим от съня на мрака, породен от вярата ни в нощта, и да просветлим този мрак чрез вярата ни в Деня.
Преживяването на духовната действителност ни помага и да стоим настрана от всяка измислена “мъдрост”, да се стремим към простотата на детето в себе си, да освобождаваме душата си от всеки образ на тленни форми, тъй като всичко прието отвън, един ден бива отнето.
Помага ни да ставаме духовно осъзнати и будни, което ще рече включване на нашите индивидуални същности във вечния субстанциален Дух.
Спящите вегетират с приспивната песен на своите фантазии и нямат нужда от будилници, а от сънотворни. Те усвояват наркотичното познание на псевдореалностите, които не смущават хипнотичните им сънища. Тези хора се боят от опознаване на истината. Омотани от паяжините на илюзиите, лъжите, оправданията, накрая загубват своето същество.
А будността е всъщност напълно осъзнато преживяване на нашата вечна същност. Онази най-съкровена и основна сърцевина – нашето живо “ядро”, което е раждането на нашия жив Бог в лоното на вечната ни душа. И единствено практически достъпното за всички хора самопроявление на Бога.
Основният център, базата на проециращия, сънуващия ум, е егото ни. Но, ако се освободим от него и предадем своя сън на някой, който е буден, казва мъдрецът-тантрист Ошо, ние също се събуждаме. Но това е и отговорност от страна на будния за заспалия, докато този, който спи, не е отговорен дори за самия себе си. Затова Христос казва: “Ела при мене, премини през мене… Аз ще отговарям за тебе.”
Този, който вече няма его, вече не е обременен с шаблонни понятия и представи. Тогава цялото му същество се изпълва с мощната и силна енергия на истината. А тя е тотално предавaне на Божественото. Винаги и у всеки съществува този съкровен копнеж, стремеж да намериш собствената си същност. Той е един подсъзнателен порив да се слееш с божествената искра, с вътрешната еманация на Бога. Но това съществува повече като жизнен импулс, отколкото като поставена за постигане цел, затова рядко се стига до съзнателни идеи и решения. Затова води до дълбоки неудовлетворения и психически сривове. Най-вече поради това, че дарената на човека огромна сила и енергия да облича копнежите си в конкретни дела и постижения остава неусвоена и неоползотворена, тя си отмъщава и го отклонява в погрешни пътища.
Въпреки заложения у човека стремеж към самоопределяне и към духовно усъвършенстване, най-често той стига до задънената улица на двойствеността, дължаща се на хибридната му и противоречива природа, на неговата изява като дух и като животно. Гласът на духа отчаяно настоява човекът да довърши намирането на себе си, тоест хармоничния съюз между божествената искра и психологическото съзнание. А животинската душа, в същото време, се страхува от високата вибрация на духа и търси начини да промени и изкриви този глас. Така духовният импулс се отклонява към напълно чужди за него цели, докато човекът остава в неведение относно мотивите, които го тласкат към подобна съдба.
Затова се стига до парадокса да се търси Божественото, а да се намира примитивното, животинското начало, жадно за сензация, което използва за храна духовната сила на човека и го опразва все повече и повече, докато го превърне в напълно празен съд. Съд, в който няма нищо друго, освен пасивно съгласие, отказ от свобода, безотговорност, примиреност, покорство пред обстоятелствата. Което означава да вегетираш, да прекарваш живота си, а не да го живееш. Означава да не се стремиш към истинската свобода, тази, която има само вътрешно значение, защото се ражда от победата над самия себе си, тоест да победиш животното, което е тъмната страна на личността. Докато човек не постигне това, дори да разполага с голяма власт в обществото, той ще си остане жалък роб на животинската си същност.
Духовно будният и свободен човек става господар на своите чувства, инстинкти и избира възможностите, които най-много съответстват на висшите му цели. Когато постигне контрол над съзнанието си, може да се издигне на по-високи вибрационни тонове, за разлика от ограничения, който съществува само в една точка от тази гама. За да стигне дотам обаче, трябва да развива Висшето си Аз, единственото, което може да го изведе отвъд временните и ограничени истини, отвъд пасивното примирение и старите концептуални постройки.
Развитието на Висшия Аз води до особено състояние на съзнанието, обусловено от автентичната вътрешна реализация и степените на будност, през които преминава. Това състояние не е въпрос на институционална принадлежност, притежание на титли и длъжности, а означава да изпълниш определени изисквания на природата. Но не само с усвояване на определени терминологични и информационни параметри, защото подобно познание ще бъде мъртво познание, нестигащо до същностното значение на нещата.
И все пак, колкото и труден да е пътят на духовното израстване, казва мъдрецът-херметик Bo Yin Ra, той се ръководи от Закона на духовното ставане и именно той господства в свещения космически ред. И макар да е резултат от дълги борби, вдъхновени от най-дълбоките копнежи по истината, той действа непрекъснато и има постепенно увеличаващ се характер. Така със сигурност отправя човека по пътя на преживяването на духовната действителност. Тази, която ни помага да напуснем света на менливите представи в нашите глави, да отправим търсенето в самите себе си, там, където можем да познаем себе си като извечно присъщата ни Светлина. Помага ни да просияем в нея, да се пробудим от съня на мрака, породен от вярата ни в нощта, и да просветлим този мрак чрез вярата ни в Деня.
Преживяването на духовната действителност ни помага и да стоим настрана от всяка измислена “мъдрост”, да се стремим към простотата на детето в себе си, да освобождаваме душата си от всеки образ на тленни форми, тъй като всичко прието отвън, един ден бива отнето.
Помага ни да ставаме духовно осъзнати и будни, което ще рече включване на нашите индивидуални същности във вечния субстанциален Дух.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
30.10.2007 г. 15:34
Посетено:
2054
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/4749-budnostta-e-napalno-osaznavane-na-nashata-vechna-sashtnost