Слова
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Слава вам, будители народни!
Първи ноември - Ден на народните будители
Денят на народните будители – първи ноември до неотдавна беше отстранен от националния календар и неоснователно забравен. Този факт би могъл само за пореден път да ни накара да се замислим за нивото на нашето национално самосъзнание и за това, че между нас има хора, склонни с лека ръка да подменят своите духовни ценности.
От историята е известно, че той е отпразнуван за първи път през 1909 г. в град Пловдив, но има сведения, че е отбелязван спонтанно и на други места в страната. Няколко години по-късно започва неговото честване и в София, а през 1922 г. излиза нормативен документ, който го обявява за национален празник. Днес е трудно да кажем защо нашите прадеди са избрали деня на великия покровител на българския народ св. Иван Рилски, за да отбелязват паметта на българските възрожденци, но остава факт смисълът, който са вложили в самото понятие – будител. И днес все още “то се явява мерило за собствената ни съвест и камбанен звън за непростимата ни апатичност”.
Обикновено, когато стане въпрос за народни будители, първото нещо, което изниква в съзнанието на българина, са думите на хилендарския монах Паисий, отправени към поробения български народ: “О, неразумний юроде, поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин?”
Тези тежки слова отбелязват началото на един възход в българското национално самосъзнание!... Починът му е последван от стотици радетели за осъзнаването на народа ни като нация, за просвета и духовна култура, за самостойна Църква, за независима държава. Никой не знае точния брой на народните будители, защото не на всички имената са били записани в историята, но са останали дирите от делата им. Едни от тях като д-р Петър Берон, Любен Каравелов, П. Р. Славейков се занимавали с книжовно-просветна дейност, други като Васил Левски, Бачо Киро, Панайот Волов тръгвали в потайна доба, за да основават комитети и да подготвят всеобщо народно въстание.
Някои като Никола Фичев и Захарий Зограф допринесли с изкуството, труда, майсторлъка си, като градели, зографисвали и украсявали храмове. Едни повдигали борбения дух на народа с юнашка песен като Добри Чинтулов, други, като Райна Попгеориева, украсили бойното знаме на въстанието със заветните думи: “Свобода или смърт”. Едни като Васил Априлов и Васил Друмев събирали средства за построяването на училища, други като Филип Тотю, Стефан Караджа, Панайот Хитов грабвали пушките и събирали чети в Балкана, за да леят кръвта на поробителя. Не се знае колко още са помогнали с труд, волни пожертвования, книги, проповед или са дарили за делото най-ценното, което са имали – живота и свободата си.
Историята убедително доказа, че в резултат на техните усилия от малограмотна и неосъзната рая, българският род се превръща в народ, който знае какво иска и как да го постигне – свободна и независима България, с автономна църква, със свой език, просвета и култура.
Ако направим един обстоен оглед на нашето съвремие, ще видим, че и днес страната ни има нужда от хора с будителски дух, които да поддържат със слово и дело будно българското национално самосъзнание, да съхранят нашите духовни ценности и да докажат на идните поколения и на света, че българският народ е достоен, цивилизован и интелигентен, и заслужава своето място като равноправен сред останалите европейски народи.
И днес са нужни хора, които да загърбят личните си интереси и изгода и да дадат всичко, което е по силите им за възраждането на нацията ни. И днес човек може да бъде възрожденец и будител, стига да милее за България и за българското, стига да разбере, че на този свят не всичко се измерва с пари, че духовните богатства нямат цена.
Нека не се оплакваме от времето, в което живеем, от бедността и недоимъка, защото хората, за чието дело споменахме, са живели в много по-тежки времена, но с огнения си дух и ревност за българщината са направили чудеса.
Нека днес възродим техния дух у себе си, да запалим светилото на надеждата в сърцата си и в сърцата на хората около нас.
За да пребъде България днес и през идните векове!
От историята е известно, че той е отпразнуван за първи път през 1909 г. в град Пловдив, но има сведения, че е отбелязван спонтанно и на други места в страната. Няколко години по-късно започва неговото честване и в София, а през 1922 г. излиза нормативен документ, който го обявява за национален празник. Днес е трудно да кажем защо нашите прадеди са избрали деня на великия покровител на българския народ св. Иван Рилски, за да отбелязват паметта на българските възрожденци, но остава факт смисълът, който са вложили в самото понятие – будител. И днес все още “то се явява мерило за собствената ни съвест и камбанен звън за непростимата ни апатичност”.
Обикновено, когато стане въпрос за народни будители, първото нещо, което изниква в съзнанието на българина, са думите на хилендарския монах Паисий, отправени към поробения български народ: “О, неразумний юроде, поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин?”
Тези тежки слова отбелязват началото на един възход в българското национално самосъзнание!... Починът му е последван от стотици радетели за осъзнаването на народа ни като нация, за просвета и духовна култура, за самостойна Църква, за независима държава. Никой не знае точния брой на народните будители, защото не на всички имената са били записани в историята, но са останали дирите от делата им. Едни от тях като д-р Петър Берон, Любен Каравелов, П. Р. Славейков се занимавали с книжовно-просветна дейност, други като Васил Левски, Бачо Киро, Панайот Волов тръгвали в потайна доба, за да основават комитети и да подготвят всеобщо народно въстание.
Някои като Никола Фичев и Захарий Зограф допринесли с изкуството, труда, майсторлъка си, като градели, зографисвали и украсявали храмове. Едни повдигали борбения дух на народа с юнашка песен като Добри Чинтулов, други, като Райна Попгеориева, украсили бойното знаме на въстанието със заветните думи: “Свобода или смърт”. Едни като Васил Априлов и Васил Друмев събирали средства за построяването на училища, други като Филип Тотю, Стефан Караджа, Панайот Хитов грабвали пушките и събирали чети в Балкана, за да леят кръвта на поробителя. Не се знае колко още са помогнали с труд, волни пожертвования, книги, проповед или са дарили за делото най-ценното, което са имали – живота и свободата си.
Историята убедително доказа, че в резултат на техните усилия от малограмотна и неосъзната рая, българският род се превръща в народ, който знае какво иска и как да го постигне – свободна и независима България, с автономна църква, със свой език, просвета и култура.
Ако направим един обстоен оглед на нашето съвремие, ще видим, че и днес страната ни има нужда от хора с будителски дух, които да поддържат със слово и дело будно българското национално самосъзнание, да съхранят нашите духовни ценности и да докажат на идните поколения и на света, че българският народ е достоен, цивилизован и интелигентен, и заслужава своето място като равноправен сред останалите европейски народи.
И днес са нужни хора, които да загърбят личните си интереси и изгода и да дадат всичко, което е по силите им за възраждането на нацията ни. И днес човек може да бъде възрожденец и будител, стига да милее за България и за българското, стига да разбере, че на този свят не всичко се измерва с пари, че духовните богатства нямат цена.
Нека не се оплакваме от времето, в което живеем, от бедността и недоимъка, защото хората, за чието дело споменахме, са живели в много по-тежки времена, но с огнения си дух и ревност за българщината са направили чудеса.
Нека днес възродим техния дух у себе си, да запалим светилото на надеждата в сърцата си и в сърцата на хората около нас.
За да пребъде България днес и през идните векове!
Автор:
Цветан Диковски
Публикация:
29.10.2007 г. 15:36
Етикети:
Посетено:
3325
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/4743-slava-vam-buditeli-narodni