Диалог със себе си

          ВЛАДИСЛАВ КАЦАРСКИ

„Ти си песенник, аз те знам.“ Така го нарекоха в Сърбия. Негови стихове се четат или печелят награди на Балканите, във Вашингтон, на Стената на поезията в гр. Тур, Франция. 
Три негови стихотворения влязоха в Световната антология „A Lasting Calm” на англо-американската The International Library of Poetry – така той посрещна новото хилядолетие. 
През двете ковидни години – 2020 и 2021 – седемте му новели от „Загърбената земя“ бяха номинирани за Европейска награда за литература.

Явно е напред във времето, защото като зам.-председател и Председател на Съюза на слепите не успя да промени закостенелите виждания, но като Управител на ООД спаси 14 предприятия от фалит. Е, след него ги закриха с промяната в правителствената политика.

Авторът, актьорът, гласовият режисьор ТОЙ запали 15 души по театъра чрез частната трупа, която създаде и която игра при пълни салони 4 години на театралната улица „Раковски“ (https://www.youtube.com/watch. 

Вече 12-та година ръководи единственото в Европа радио, в което се обучават и работят в реална среда хора с различни дефицити (https://www.braillefm.com/ ) отново наравно с другите е—медии. Той лично финансира медията. Радио БРАЙЛ FM (First Mediator) е разпознаваемо за хората, които боледуват за българската култура. В YT-канала на БРАЙЛ FM има над 1100 видеа и седем радиопиеси, на пет от които той е автор, от  книгата му пиеси „Дворцови работи“.(https://www.youtube.com/channel/UCQoTSCc0JtBK239m6WyK06Q ). Дизайнерът Омана Кацарска се грижи за визията на книгите и начинанията му, а актрисата Владинелла Кацарска изпълнява творбите му.

Да, това е поетът, писателят, журналистът, общественикът Владислав  Кацарски , който неусетно през януари посреща достоен юбилей!

ГЛУХАРЧЕ

В едно глухарче светът се затвори.
А ръката ти беше история.
После, когато светът се разпръсна,
остана прашец по моите устни.

„Музика за самотници“, 2003

НАЧАЛОТО

Като Сезам се разтвори денят
и слънцето в цикламена одежда
разпръсна тиха светлина.

И започна Светът,
от две прашинки -
влюбени до безнадеждност.

„Чудесница“, 2023

МОНОЛОГ НА ПУБЛИКАТА

Свалете оркестъра -
диригентът е пиян!
И кой го пусна на сцената?
Свалете го, ей онзи там!
Колко реклами изгледахме,
достойнства и други такива...
Не става въпрос за билетите,
но на тая музика – и вино?
Саксофонът реве като бесен,
а пияното блъска отчаяно.
Отпред китаристът, най-десният,
сбърка началото с края.
Тромпетът изобщо заглъхна,
не му оставиха място на бедния.

Поне чинелите да спрат, да отдъхнем,
а те тресат до последно.
На всичко отгоре критиците
утре ще пишат за премиерата,
за вещината на артистите
и за новите джаз-маниери.
А за нас, клетите зрители,
дето от учтивост аплодирахме,
ще напишат, че сме ценители,
но ни липсва още разбиране.

„Цветен сън“, 1992

ВЕЧНОСТ

Навярно слънцето е спало в морето,
затова водата има цвят на светлина.
И бисерните капки по лицето ти
отразяват моята бездънна синева.

И пяната искряща на вълните,
като огърлица на твой`те рамена,
поема лудата любов в очите ни
и я пренася в цялата Вселена.

И по тънката безкрайна линия,
събрала Времето и Вечността,
със теб се срещаме завинаги
пред тихия олтар на Верността.

„Чудесница“, 2023

ЖЪЛТО

Мое лято!

Разсъблечена крехка любов.
Сладолед върху синя усмивка.
Чаткат по пътя златни подкови
и танцуват в нощта самодиви.

Мокра лудост, накипяла и властна,
Развява коси над прашния град.
Дай на слънцето новите карти,
негов ред е сега да раздава.

Будка за бира и сладки измами;
виенски шумно върти колелото;
зимни костюми се крият засрамено;
всичко вижда хитрецът „Моля фото”.

Босо момиче по пясъка тича.
Жадни погледи пият морето.
Двама спасители в пози на мичмани
си поделят властта над градчето.

Ресторант с оркестър и влакче със джипка,
всичко има, рекламата пее.
Морски маестро, хванал златната рибка
и нещо тайно си шепне с нея.

Мое лято!

Разсъблечена крехка любов.
Сладолед върху синя усмивка.
Винаги старо и винаги ново.
Ти все оставаш - аз все си отивам.

„Бленувани залези“, 2022

ОТ ЛЯТОТО

От лятото остават три неща:
едното е кратко,
другото е спомен,
а третото трепери
като пламъчето на свещта
от устремния страх
да преживее зимата
и от надеждата на Синеокото човече,
че лятото ще бъде вечно.

 „Бленувани залези“, 2022

ВЛАК

Този влак не отива за никъде.
Сам не зная защо се качих!
Един войник, две баби, хартиени пликове…
и дремещ кондуктор, притихнал.
Дъждът задъхан тича след влака:
табелки, семафори тичат,
а може би момичето още ме чака -
невярващо се усмихвам?!
Потракват въпроси, какво ти момиче -
този влак не отива за никъде!
Ще пристигнеш на гара със надписи птичи
и един бюфет с леки момичета.
И моето момиче е станало леко -
над себе си се усмихвам.
Ако поплача, ще ми олекне,
но този влак не отива за никъде.
Тъпо и тежко отекват в мрака
спомени, мисли и думи.
Безпощадно и остро с релсите трака
едно прикрито безгласно безумие.
Кой е пуснал този влак да пътува?
Кой за никъде продава билети?
А ние всички защо ги купуваме?
И семафора кой е пуснал в зелено да свети?
Нелогично е всичко - и всички във влака:
няма как да отидем за никъде!
Тези влакове някъде някой ги чака:
няма как и мен да не чакат 
с любов до поискване.

„Бленувани залези“, 2022

ОТТАТЪК

Черни биволи

         теглят

                Земята.

Не ме е страх.

Ето,

       слънцето

                  глътнаха

и пътят стана на прах.

Черни биволи

         теглят

                Земята.

Усещам как стъпват на твърдо.

сякаш

       кола сенокосна

                                 повличат

                  и дращят

небесното  бърдо.

Защо съм тръгнал и аз след колата...

Знам ли къде ще отида?

И има ли нещо оттатък?!

Луната мълчи като мида,

подобно лицето на тате

преди да захлопнат ковчега.

Черни биволи

          теглят

                   Земята.

Стискам зъби

           и крача

                    нагоре.

Чувам  дъха на тревата.

Ако небето  не се събори,

ще премина оттатък.

Ще сторя път и на мравката,

пък дано има добър камък

да приседна на него

и да си оставя шапката...

„Музика за самотници“, 2003