Всяка смърт е неизбежност

В безспирния кръговрат на живота прилепчиво живеем с усещането, че макар и изостанали от колоната на времето, неспирно усещаме неспирния му подтик да подтичваме в неговата неизбежност.

Независимо от нашето желание, което е толкова временно, да се опитаме да позабавим движението си, то ни кара да вървим все напред и напред. Няма очакване за обратно движение, независимо от някаква определеност на законите на физиката. Дори няма силата на повторяемост, а само усещането за същата.

Листата овъргаляли се от есенната влажност полепват по подметките на обувките ни и остават стоически там невъобразимо дълго време, независимо от нашето усилено въздействие да се разделим с тях. Може би това е последното им усилие за оцеляване и вопъл за живот. След продължителната ни намеса ги оставяме отново върху асфалтовата повърхност, за да укротят своето присъствие.

Останалата сутрешна мъгливост напомня, че денят се е пробудил и дори се опитва да бъде в свята дневна значителност. И той върви напред и дори не се обръща, за да отбележи случващата се действителност. Нашата вътрешна суматоха дори остава незабелязана от него; нашата загриженост е пропиляна за неговото внимание, а ние сме останали с усещането, че сме забележими, че сме съзнателно значими за деня, който се промъква спокойно и остава във времето и пространството завинаги.

Излъгана надеждност,  пропиляна възможност, неслучила се действителност и това е част от днешното преживяване, което преминава и потъва в нетленост.

Погледите ни лъкатушат през преминаващите и заобикалящите ни предмети и хора и дори не отчитат техните контури, а остават само като пребледнял фон на всичко това.

Поредното листо се е закачило на ръба на обувката ни и се е свило, за да се предпази от нашата агресивност, която иска отново да го изхвърли на уличната самотност. След известна последователност на нашите действия то се отнася с определена безгрижност в телената ограденост на двор. Намусил се дори на себе си самия, в подредените редици на стобора наперено се перчат и открояват единствено няколко кола, дълги години поддържали градинските домати, но днес са оставени дъргалясали и непочистени. Може би някой порив на вятъра ще го освободи от телената плененост и ще го запрати в приют на бедни есенни листа.

Оставаме в поредната неизбежност на деня, който придирчиво се прибира в себе си и ни оставя спомена за хлъзгавите, почти обезцветени есенни листа, които си търсиха дом в нашите обувки. Намираха временна спирка върху тях и напускаха, за да намерят своята неизбежна смърт.

Архангелова задушница е най-голямата от трите задушници, отбелязвани всяка календарна година. 

Всяка година този ден, в който почитаме паметта на починалите ни близки, се пада на различна дата в първата седмица на ноември, но задължително в събота, през шестия ден от седмицата и в съботата, предхождаща големия църковен празник Архангеловден.

На този ден задължително се ходи на гробището, където се носят цветя, вино, хляб и раздавки, приготвят се така наречените общи трапези. Последните трябва да включват 7 храни, задължително сред тях трябва да е любимата на покойника. Раздава се варено жито, както и всякакво месо (то е задължително заради наближаващи Коледни пости), десерти, плодове. Приготвените за раздаване храни и напитки се раздават на близки на покойника, на съседи, на хората, които в момента са на гробището (познати и непознати).

Посещението на гроба започва с палене на свещи, прекадяване с тамян и преливане с вино, като второто действие се извършва от мястото, където е главата на покойника в посока към краката му. При преливането човекът, който го извършва, измолва от Бог опрощение за греховете на покойника. На гроба се оставят и цветя.

Според поверията, в които са вярвали нашите предци, ако в този ден човек види насекоми (мухи, пеперуди и др.) да прелитат около него, това означава, че душата на покойника е слязла на земята и ликува, че не е забравена от най-близките си.

На този ден в църквата се провеждат богослужения, по време на които се отправят молитви към Бог за опрощение греховете на покойниците и намиране на покой от душите им.

Както на повечето християнски празници, така и на Архангелова задушница са забранени домакински дейности като пране и чистене на дома. Вярва се, че денят трябва да се прекара в почит към паметта на покойника, а извършването на всякакви ежедневни дейности показва, че той е забравен от най-близките си.

На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

“Помени, Господи, Боже наш, починалия с вяра и надежда за вечен живот Твой раб (споменава се името) и като благ и човеколюбив Бог, Който прощава греховете и унищожава неправдите, прости му и го освободи от всички негови прегрешения, волни и неволни. Избави го от вечните мъки и геенския огън и му дарувай да получи и да се наслади на Твоите вечни блага, които си приготвил за обичащите Те. Защото, макар и да съгреши, Той не отстъпи от Тебе, и без да се съмнява, вярваше в Отца и Сина и Светия Дух ¬ в Теб, прославяния в Троица Бог, и до последния си дъх Един Бог в три Лица и три Лица в Един Бог православно изповядваше. Затова бъди милостив към него и вярата му в Теб вмени вместо дела и заедно с Твоите светии като щедър го упокой. Защото няма човек, който да е живял и да не е съгрешил, но само Ти си без никакъв грях, Твоята правда е правда вечна и Ти Единствен си Бог милостив, щедър и човеколюбив и на Теб слава въздаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.”