Благовещение

 “...Бог разпознава всеки човек и през любовта си го отделя от останалите.

Ето така да усетим този празник – да се оставим да бъдем разпознати от Бога. Да усетим, че сме разпознати от него. Да отвърнем обичливо на призива му, да проверим себе си, да се разпознаем – така Благовещението ще стане част от нас.”
Теодора Димова

С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се е смирила като никой друг път, за да стори път на новия живот.

Всяко пробуждане на този нов живот ни кара да стоим изправени и дори в някакъв просънен екстаз да сме в готовност да му се притечем на помощ, да го усетим и да го оставим да бъде част от нас самите.

Безсънните нощи ще се трупат в своя безспир, сънливата ни разрошена външност ще издава непрестанната умора, която не ни кара да бъдем лениво изморени. Всичко това ще остави картини, заемащи особено място в настървеното от очакване съзнание, и ще ги прибира в своята кутия на новото рождение.

Никой не може да предскаже идващите тъмни облаци, градоносните урагани, придошлите като пролетен ветрец пясъчни бури, стихиите от щастие и мимолетно споходилата ни радост. Всичко ще се трупа ден подир ден, ще се събужда новото очакване на идващото утро и отново ще заспива в ненадейната тъмнина.

За да се превърне в част от смисленото преживяване на живота ни, който се е родил в своята човешка необходимост да съществуваме и занапред.

Сега ръцете ни вече не са толкова гладки както преди, очите ни не са толкова безметежно реещи се, като в едно минало очакване, сърцето ни преглъща поредната отвара на отминалия ден и ние сме някак безчувствено щастливи, защото сме имали необикновената възможност да посрещаме и изпращаме деня, да отмерваме умиращите ни неведнъж души от поредното наскърбително препятствие и все пак – да продължим да вървим към следващото ни неизвестно очакване.

Какво вълшебство е това съзерцание в пространството и времето, което ни е донесло толкова добри мечти.

Всичко това се опитахме да съберем в мисли, които преминават във времето, и намират своите пространства – оцелели, за да останат събрани в нашите сегашни спомени.

Ще продължим да търсим своите мечти, за да ги събираме в нови и нови спомени, които да намерят място в оставащата мъдрост на новия живот.

Благовещение (на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие, при което Богородица научава, че и е отредено да роди Иисус Христос. Благовещението се отбелязва от християнските църкви със специален празник – Благовещение.

Благовещение е един от големите християнски празници, отбелязван на 25 март. Той символизира благата вест, която Архангел Гавраил донася на Дева Мария, че ще роди Божия Син – Спасителя. Празникът носи послания за надежда, радост, доброта и изпълнени желания, затова на този ден имен ден празнуват хора с имена, които са свързани с тези значения.

Благовещение се празнува в началото на пролетта, което е символ на новото начало и събуждането на живота. Имената, свързани с надежда, радост и благост, отразяват духовната светлина и очакването на нещо добро. На този ден всеки именик получава поздравления и пожелания за здраве, щастие и сбъдване на най-съкровените му желания.

В България Благовещение се празнува и като Ден на майката и жената.