За изтърваното време

Днес събитията са толкова наситени със своята непрозрачност и непредвидимост, че понякога, и дори все по-често, се объркваме от случващото се. Обикновено търсим информираност, която да ни даде основание за определена правдивост на личните съждения и правилна посока в мисленето. Всичко случващо се днес е в някаква объркана последователност, която не дава покой на нашата вътрешна чувствителност. Публичните сигнали са толкова разнопосочни и неестествено силни, че най-често могат да бъдат объркани с пореден фойерверк от новогодишно тържество.

По-възрастните може би с умиление ще си спомнят открехната в края на 90-те години врата на демократичност, която вещаеше бързи промени към добро. Други още тогава се отдръпнаха,  оставяйки се в рутината на своето безгрижно живеене. И едните, и другите вече са събрали достатъчно доказателства, и то не съвсем безобидни, да отстояват собствената си теза. Но и едните, и другите едва ли могат да определят дали постигнато днес е достатъчно и ни дава основание за придирчива гордост от постигнатото.

Критици ще се намерят във всяка от страните, които ще бъдат подпомогнати от главоломно хейтърство. Независимо от публичния резултат на това начинание реалността ще си остане непроменено постоянна.

Сега все по натрапчиво често си задаваме въпроса докъде я докарахме и какво се случи, че всичко това не удовлетворява нашите очаквания, интереси и желания.

Свидетели сме на разнопосочни и интензивни послания на политици, икономисти, социолози и още голям набор експерти в различни области. Всички те ни увещават постоянно и дълго в правотата на своята теза, но така и не успяват да ни убедят, че всичко това се е случило. Най-често споменаваното твърдение е, че сме пропуснали и изгубили време в свършването на определено нещо или неща. Вероятно всичко това изглежда простичко като обяснение, но за нас човеците е изгубен живот. Как да обясним на себе си, че по една или друга причина изгубихме време от собственото си човешко живеене в защита на определени каузи, интереси или идеи. Трудно ще го направим, без да нараним собственото си себеуважение и без да отсъдим, че това е зле свършена работа.

***

В своята прозаична битност сме свели общуването си до комуникация в социалните зависими пространства или до определено алкохолно опиянение, което ни довежда до моментна безгрижност и илюзия за отсъствие на проблеми.

Изборите, които правим, са измислени, резултатите – порочно неверни. Доказателства в тази посока се сипят отвсякъде и във всичко, което е притеснително реално. Най-притеснително от всичко това е перманентната невъзможност да открием решението на тази възникнала необходимост. Навярно затова и днес все по-често се чувстваме изгубени в миналото, трудно намираме настоящето, а да мислим за бъдещото не остава време.

А дали ще отворим докрай, или ще затръшнем безвъзвратно открехната в края на отминалия век врата на демократичност, зависи само и единствено от силата на нашето днес.

.......

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.