(С)бъднатата топлина на детството

Денят е от онези, в които мъглата и сгъстеният пушек се смесват с такава бързина, че дори и малките улички губят обичайността на своите силуети...

Малкият град е потънал в своята пустота, а работният ден все още не е привършил. Сумрачината е завладяла почти всичко, само очертанията на откритите барачки са осветени от промъкващата се светлина на току-що прекараните кабели и закачените по тях лампи. Дрехите осезаемо са напоени с миризмата на въглища и дърва, които са захранили печките. Поприкрилите се хора, които очакват посетителите на базара, който се е пръснал на площада и в тези часове е непозволен за автомобили, са се приготвили да предложат с обичайност опакованите подаръчета. Изобилието на вазички, които нямат нищо общо с никаква кристалност, нито дори и със стъкло, а са от така предпочитаната пластмаса, която сега е в своята най-голяма модерност. По забранения в тези  часове за автомобили площад продължават да се мяркат силуети на някои по-възрастни минувачи, които са обяздили съвсем не на шега своите колелета и не престават да ги използват дори и в най-студените зимни дни.

Далеч от всякаква особена празничност, но със задължителна подготовка, е купуването на подарък за съученик, който все още е само с номерче и ще бъде явен на тържество в класната стая. Разновидността е твърде оскъдна, но пък усърдието е задължително и толкова завладяващо.

Ръцете вече не се усещат като част от тялото, независимо че се опитваме да ги поставим възможно най-близко до тялото, където сме ги настанили в джобовете. Те са с пробит хастар, който не е издържал на стотинките, които са го тормозили през последните месеци и дни. Вече неспособни да понесат товара на новите събрани монети, шевовете не искат да задържат неговата цялост. Има някаква намръщеност в жената, която ще ни продаде подарък за нашия съученик, но и това и е позволено,  защото тя властва с привилегията да знае цялото разнообразие от наличност.

Прибираме набързо нещото, което прилича по всичко на останалите, които се предлагат. С картичките всичко е по-различно и те са в по-голяма разнообразност. Изпитваме по-голяма старателност в тяхната изборност и ги подбираме със съобразяване на адресата. Най-важно е посланието, защото то ще бъде прочетено и ще бъде отразено в поредния дневник със спомени, който носи различна наименованост.

Приготовленията са привършили и спокойното прибиране към дома е някак прибързано по неравностите на замръзналата тротоарна повърхност.  Транспортните градски комуникации са приключили своите задължения и въобще не се съобразяват с това, че хорицата, събрани на градския площад, трябва в по-късните часове да се прибират по домовете си.

Прибирайки се пешком и преминавайки няколко километра през по-светли и по-тъмни участъци на улиците, нахлувам в горещата кухня, която е съпроводена освен с топлината на добре загрятата печка, но и вече с наситената миризма на стоплената манджа. Посинелите крайници са натопени в гореща вода с морска сол, която рецепта на баба ми трябва да помогне отново да възвърнат предходната обичайност на състоянието си.

Всички сядаме на масата, едва когато дядо ми е вече там. Баба ми, която разказва някакви неразбираеми неща, обяснява, че днес е празник и на времето това е било важно. За мен и моя брат това е без всякаква значимост, а по-скоро сме прегладнели и наредените гозби привличат със своята особеност вниманието ни. Днес всичко е постно и подредено по някакъв брой – дори не запомням каква.

Вкъщи има малка иконка, която е закачена нависоко и е над някакви портрети, които вече са избледнели в съзнателната ми памет.

По-късно всички се поздравяват, но дори не разбирам за какво и защо всичко е в такава оскъдност на месо, което татко така много обичаше.

Много, много по-късно разбрах, че това е било Бъдни вечер. Единствената оцеляла дума до днес, която е останала някъде в мен, е „бъдник“. Това е някакво ненацепено дърво и то най-дебелото, което поставяха в печката. То имаше задължението да поддържа топлината почти до сутринта. Пламъчетата, които се образуваха, препускаха през малко пространство, което задължително се оставяше отворено на вратичката на печката. Те ту се усилваха и тяхното отразяване беше отчетливо и променящо, което подпомагаше очертанията на статията да бъдат ясни, ту в следващия момент се загубваха и пространствата оставаха само в различна тъмност.

Спомените са неясни, но истински запазени от онова време на събрана обич в семейството ни.

Традициите днес са ясни и разбираеми, но сме загубили онази добра уютност и привързаност един към друг. Чужди са ни погледите, безразлични сме към грижите на околните. Има известна непотребност от добрите думи или те са придобили угодна сервилност. Някаква необичайна прагматичност ни е обсебила в твърде висока материална устойчивост. Дори нашата тленност не е достатъчна основателност да овладеем тази наша безпомощност.

Днес е може би най-важно да сме добри, което е и най-голямата съкровеност в днешното ми бъдно пожелание. Нека да се молим за другите също да бъдат така добри, че да можем истински да се обичаме!

Честито Рождество Христово!

Бъ̀дникът (наричан на някои места също бъ̀дняк, кола̀дни, прѝкладник) е парче дърво с важна роля в традиционните обичаи на празника Бъдни вечер.

Бъдникът е отсечен ствол от поне тридесетгодишно дъбово дърво, което според традициите на южните славяни трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника не само символизират раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са и причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.

Бъдникът се подготвя в навечерието на празника със специални обреди. Отсича се в гората от младеж в предбрачна възраст от съответната къща, а ако няма такъв – от наскоро женен. То са носи на рамо, за да не докосне земята, и се поставя в къщата, където се миросва. Миросването се състои в пробиването на дупка в дебелия край на дървото, в която се поставя зехтин (или краве масло), тамян и восък и след запушването ѝ се увива с бяло ленено (ако няма – конопено) платно. Този ритуал до запалването на дървото се съпровожда с песни и това е неотменима част от празника, защото се вярва в неговата магическа и лечебна сила. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета, или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта му се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.