Към последния ден на годината

Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са, каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршинът, с който мерим, е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, трудно е да се каже, но при всички случаи е част от този наш живот.

 

Очакваме да получим уважение, признание и дори съмишленици, но не винаги се случва така. Неочаквани са тези неща и не следват логиката ни, а по-скоро се случват въпреки нас самите.

 

В дни, като този, който сме определи като последен на една година – който може да е съвсем обикновен, празничен или дори различен, си е просто част от времето, което преживяваме.

 

Доста късно и трудно разбираме, или въобще не разбираме, колко безсмислени и съвсем не важни неща вършим, а колко други трябва да свършим и съвсем несъзнателно пропускаме – а то времето си върви само напред, независимо от нашето усещане. И като иде реч за аршина, то трябва добре да го осмислим и премислим, за да бъдат възможно най-малко пропуснатите хора и събития от този наш живот.

 

Намерете сили и време да откриете (определите) верния и достатъчно правдив аршин в Новата година, за да изживеете днес всичко онова, ако утре го няма!