Празник на нашите съвременни български будители

Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, спотаеното безпокойство и очакването на това, което предстои да се случи. Не търсим подредените мисли, не усещаме укорителните погледи. Пристъпваме с очарованието на детската разсеяност.

Днес е може би най-търпеливо очакваният ден, който ще ни отдели от детството и ще ни отправи към други нови пътища и пътеки. На този ден няма как да знаем какво и как ще се случи и това може би е смисълът на очакването. А може би дори и не търсим определена смислена последователност. Много пъти след това на този ден ще тръгваме по същия начин или отново ще се връщаме към него. Времето ще помага да притиснем притеснението в ъгъла и да оставим само милите спомени. И пак времето ще запази спомена за думите и с годините ще им придава друга смисленост.

Днес думите са разхвърляни и дори непотребни понякога. Прегазихме ги много пъти, огорчихме ги с нашата несръчност и си позволихме да ги нагрубим по непростимо неприемлив начин. Думите омърлушени се спотаяваха и се опитваха да окажат безсмислена съпротива на вероломните си нападатели. Те, думите, знаеха своята сила, че остават запомнени и ще успеят да уталожат вартоломеевите страсти, което предизвиква непрестанното им избиване.

Днес някои думи са похабени, други – ранени, трети са оставени непотребно изхвърлени, но дори и те все още са живи. Защото именно смислените думи имат тази непреодолима способност да се самосъхраняват, независимо от безбройните удари и кървави рани. Следите, които оставят, не могат да бъдат лесно изтрити, а покаянието на въоръжените им похитители е неизбежно и то се нарича забрава. Необичайността на това им съществуване ги кара да бъдат по-смели, отколкото очакваме, по-искрени, отколкото можем да приемем, и по-дълговечни, отколкото предполагаме.

Днес, независимо от подменената дограма и новата мазилка, нашите храмове на образование са изтърбушени. Днес те са още по-самотни в своята мисия и търсят оцеляване в този въртоп на времето. Толкова са беззащитни, каквито са и най-малките им ученици, и в същото това време са толкова силно необходими, колкото не успяваме дори да си обясним.

Малките ръчички, които днес ще поднесат цвете или ще се сгушат прикрито и боязливо в своите майки преди да се отделят и отидат в класната си стая, са в очакване. Това очакване е едно от най-добрите ни пожелания днес за бъдещите добри неща.

Днес отново поверяваме съдбата си на нашите учители. Те винаги са имали запазени от онези сили, които да разчистят затрупаните пътища, да варосат мечтите ни, да подредят градинката на мислите ни и да ни окуражат в надпреварата на игрището на живота ни.

Днес дори да са бледи лицата им, дори погледите им да са отправени в нищото, то силата на думите е останала завинаги в тях и те са онези последователи на словото, което е имало особено и най-голямо значение по нашите земи в това си най-истинско начинание – да бъдем българи.

1 ноември – Ден на народните будители

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамоболийски, по инициативата на група интелектуалци, сред които и Иван Вазов, внася предложение за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. „Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот“- казва Омарчевски.

Денят на народните будители е български официален празник, честване на делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ-ти век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнува се е официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945-1992 г.

През 1945 г. честването на празника е отменено от наскоро дошлото на власт правителство на Отечествения фронт, дало началото на местния комунистически режим, като част от характерната за този период обстановка на пропаганда и цензура. Това е един от първите актове на постепенна замяна и омаловажаване от новата власт в България на празниците, които се свързват в съзнанието на народа с предишните управления, имат религиозен характер или са с по-скоро национално значение, с такива които имат по-скоро светска, идеологическа-комунистическа или интернационална насоченост. Като основен заместител на Деня на будителите идва имащият и свои, и предходни, и съвременни значение и история Ден на Кирил и Методий (преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култура). Въпреки официалната отмяна, традицията на честване на народните будители продължава да се поддържа. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI народно събрание на 28 октомври 1992 г., празникът се възобновява официално по идея на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители и става неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.