Евангелието на Йоан и Теодор Траянов

Евангелието на Йоан и Теодор Траянов

Когато си мисля за Теодор Траянов, в съзнанието ми се раждат думите на евангелиста Йоан: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог."

В Евангелието на българската поезия Траянов вероятно би написал така: „В началото беше красивото слово, изящното слово. И Словото беше у Бог. И изящното слово беше Бог.“

Каноничната църковна иконография изобразява по различен начин четиримата евангелисти. Матей – с лице като на човек ангел, което означава въчеловечаването на Син Божи и неговата човешка страна. Марко се рисува като лъв, което подчертава царското достойнство на Христа, Лука – като телец, с което се изтъква спасителната жертва на Христа, а Йоан се рисува като хвърчащ орел – за разкриване висотата на евангелското учение и неговите божествени тайни.

Мисля си, че в поезията на Теодор Траянов са всичките тези четири страни – и човешката страна, и царското достойнство, и жертвеността, и висотата и божествените тайни на Словото.

В Евангелието на Йоан има два момента, които липсват в останалите евангелия. Първият е срещата с жената, обвинена в прелюбодействие. Предвижда се жената грешница да бъде пребита с камъни. Христос казва: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“ Така се проявява най-характерната черта на християнството – всеопрощението.

Така постъпи и поетът символист Теодор Траянов – той превърна обвинения в несъвършенство български език в красива и всеопрощаваща поезия. Всеки, докоснал се до езика на символистите и Траянов, получаваше прошка и се освобождаваше от греха.

И накрая – епизодът с възкресението на Лазар (Йоан, глава 11) е аналогичен с възкръсналото високо Слово.

Ако древните отци и писатели наричат Евангелието на Йоан духовно евангелие, то ние спокойно можем да наречем поезията на Теодор Траянов духовна и ангелическа.

30 януари 2018 г.
гр. Пазарджик