Слова

Словотворчество по неизбежност и необходимост

Неологизмите на Димчо Дебелянов - елемент от художествеността на неговото творчество

Неведнъж през годините по различни поводи съм чувал рецитатори – било професионални актьори, било любители по неформални поводи – при изпълнение на прочутата елегия „Да се завърнеш в бащината къща“ да произнасят глагола от първия ред на третия куплет така:

„да те пресрещне старата на прага“

или

„да те посрещне старата на прага…“,

вм. авторовото „прИсрещне“. Такава е употребата му както в оригиналния ръкописен вариант на Димчо Дебелянов, така и в първите публикации на елегията в печата. (А те са: под заглавието „Скрити вопли“ с винетка от Георги Машев – във в. „Смях“, ll, бр. 64 от 19.8.1912 г., стр. 4 и в сп. „Художествена култура“, l, 1914 г., кн. 30 (февруари), стр. 17.)

В Бележките към изданието „Димчо Дебелянов. Съчинения в два тома“ (1987, „Български писател“, София, под редакцията на Е. Константинова и Н. Александрова) пише, че още през 1972 г. езиковедката Калина Иванова в сп. „Език и литература“, ХХll, кн. 6, стр. 565, обръща внимание на това произволно подменяне на глаголната форма „присрещна“ с „пресрещна“ или „посрещна“, което след време естествено се възприема от читателите и почитателите като норма и така попада в рецитациите, за които споменах по-горе.

Неслучайно и до днес се натъкваме на подобна подмяна, която не просто не отговаря на авторовия текст, но и подменя смисъла на този поетичен момент от творбата. Тъй като това е напълно ясно на всяка знаеща и начетена аудитория, само ще спомена, че не е възможно „гостенин очакван“, предизвикващ „радост плаха“, да бъде посрещнат или пресрещнат, сякаш за да бъде спрян на портата. (Във футбола има такъв вид нарушение – препречване, т.е. пресрещане, когато един футболист умишлено се изпречва пред своя противник; тогава съдиите строго, но справедливо присъждат фал. Но в елегията на Димчо Дебелянов футбол няма…)

Проблемът не опира само да груба намеса в автентичния авторов текст и до подмяна на смисъла на присрещането, което очевидно се получава тогава, когато пред макар и очаквания гостенин (но дали очакван дадения момент и в прекия смисъл на думата, или по принцип, винаги, непрекъснато, постоянно очакван?), още непреминал през прага, внезапно се появява „старата“, т.е. майката, която по някаква случайност се намира там в този съкровен момент; и когато гостенинът, както се казва, с единия крак пристъпва през прага, тя внезапно се появява, „изниква“ пред него, като го присреща – нито го посреща, защото не знае, че ще дойде (макар той да е вечно очакван като всеки любим роден син), нито го пресреща, защото не му препречва пътя.

В случая не по-малко важно е обстоятелството, че тази форма на глагола фактически е неологизъм, изкован от поета, за да внуши именно такъв особен, граничен в същината си смисъл, такова усещане, такава атмосфера, обстановка, ситуация или както решим да го наречем. Защото глаголна форма „присрещам“, т.е. срещам с представка „при“, няма в никой български речник. (Дори изрично се посочва, че присрещам е погрешно изписване на посрещам.) 

Просто такава форма на глагола е Димчово изобретение, както впрочем и много други думи, които той лично е изковал, за да изрази по свой, оригинален начин съответните образи, мисли или чувства. И това той е правил не за да оригиналничи, а защото не е намирал в богатия българския език думата, която му е била необходима и която най-добре би прилегнала на намерението му. А неговото словно богатство е изключително голямо, ако реши човек да го измерва.

Поставил съм си за цел едно по-мащабно проучване в този смисъл именно защото неологизмите на Димчо Дебелянов са както многобройни, така и много находчиви, уместни, самобитни. Те не са самоцелни, каквито понякога се срещат у едни или други автори, като изключим онези, употребени с очевидно хумористична насоченост. Всеки може да изкове нова дума; ако много стои и зяпа от балкона, може да се похвали: „Днес цял ден балконясвах!“ Разбирате какво имам предвид, та не е нужно да изпадам и аз в подобно квазинеологистично душенагласие…

Става дума за прибягване до словотворчество поради необходимост, когато по различни причини поетът не съумее да открие в словното богатство на езика най-изразителната за конкретен случай дума. Тук, разбира се, понякога може да имаме собствен, авторски пропуск, собствено непознаване на речниковото богатство. Това обаче в никакъв случай не би могло да се отнесе до Димчо Дебелянов, чиято езикова и литературна подготовка е изключително висока, независимо от формалната липса на висше филологическо образование. (Ще вметна, че когато на фронта проучва в оригинал на немски език „Тъй рече Заратустра“, ползвайки както наскоро излезлия от печат превод на български език на Мара Белчева, така и един френски превод, Димчо Дебелянов предлага свой вариант на едно от основните ницшеански понятия, отнасящо се до превръщането на човека в свръхчовек, т.е. в (само)развиването на собствените му качества и заложби до краен предел. В превода на Мара Белчева понятието е самопревъзмогване, а Дебелянов го замества в полето на страницата със свое предложение: себенадделяване.)

Търсенето на точните думи е характерно за големи поети като Дебелянов. Когато превеждал „Афродита“ от Пиер Луис, Дебелянов, чувствайки се недостатъчно запознат с някои тънкости на езика въпреки упоритото самоучение от негова страна, прибягнал до услугите на Елена Петрунова - студентка по френска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, в чиято къща по това време живеел на квартира. Очевидно е, че и при работата над свои собствени текстове, Дебелянов е търсел точната дума. За това говорят многобройните преработки, на които ги е подлагал,  вкл. и тези, писани на фронта, въпреки напрегнатата бойна обстановка. Той не е преставал да мисли за усъвършенстването на творбите си. Ницшеанският му дух да себенадделява го е тласкал неуморно към това.

Кратък списък от неологизми на Димчо Дебелянов, употребени в негови произведения, като някои от думите може да изглеждат спорни (в неологистичен смисъл) и се нуждаят от допълнителна проверка в речници, справочници и други източници:

тихота („Щастлив си ти, Николай…“ – писмо до Н. Лилиев); явствено („Толкова по-явствено ми звучи…“ – в същото писмо до Лилиев); обезквартирен („Вървях обезквартирен във нощта…“ – („Понеже случаят благоволи“); у̀смех („И те ще ме погледнат с у̀смех благ“ - „Понеже случаят благоволи“); приневолѐн („Сиротна песен“); присрещне („Да се завърнеш в бащината къща“); разблудна ("Легенда за Разблудната царкиня"); мъждения („Поведох те низ пътища потайни“); ръкопипаше („В планините, господа“); словосъчинения („Писмо от село“ до Георги Райчев); доказ (рецензия за кн. 3 и 4 от год. XX на сп. „Българска сбирка“); стихопреводачи ( „Ученически дневник“, 3 февруари 1906 г.); грабни (птици – „Война“); хил (вм. хилав) – („Война“); схълмен;-и – (Война“); злат („светликът ти злат“) – („Станси 2“, Жан Мореас); сладогорко (желание) – (из „Афродита“ от Пиер Луис)…

Приведените за пример тук Димчо-Дебелянови неологизми са взети главно от поетични творби – лирични и хумористични, както и от писма, преводи (също поетични), фейлетони, критика и друга проза. Неологизмите са различни по характер: някои са просто разновидности на други думи, близки синоними – тихота вм. тишина, явствено вм. явно; други са напълно новоизковани (обезквартирен, схълмен); трети са словосътворени чрез необичайна за тях до момента  представка (усмех, присрещне); четвърти са съкратени, но разпознаваеми по смисъл и главно в контекста думи като гра̀бни вм. грабливи (птици), хил вм. хилав, злат вм. златен и т.н. Последните са използвани в този все пак приемлив вид от чисто метрични (в смисъл дължина на стиха и брой срички) и ритмични съображения, продиктувани от характера на стиха.

Само този кратък списък показва голямо разнообразие от словотворчески търсения от страна на поета с оглед на по-доброто, художествено предаване на неговите мисли, чувства и настроения, уместно са употребени, не се натрапват, както се случва при откровен опит за оригиналничене, издържали са и изпита на времето, защото не звучат архаично, а са разбираеми и ясни и днес. А колко изразителни са в контекста на творбите, където са употребени!

Дума като мъждения се открива и в кардиологията (предсърдни, атриални или камерни мъждения), но тя едва ли е стигнала до Дебелянов от учебници по медицина; по-скоро това е негово словотворчество по аналогия на други отглаголни съществителни, образувани с наставка „ние“ като съждения, поклонения, убеждения и т.н. И е по-благозвучно и поетично от мъждене,-та…

Издирването на неологизми в творчеството на Димчо Дебелянов само по себе си доставя голяма естетическа и художествена наслада; човек още по-добре осъзнава колко голямо е речниковото богатство на поета, но и разбира, че именно на него до голяма степен се дължи и недостижимото обаяние на неговото творчество. И още повече подчертава стойността на новоизкованите от него думи, които допълнително обогатяват това непреходно творческо дело.

В този ред на мисли Димчо-Дебеляновите неологизми са неразривна част от цялостното му художествено творчество.

 

 

Автор: Славимир Генчев
10.05.2017 г. 13:55
Посетено: 753
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/25636-slovotvorchestvo-po-neizbezhnost-i-neobhodimost