Слова
Един бродник на 85 години
„На истините срокът е голям…”
Христо Черняев в читалище "Пенчо Славейков" - София
Снимка: Славимир Генчев
С името на Христо Черняев са отраснали няколко поколения български литературни творци, които и днес го споменават с добра дума - и то не само като поет, есеист и публицист, но и като човек, колега, приятел, литературен откривател и наставник. Не знам дали има друг поет от неговия ранг, който през годините да е написал повече отзиви или просто да е дал подкрепа и съвет на стотици начинаещи автори.
Нещо, което той прави и до днес, без да щади себе си и времето си, прочитайки десетки стихосбирки на млади поети. Това е негова характерна и важна черта - не само като човек, а и като творец - разкриваща чисто по човешки цялата същност на поетичния му характер, нрав и рефлекс. Пишейки тези редове, осъзнавам, че съм в състояние да го направя, без да ползвам каквито и да е източници и дори негови книги с поезия или публицистика.
Защото Христо Черняев през годините на нашето познанство се е разкрил пред мен и с творчество, и с действия като добронамерен и отзивчив човек и творец. Затова и на няколко пъти съм писал за негови книги или литературни представяния, затвърдили у мен това усещане, съдейки и по отношението към него на десетки уважавани и утвърдени литератори.
Нямам нито намерение, нито възможности да напиша цялостен литературно-критически очерк за Христо Черняев и неговото обемисто поетично и публицистично- есеистично творчество, а не е и нужно, тъй като то е достатъчно добре известно на ценителите, както и на широк кръг читатели.
Преди няколко години се случи да прочета литературната анкета с него заедно с една от последните му лирични книги - „Единствена любов”. Четях страници ту анкетата, ту напосоки отделни стихотворения от стихосбирката, и изведнъж установих нещо, което изглеждаше съвсем естествено, но сякаш го забелязах едва сега: единството на човека и твореца в живота и изкуството.
Това човек може да разбере само ако се запознае по-задълбочено с творчеството на един автор. Припомних си следването в университета по българска филология, когато изучавахме последователно старогръцки, общо езикознание, старобългарски, морфология, синтаксис, фонетика, лексикология, семантика, сравнителна граматика на славянските езици… И накрая като венец - историческата граматика на българския език. Едва тогава, в последния курс, схванах в цялост това иначе наглед разхвърляно изучаване на гореизброените дисциплини и се докоснах поне отчасти до целия „пъзел” на езика.
Така анкетата (2003) с Христо Черняев, осъществена от Златка Караманова, се яви за мен като историческата поетическа граматика на поета и ми даде безценен ключ към нови дълбочини в литературното му творчество. Освен родовото наследство, което той носи у себе си и пред което благоговее (защото е осъзнал, че на него не по-малко, отколкото на самия себе си, дължи своята човешка и творческа същност), немалко влияние върху формирането на характера му оказва и десетгодишната му военна служба като офицер и командир.
Тези фактори очевидно оказват благотворно влияние върху Христо Черняев и способстват да го виждаме и до днес такъв - човек на дълга и честта, отговорен, отделящ еднакво внимание и на дребните, и на големите неща, които всъщност се оглеждат едни в други. Не бих могъл да степенувам по значение всички фактори, които (пред)определят неговия човешки и творчески характер, но във всички случаи и природата, българската природа, която той толкова добре е опознал непосредствено и дълбоко, има огромно значение за формиране на светогледа и натюрела му.
Не мога да не спомена и големите творци (без да изброявам имена), до които се е докосвал през годините, с които е общувал човешки и творчески и които са оставили свои следи в творческото му съзнание. (Тук ще вметна за пример, че публицистично-есеистичният сборник „По чукари и пътеки” съдържа не само десетки и стотици живи, релефно и цветно очертани картини на български природни забележителности и местности, но и цяла галерия от образи-портрети на наши творци; а „Апостоли на българския дух” съдържа кратки очерци за плеяда народни будители - като се започне с Апостола на свободата и се стигне до съвременни писатели и поети.)
Като поет Христо Черняев е определено чист лирик, едновременно вглъбен в себе си и разтворен в света, който (пре)създава със средствата на “чистата” поезия, каквато все още малцина поети пишат днес, увлечени от други “темпове и моди”. В лоното на тази поезия читателят ще открие целия заобикалящ ни природен и човешки свят и затова тя е трудно обозрима и сравнима: ручеи и върхове, гори и поля, цветя и дървета, влакове и гари, птици и хора, бури и покой, дъждове и ветрове, аромати и цветове, корени и клони, земя и въздух, огън и вода, луна и слънце - особено обикнато от поета - и звезди, небеса и облаци… Черняев с лекота създава една образна, предметна, реалистична поезия, изпъстрена с метафори и сравнения, които на мига превръщат “обикновеното” в живота в необикновено и извисено, придават му осезаема поетична “принадена” стойност. И това става по един съвършено елегантен и художествен начин, без усилия и излишно поетизиране, някак от само себе си, както това става само в поезията на родените лирици.
В публицистичните и есеистичните си книги Черняев е същият поет, какъвто го познаваме от поезията му, и ако има някаква разлика, то тя е основно в конкретиката на обектите и персонажите, които авторът рисува. Именно рисува. Искрен и неподправен е пиететът му към българското и България, независимо дали става дума за нейната природна красота или за нейните духовни чеда. Истински горд може да бъде само оня творец, който умее да се прекланя, да оценява предшествениците и съвременниците, да осмисля в дълбочина преживяното, видяното, почувстваното. Това показва чувство за историзъм и за ценностно отношение към литературата - когато става дума за писатели и поети, за творци на перото - като към процес, който се развива - и по отношение на самите творци, и на литературата като цяло.
Заслужава голям респект и дълбока благодарност неговото творческо дълголетие и голяма работоспособност, които не му “дават мира” и до днес, за да продължава да пише и издава книги, оставяйки в наследство множество лирически, човешки и природни образи, картини и портрети, по които потомците ще научават как сме живели и какви мисли и чувства са ни вълнували в нашите преломни временa.
Ако трябва в едно изречение да характеризирам Христо Черняев, то е: Човек и творец с дълбоки български корени, с които той и до днес лети.
Снимка: Славимир Генчев
С името на Христо Черняев са отраснали няколко поколения български литературни творци, които и днес го споменават с добра дума - и то не само като поет, есеист и публицист, но и като човек, колега, приятел, литературен откривател и наставник. Не знам дали има друг поет от неговия ранг, който през годините да е написал повече отзиви или просто да е дал подкрепа и съвет на стотици начинаещи автори.
Нещо, което той прави и до днес, без да щади себе си и времето си, прочитайки десетки стихосбирки на млади поети. Това е негова характерна и важна черта - не само като човек, а и като творец - разкриваща чисто по човешки цялата същност на поетичния му характер, нрав и рефлекс. Пишейки тези редове, осъзнавам, че съм в състояние да го направя, без да ползвам каквито и да е източници и дори негови книги с поезия или публицистика.
Защото Христо Черняев през годините на нашето познанство се е разкрил пред мен и с творчество, и с действия като добронамерен и отзивчив човек и творец. Затова и на няколко пъти съм писал за негови книги или литературни представяния, затвърдили у мен това усещане, съдейки и по отношението към него на десетки уважавани и утвърдени литератори.
Нямам нито намерение, нито възможности да напиша цялостен литературно-критически очерк за Христо Черняев и неговото обемисто поетично и публицистично- есеистично творчество, а не е и нужно, тъй като то е достатъчно добре известно на ценителите, както и на широк кръг читатели.
Преди няколко години се случи да прочета литературната анкета с него заедно с една от последните му лирични книги - „Единствена любов”. Четях страници ту анкетата, ту напосоки отделни стихотворения от стихосбирката, и изведнъж установих нещо, което изглеждаше съвсем естествено, но сякаш го забелязах едва сега: единството на човека и твореца в живота и изкуството.
Това човек може да разбере само ако се запознае по-задълбочено с творчеството на един автор. Припомних си следването в университета по българска филология, когато изучавахме последователно старогръцки, общо езикознание, старобългарски, морфология, синтаксис, фонетика, лексикология, семантика, сравнителна граматика на славянските езици… И накрая като венец - историческата граматика на българския език. Едва тогава, в последния курс, схванах в цялост това иначе наглед разхвърляно изучаване на гореизброените дисциплини и се докоснах поне отчасти до целия „пъзел” на езика.
Така анкетата (2003) с Христо Черняев, осъществена от Златка Караманова, се яви за мен като историческата поетическа граматика на поета и ми даде безценен ключ към нови дълбочини в литературното му творчество. Освен родовото наследство, което той носи у себе си и пред което благоговее (защото е осъзнал, че на него не по-малко, отколкото на самия себе си, дължи своята човешка и творческа същност), немалко влияние върху формирането на характера му оказва и десетгодишната му военна служба като офицер и командир.
Тези фактори очевидно оказват благотворно влияние върху Христо Черняев и способстват да го виждаме и до днес такъв - човек на дълга и честта, отговорен, отделящ еднакво внимание и на дребните, и на големите неща, които всъщност се оглеждат едни в други. Не бих могъл да степенувам по значение всички фактори, които (пред)определят неговия човешки и творчески характер, но във всички случаи и природата, българската природа, която той толкова добре е опознал непосредствено и дълбоко, има огромно значение за формиране на светогледа и натюрела му.
Не мога да не спомена и големите творци (без да изброявам имена), до които се е докосвал през годините, с които е общувал човешки и творчески и които са оставили свои следи в творческото му съзнание. (Тук ще вметна за пример, че публицистично-есеистичният сборник „По чукари и пътеки” съдържа не само десетки и стотици живи, релефно и цветно очертани картини на български природни забележителности и местности, но и цяла галерия от образи-портрети на наши творци; а „Апостоли на българския дух” съдържа кратки очерци за плеяда народни будители - като се започне с Апостола на свободата и се стигне до съвременни писатели и поети.)
Като поет Христо Черняев е определено чист лирик, едновременно вглъбен в себе си и разтворен в света, който (пре)създава със средствата на “чистата” поезия, каквато все още малцина поети пишат днес, увлечени от други “темпове и моди”. В лоното на тази поезия читателят ще открие целия заобикалящ ни природен и човешки свят и затова тя е трудно обозрима и сравнима: ручеи и върхове, гори и поля, цветя и дървета, влакове и гари, птици и хора, бури и покой, дъждове и ветрове, аромати и цветове, корени и клони, земя и въздух, огън и вода, луна и слънце - особено обикнато от поета - и звезди, небеса и облаци… Черняев с лекота създава една образна, предметна, реалистична поезия, изпъстрена с метафори и сравнения, които на мига превръщат “обикновеното” в живота в необикновено и извисено, придават му осезаема поетична “принадена” стойност. И това става по един съвършено елегантен и художествен начин, без усилия и излишно поетизиране, някак от само себе си, както това става само в поезията на родените лирици.
В публицистичните и есеистичните си книги Черняев е същият поет, какъвто го познаваме от поезията му, и ако има някаква разлика, то тя е основно в конкретиката на обектите и персонажите, които авторът рисува. Именно рисува. Искрен и неподправен е пиететът му към българското и България, независимо дали става дума за нейната природна красота или за нейните духовни чеда. Истински горд може да бъде само оня творец, който умее да се прекланя, да оценява предшествениците и съвременниците, да осмисля в дълбочина преживяното, видяното, почувстваното. Това показва чувство за историзъм и за ценностно отношение към литературата - когато става дума за писатели и поети, за творци на перото - като към процес, който се развива - и по отношение на самите творци, и на литературата като цяло.
Заслужава голям респект и дълбока благодарност неговото творческо дълголетие и голяма работоспособност, които не му “дават мира” и до днес, за да продължава да пише и издава книги, оставяйки в наследство множество лирически, човешки и природни образи, картини и портрети, по които потомците ще научават как сме живели и какви мисли и чувства са ни вълнували в нашите преломни временa.
Ако трябва в едно изречение да характеризирам Христо Черняев, то е: Човек и творец с дълбоки български корени, с които той и до днес лети.
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
30.01.2015 г. 13:44
Посетено:
1310
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/20735-edin-brodnik-na-85-godini