Слова

Пет минути за Увалиев

За българина Петър Увалиев

Пет минути за Увалиев


Денят 24 май е подходящ, за да си спомним за българина Петър Увалиев (Pierre Rouve). Дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрал, теоретик на изкуството, семиотик, преподавател, писател, радиожурналист, критик. Име признато в Европа, а и по света. У нас „станцията” на радиожурналиста все още се заглушава, защото името му е непознато за съвсем младите хора.

„Простете ми. Пръв аз съзнавам - и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България - странна страна, в която ръст и възраст, крепка духовност и крехка държавност не се съвпадат и така озадачават стъписаните чужденци, че те просто не проумяват с какъв аршин да мерят нашата мяра”
.

(Из „Похвално слово за българското слово” на Петър Увалиев, произнесено през деветдесетте години на XX век в аулата СУ)


В по-ново време са малко българските интелектуалци от ранга на Увалиев.

Петър Христов Увалиев е роден на 12 януари 1915 година в семейството на Гина и Христо Увалиеви. Майка му е учителка, а баща му – един от ранните български теоретици по методика на обучението по френски език. Тази интелектуална семейна среда отрано повлиява върху развитието му. Учи чужди езици в италианското училище в София, а след това във френския колеж в Пловдив. Увлича се по театъра. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1936 г. Сътрудничи на „Златорогъ”, „Театър”, „Изкуство и критика”, „Слово” и др.

През 1947 г. е назначен за секретар на Българската легация в Лондон. Животът му в британската столица е интересен и оживен, протича в срещи и запознанства с различни хора и в изучаване на английски език. През 1948 г. го повишават в длъжност първи секретар, но в Прага. Петър Увалиев отказва повишението и решава да остане в Англия. Така се превръща в емигрант. Свързва се с писатели, преводачи, театрали и кинодейци. Тъй като владее френски и италиански, публикува статии и рецензии във френската културна периодика. Поддържа връзка с изтъкнати кинотворци – Карло Понти, Микеланджело Антониони. През 1949 г. започва своите редовно прегледи на художествени изложби в английското списание „Arts News and Review” и седмични предавания на културни теми за българската секция на Би Би Си. Там той дава простор на любимия си роден език и коментира за българските слушатели културни събития. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture. Включва се в британския театрален живот.

Българофилът Петър Увалиев (както го наричат) е осъден на смърт от комунистическия режим в България. 

През 1958 среща бъдещата си съпруга Соня Джойс, с която сключват брак през 1962 г. Получава британско гражданство. Преподава в Художествения колеж в Челси. Избран е за вицепрезидент на Международната асоциация на художествените критици (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето по графика в Риека.

През 1971 г. Петър Увалиев осъществява първото си след четвърт век посещение в България. То е свързано с множество срещи, литературни четения, представления.

През 1972 г. му се предоставя възможността да постави една от най-известните творби на френския драматург Пол Клодел „По пладне” в театъра в Ипсуич и успехът на постановката не закъснява.

През 1980 г. е в Лондонския университет като професор по философия и теория на изкуството. Гостува като лектор в университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Сред многото публикации в областта на изкуството, философията и културата за една от най-значителните е призната монографията му „Търнър: структурен разрез”.

Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Стоян Загорчинов и др. За големия принос на Петър Увалиев за поддържането и разпространението на българската култура през 1992 г. СУ „Св. Климент Охридски” го удостоява с почетен докторат.

Умира на 11 декември 1998 г. в Лондон.


„И радостта е скръб.

Скръб е, защото ние весден усещаме, че около нас все повече се разраства гибелна езикова пустиня. Преди век и повече Ницше бе предугадил угрозата от такава грозна духовна суша. И затова сега посред горди книги, които не търпят вериги, из едно гърло бликват два гласа: неговото негодувание и нашето порицание:

Проклет да е онзи, който полива пустинята”.

(Из „Похвално слово за българското слово” на Петър Увалиев)


Автор: Дияна Иванова
25.05.2014 г. 18:17
Посетено: 1750
Етикети: слово, Петър Увалиев, Pierre Rouve
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/75/news/19284-pet-minuti-za-uvaliev