Полемики

Параметрите на оварваряването

Кой трябва да сложи юзди на неграмотността?

Не е далеч назад годината, в която ядно започнахме да сечем клона, на който седим. Паметната 1989-а постави началото на небивало разкрепостяване на езиковите практики на българина. Вече близо две десетилетия пишещи и говорещи в публичното пространство люде се радват на свобода на словото, каквато в епохата на "зрелия социализъм" нямаха. Наникнали като гъби след дъжд,


вестници и вестничета

още в самото начало на 90-те години на миналия век показаха чудеса от храброст на бойното поле, където се завладяват читателски "територии". Динамичната обществена ситуация ли, или пък влияние отвън измете от заглавията досадните безглаголни конструкции, които властваха в печатното слово отпреди демокрацията. В ни едно издание не можеше да се прочете за "Посещение на държавния ръководител" или за "Концерт на млади изпълнители". Глаголът - слонът в царството на българската граматика, тежко се настани навръх вестникарските колони и не отстъпва до ден-днешен.

Дотук - нищо лошо. Само дето тоя "слон" взе да се държи като слон в стъкларски магазин сред подредените рафтове на родната ни реч! Сигурно сте забелязали, че според информационните ни ежедневници у нас престъпник не може да бъде арестуван, той непременно бива закопчан, окошарен, опандизен...

Жаргонни думи изпъстриха не само заглавията във вестници и списания. Веднъж набрала скорост, лавината на оварваряването засипа и репортажа, и интервюто, и коментара в печатните медии.

Флагманът на лингвистичната промяна - "24 часа", и до днес зарибява с жълт език, едва прикрит с маската на информационната стойност, подкрепя го "Труд", към върховете на опростачването се стремят издателите на "Стандарт", сътворили подсъдното "Да друсаш цици е вече демоде" (27 юли 2008 г.).

Турцизми се настаниха трайно в журналистически текстове, вместо да си стоят където им е мястото - в говора на необразованите хора на преклонна възраст, в кулинарните справочници и в прашасалите томове на класиците.


Псувнята

- "благословията" на българина, набра смелост и скочи

в художествената литература. Романите на покойния Христо Калчев са така омърсени от нецензурни думи, че литературната им стойност помръква, навряна дълбоко в... словесната кал.

Издатели на преводни творби пък са тъй "стерилни", че позволяват на преводачите си да цензурират речта на героите, принуждавайки ги да употребяват неадекватното и нищо не означаващо за българско ухо "По дяволите" под път и над път.

За висините на превода мога да ви говоря до сутринта. "Шедьоври" с тънки корици - дело на завършили с тройки английска филология - вероятно задръстват и вашата библиотека. Разцветът на издателския бранш, започнал с розови романчета през 1991-ва, днес - 18 години по-късно, продължава с "творенията" на знайни и незнайни източни и западни гуру, "майстори на трилъра", "чиклитки". Така обогатен, литературният ни живот смело крачи към бездуховността, поамериканчването и чистата неграмотност, която често направо крещи от страниците, затворени в безвкусно-пъстрия лъскав картон.

Ала това, което телевизиите правят, е недостижимо за смешните тиражи на който и да било "бестселър".


От малкия екран

ни залива помия. Денем и нощем, сутрин и вечер от "ваджишката кутия" звучи опошлена, бедна, прозрачно-манипулативна реч, която Вазов не би разбрал и с речник в ръка!

Водещи тиражират до безкрайност диалектните особености на родния си край или на родния край на... сценаристите си. Изрусени "звезди" демонстрират оскъдицата на класното образование, което едва са завършили. В публицистични предавания се канят хора, които умират да се покажат и да се изкажат пред камера - такова "мекане" и "мьекане" пада, че от книжовния изговор камък върху камък не е останал и в ефира, и по кабела.

Тенденциозно се рушат правила, оцелели десетилетия. Пълният член - този белег за книжовност, обединяващ разпилените по всички краища на българската езикова територия диалекти, явно пречи на някого. Или пък някому пречи езиковото единство на българите?

И в сутрешни блокове, и във вечерни токшоута (ще прощавате!) политици говорят език, "достоен" за университетски проучвания. Речта на овластените изобилства с неразбираеми и за самите тях чуждици, призвани единствено да "замажат очите" на електората.

Да сте се возили скоро в автобус на градския транспорт? Оня ден ме проглушиха воплите на непозната за мен

фолкфурия,

която стенеше в захлас: "Евтина си, мила!... Ах, какво си пила!?" Колко ли са радиата, изкарващи и за пиене, и за ядене на корем от такова музикално "изкуство"?

Световната мрежа ни ощастливи с "пространства", където всеки може да е и автор, и редактор, и читател на свои и чужди словесни творения.


Форуми и блогове

изобилстват от почти нечетими послания, смесили ведно кирилица, латиница и "цифровица". Но ако личните страници демонстрират единствено личната неграмотност на "стопанина" си, какво да кажем за фирмени сайтове, в които са сгрешени дори понятия от терминологичния апарат на съответната бизнесдейност, или за информационни портали, където незнайни преписвачи на новини качват по един текст на всеки 10 минути, без да го е видяло професионално око...

Материята на езика ни свещен вероятно причислявате към ония неща, които "не зависят от нас", като цената на газа, сметките за парното или присъдата на Максим Стависки. Може би дори сте сред онези, които смятат, че тия четири неща (и много други!) не ги засягат.

Ала езикът ни е не само това, което сътворяваме с устите си от сутрин до вечер. Той е и божествен скулптор, призван да ни извайва всекидневно, озарявайки с безсмъртния си светлик нашата човешка мисъл.

Нека не оставяме този ваятел в ръцете на учители, стачкуващи за заплати, на парламентаристи, приемащи закон за кучетата и котките в блока, на добре платени медийни гурута с журналистически маски.

Те няма да решат проблемите с неграмотността, пошлостта и простащината. В царството на словото трябва да властват хора на словото. С всички произтичащи от това отговорности.
Автор:
Светла Иванова
Публикация:
07.07.2009 г. 17:35
Посетено:
2684
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/74/news/8215-parametrite-na-ovarvaryavaneto