Безхаберието отново показа лицето си или Една типична българска история

Такива неща стават...

Това прочетох вместо заглавието на първа страница на в. „Утро” – Найден Тодоров остава шеф на Русенската опера.

Не ме изненада. И на предишния конкурс през 2005 г. се знаеше доста по отрано, че Н. Т. (Националния Талант - Найден Тодоров) ще оглави русенското Оперно-филхармонично дружество или ОФД. Дори му беше приготвен специален конкурсен комфорт от покровителите му. Формално събеседването с него беше проведено отделно от другите кандидати, поставяйки ги в унизителното положение на фигуранти. Яви се, без да тегли жребий и без програма. Същото се повтаря и сега. „Бил получил най-висок резултат на събеседването от конкурса”?!?

Естествено, при „подредена”, „специално сформирана” за случая комисия с председател отново същия заместник-министър. Четох някъде, че той подкрепя предизвестения кандидат по линия на едно тайно общество, в което членуват заедно. Жалко за останалите кандидати, употребени в поредния конкурсен фарс на културното ни министерство. Ами че наистина! Защо министърът просто не си го назначи, както искрено бяха написали съчинителите на поръчаната от самия кандидат, настоящ и бъдещ директор, подписка в негова защита? Една подписка, подписана в голям процент от творците и служителите в ОФД - Русе от страх пред уволнение!

А за таланта и възможностите на този „нов български Караян” не бих искал сега да говоря – сериозната музикална критика у нас отдавна го оцени по достойнство. Оказа се, че този „маестро” не е завършил дори Музикалната академия...

Красноречив е също фактът за нагласеност и на датата на конкурса. Един от сериозните кандидати, допуснати до конкурса - диригентът Цанко Делибозов не можа да участва в него, защото на 2-ри февруари дирижира балетния спектакъл „Козият рог” в Копенхаген, а пък „избраникът” ще лети с президент, министър и кмет, за да дирижира Софийската филхармония на 5-ти февруари в Москва. Защо конкурсът се проведе на 3-ти, а не два дни по-рано? Отговорът никак не е труден.

Съчувствам на останалите кандидати, чиято роля бе да узаконят поредното беззаконие в българската култура. Един от тях, безспорен фаворит на голяма част от русенското музикално общество, изявеният високоталантлив, с международна кариера диригент Алексей Измирлиев, бе отново унизен, след като министърът на културата и неговият заместник Ив. Т. избраха за директор този, който го назначи за диригент в ОФД, без да му връчи трудов договор и след това го уволни, без да го уведоми. Продължавам да недоумявам пред този „избор” след като в публичното пространство се появиха сигнали за сериозни финансови и административни нарушения от предишния и отново настоящ директор на ОФД - Русе Найден Тодоров. Потвърдиха ги и ревизиите. Неотдавна прочетох, че една студентка в Холандия, от известна русенска фамилия, е била назначена от Найден Тодоров и получавала заплата от ОФД цели три години дистанционно, което е практика и в управлението на самия директор. По този повод имаше ревизии от Инспекцията по труда и Стопанска полиция, които установиха нарушенията, но санкции от културното ни министерство, разбира се, нямаше... Някой оттам провери ли тези факти? Ами злоупотребите му с щата, тоталното разсипване на института, прогонването на редица талантливи творци?

Та такива неща стават днес в българската култура...

Автор:

Огнян Жеков

Публикация:

13.02.2009 г. 17:34

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

българска история

Посетено:

3596

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/74/news/7305-bezhaberieto-otnovo-pokaza-litseto-si-ili-edna-tipichna-balgarska-istoriya