Полемики
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Музикален Разград. Минало и настояще
Думи след Международния конкурс за млади пианисти "Димитър Ненов"
◊ МАЛКО ИСТОРИЯ
Неголемият български град Разград (60 хил. жители) се гордее напълно заслужено със своята култура и особено със своите музиканти. Тук е роден един от най-големите наши пианисти и композитори Димитър Ненов, а също и редица изтъкнати диригенти и изпълнители като: Влади Симеонов, Йордан Йорданов, Илия Бърнев, Милена Моллова и др.
В столицата на Лудогорието винаги е кипял богат културен и по-специално музикален живот. В основата му са 130-годишният градски хор „Железни струни”, основан на 28 февруари 1878 година и създаденият през 1922 година общински симфоничен оркестър, дело на неуморния градител Илия Бърнев (1888-1948). В летописа на този състав (станал държавен на 1 август 1947) четем имената на диригентите: Стефан Вачев, Никола Иванов, Иван Бакалов, Николай Тонев, Филип Ламбев, Димитър Карагьозов, работили като щатни музикални ръководители, а като гости, заедно с оркестъра са музицирали всички големи наши музиканти и дори Николай Гяуров.
В този град има повече и по-подготвена музикална публика, отколкото да кажем в Плевен или Бургас. Бил съм неведнъж в Разград и мога да заявя, че местните меломани не пропускат нито редовните концерти в четвъртък вечер, нито фестивалните прояви – Музикалните дни „Димитър Ненов” (започнали през 1977), Международния конкурс за млади пианисти (от 1995), или изявите на състава в празниците на града. Те обичат художествената музика, особено симфоничната и клавирната, своите музиканти, гордеят се много с Димитър Ненов, обожават цигуларката Ваня Миланова (родена също тук), подкрепят с присъствието си всяка изява на „Железни струни”.
◊ И НАСТОЯЩЕ
През октомври в Разград беше третото издание на Международния конкурс за млади пианисти, носещ с право името на все още недостатъчно популяризирания голям български пианист, композитор и архитект Димитър Ненов (1902-1951). В журито с председател проф. Васил Казанджиев, взеха участие проф. Иван Бакалов, Григор Паликаров, проф. Йокут Михайлович от Сърбия, проф. Костас Пацалис от Гърция, проф. Перо Петровски от Македония, проф. Филип Саймънс, диригент от САЩ. Участваха 22 млади пианисти от България, Македония, Русия, Сърбия и Южна Корея. Горната възрастова граница за участниците беше 28 години. Първите награди получиха Виктория Василенко, Агнес Данкова и Марко Ступаревич. Конкурсът се проведе за пет дни в два тура – със съпровод с второ пиано и със симфоничен оркестър. Повечето от кандидатите се представиха в основния романтичен и класически репертоар: Шопен, Рахманинов, Лист, Чайковски, Бетовен, Моцарт, Григ, Шуман. Имаше и две награди за изпълнение на творба от Димитър Ненов, които заслужиха – Виктория Василенко и Елена Иванова.
Разбрах, че Министерството на културата, под чиито патронаж е конкурсът, е отпуснало символичната сума от 2000 лева, а останалите 7-8000 е дала Общината. Не можах да присъствам на това издание, затова чух някои записи и се обърнах към музиканти, участвали в подготовката на конкурса.
◊ МНЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ
Ето и едно мнение на диригента на оркестъра Красен Иванов (той ръководи и хор „Железни струни”, спечелил наскоро няколко престижни награди от фестивали):
”Може да се каже най-общо, че нивото на тазгодишния конкурс „Димитър Ненов” беше доста високо. Нямаше участници-„туристи”. Всички показаха завидна пианистична техника и музицираха като зрели музиканти. Особено се откроиха 16-годишната Виктория Василенко с удивително зрялата си интерпретация на 21-вия концерт на Моцарт и миниатюрите на Ненов и това рядко талантливо младо момиче от Бургас заслужи напълно първото място, а също и 20-годишната Агнес Данкова (ученичка на Йовчо Крушев) с Втория на Шопен. За втори път в конкурса участва и 25-годишният Марко Ступаревич от Скопие – сега с Чайковски-концерт, а преди това се представи с Григ. Бих добавил, че Агнес Данкова ни предложи една много силна и задълбочена в музикално отношение интерпретация на Шопен, а също и на Токатата на Д. Ненов...”
След един от редовните концерти в четвъртък разговарях с главния диригент и директор Георги Чемширов. Той изрази задоволството си от успеха на конкурса „Димитър Ненов”, от високото ниво на участниците, от работата на журито. Но не пропусна да сподели и голямата си тревога за проблемите и дори за бъдещето на оркестъра на Разградската филхармония.
„Положението сега е критично – или трябва да се осигурят пари за финансирането на дейността ни, или просто трябва на ни закрият!”
Разградските оркестранти са на общинско финансиране и от благоволението на местния парламент и на кмета на Общината зависи какви заплати ще получат и каква ще е субсидията им за творческа дейност, а също и за разходите по залата и сградата, които не са малки. Изобщо ситуацията е направо тревожна. Оказва се, че оркестрантите тук получават чисти от 180 до 250 лева месечно! 250 лв. чисти получава само нашата отлична концертмайсторка Галина Коцева. Наистина обидно за един сериозен музикант възнаграждение! След като в Щатите за оркестър от категорията на Разград, изпълняващ същата музика – заплатите са от 5 000 до 8-10 000 щ. д., а храната у нас е май вече по-скъпа, отколкото в Америка.
Наистина, коментарът е излишен.
„Много ми е трудно да задържа млади музиканти тук, да поддържам дейността на състава, да изнасяме този сериозен репертоар, да имаме редовна концертна, а и фестивална дейност, продължи Чемширов. Някои вече напуснаха, при това много добри музиканти. Просто не могат да преживяват с тази пари. Работят в чужбина или в други български оркестри, където заплащането е малко по-добро. Във Враца например, заплащането е три пъти по-високо. А при нас брутната средна заплата е 351 лева. За концертна дейност получавахме преди по 30 000 лева, а сега 2000 – тоест 15 пъти по-малко!
Представяте ли си как може да се направят концертите за цял един сезон за смешната сума от 3000 лева! Та с гостите - солисти и диригенти и с допълнителните оркестранти (нашият състав е съкратен от 61 бройки на 43 бройки от Общината (!) и ние не можем да направим нито една програма без оркестранти от други градове), един концерт струва доста над 1000 лв.
Така че от държавата и респективно от Община Разград зависи дали в този стар музикален център, дал толкова много на културна България, ще има оркестър и художествена музика... Надявам се, че разумът ще надделее.”
„Ами ако не надделее?” Запитах се накрая аз. В природата и в живота не остава празно място. На мястото на евентуално закрития симфоничен оркестър на Разград, един от първите и най-старите в България, ще се настанят трайно чалгата и кючеците на Глория и Азис...
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
02.11.2008 г. 14:24
Етикети:
Посетено:
3626
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/74/news/6748-muzikalen-razgrad-minalo-i-nastoyashte