Полемики
Гербът на София – символ само на количествено натрупване
Сбъркани модели, символи и системи
Гербът на София е изработен през 1900 г. заради панаир
На 17 септември – Деня на християнските мъченици Вяра, Надежда и Любов, и на майка им София, нашата столица празнува своя празник. Обикновено честванията продължават цяла седмица. И в тази залисия малцина се замислят дали и в празничния герб на средищния ни град не е кодирано нещо умишлено злонамерено, както и в някои други наши символи.
От доста години имаме предупрежденията за тази опасност от известния наш художник-хералдик Христо Танев от Стара Загора. Той твърди, че в софийския герб преобладават взаимоизключващи се знаци без духовно послание и в противоречие с достолепието на нашия уникален европейски град, чиято история надхвърля 7000 години. Докато Атина и Рим са на около 3000 години, а Истанбул на 2662, Париж на около 2100, а Берлин само на 746 години. Това явно е подразнило нашите “съветници” през 1879 г. и те са ни вменили сбъркана символика, която, според хералдическата наука, влияе изключително негативно. Дори големият украсен щит в герба, утвърден по времето на крал Вилхелм І Хохенцолерн, говори, че нашата столица е васален немски град с история по-малка от 130 години.
Оказва се, че името на столицата ни няма нищо общо и със Светата Божествена Премъдрост “София”, носител на която е Исус Христос, нито със Света София и нейните дъщери, тъй като е представена, вместо с ореол, с корона-крепост и гледа надясно, т.е. към материята. И това, че пред нейния профил е изобразен раннохристиянският храм на Светата Премъдрост “София”, не намалява бедата, защото мястото му изобщо не е в този символ. Вярното решение щеше да бъде огледалното разположение на женския образ. Едва тогава женският профил можеше да се отъждествява с Мъдростта. А сега на нейно място прозира нечия друга мъдрост. Тя прозира, казва Христо Танев, в изящната женска фигура от паметния знак на проф. Чапкънов Символ на София. А това е “мъдростта” на Бухала, на нощта, на отразената светлина. А като към тази “нощна” антимъдрост прибавим и девиза на столицата ни “Расте, но не старее”, картината става съвсем ясна. Защото това означава, че тя се увеличава количествено, но не и духовно, че расте, но не узрява, не поумнява. Така че в един такъв спрял природен процес няма никаква мъдрост и достойнство.
А това е една от много важните причини повече от век България да бъде управлявана от глупостта и да бъдат взимани много вредни решения, довели страната ни до поредица от национални катастрофи. Изобщо, да се стигне до днешния програмиран скотски мазохизъм. А бихме могли наистина да се ръководим от Божията Премъдрост, ако се събудим от дългия сън и повече не позволяваме да шестват по земите ни сбъркани модели, символи и системи, е уверен родолюбецът-творец Христо Танев.
На 17 септември – Деня на християнските мъченици Вяра, Надежда и Любов, и на майка им София, нашата столица празнува своя празник. Обикновено честванията продължават цяла седмица. И в тази залисия малцина се замислят дали и в празничния герб на средищния ни град не е кодирано нещо умишлено злонамерено, както и в някои други наши символи.
От доста години имаме предупрежденията за тази опасност от известния наш художник-хералдик Христо Танев от Стара Загора. Той твърди, че в софийския герб преобладават взаимоизключващи се знаци без духовно послание и в противоречие с достолепието на нашия уникален европейски град, чиято история надхвърля 7000 години. Докато Атина и Рим са на около 3000 години, а Истанбул на 2662, Париж на около 2100, а Берлин само на 746 години. Това явно е подразнило нашите “съветници” през 1879 г. и те са ни вменили сбъркана символика, която, според хералдическата наука, влияе изключително негативно. Дори големият украсен щит в герба, утвърден по времето на крал Вилхелм І Хохенцолерн, говори, че нашата столица е васален немски град с история по-малка от 130 години.
Оказва се, че името на столицата ни няма нищо общо и със Светата Божествена Премъдрост “София”, носител на която е Исус Христос, нито със Света София и нейните дъщери, тъй като е представена, вместо с ореол, с корона-крепост и гледа надясно, т.е. към материята. И това, че пред нейния профил е изобразен раннохристиянският храм на Светата Премъдрост “София”, не намалява бедата, защото мястото му изобщо не е в този символ. Вярното решение щеше да бъде огледалното разположение на женския образ. Едва тогава женският профил можеше да се отъждествява с Мъдростта. А сега на нейно място прозира нечия друга мъдрост. Тя прозира, казва Христо Танев, в изящната женска фигура от паметния знак на проф. Чапкънов Символ на София. А това е “мъдростта” на Бухала, на нощта, на отразената светлина. А като към тази “нощна” антимъдрост прибавим и девиза на столицата ни “Расте, но не старее”, картината става съвсем ясна. Защото това означава, че тя се увеличава количествено, но не и духовно, че расте, но не узрява, не поумнява. Така че в един такъв спрял природен процес няма никаква мъдрост и достойнство.
А това е една от много важните причини повече от век България да бъде управлявана от глупостта и да бъдат взимани много вредни решения, довели страната ни до поредица от национални катастрофи. Изобщо, да се стигне до днешния програмиран скотски мазохизъм. А бихме могли наистина да се ръководим от Божията Премъдрост, ако се събудим от дългия сън и повече не позволяваме да шестват по земите ни сбъркани модели, символи и системи, е уверен родолюбецът-творец Христо Танев.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
16.09.2008 г. 17:53