Дневници и нощници: second hand

Господин Иво Сиромахов е изненадал себе си и издателство “Сиела” с щастлива хрумка – заглавието на най-новата си книга: "Дневници и нощници" (изд. “Сиела”, 2008).

“Ама, не, наистина как го измисли!”

Езиковото откритие щеше да изглежда почти гениално, ако преди три години, по-точно на 26 април 2005 г., в Нов български университет департамент “Нова българистика” в рамките на своя семинар не беше провел първата дискусия в поредицата “Дневници и нощници” – върху книгата “Дневниците на писателя дисидент” от Йордан Вълчев. Съобщения за това излязоха както в Културни новини, така и на хартия (черно на бяло) – в бр. 15, 20.–26.04.2005, на стр. 2 на “Литературен вестник”.

Да повторим – поредицата “Дневници и нощници” от 2005-а.

Ама, не, наистина как го измисли, господин Сиромахов!

Вероятностите за това осенение могат да бъдат следните:

Първо. Господин Сиромахов е прочел преди време някъде (в интернет, във вестника) за дневниците и нощниците и директно си го е харесал като своя езикова игра.

Второ. Господин Сиромахов е прочел през 2005-а хрумването си, но после го е забравил. През 2008-а обаче внезапно си го е припомнил като напълно свое.

Трето. Господин Сиромахов не е чел никъде нищо. Не чете литературни сайтове, а литературни вестници (някакви малотиражки!) – още по-никак. И сам се е сетил: “Дневници и нощници”! Само дето е стигнал до езиковото си прозрение три години по-късно. В това няма чак такава драма. Така са откривали няколко пъти колелото, а топлата вода – непрекъснато.

Проблемът обаче остава. Заглавието на книгата “Дневници и нощници” буквално повтаря наслова на поредицата “Дневници и нощници”. Съзнателно или не, взаимствана е самата творческа инвенция.

И какво? Кого да призовем? И докога да чакаме?