Да останеш верен на себе си

- В „Космическо щастие“ текстът се среща с визуалното – стихотворенията са придружени от колажи и илюстрации за оцветяване. Доколко детската книга трябва да бъде общ свят на думата и изображението?

- Художникът на моите детски книги е дете, вече младеж, завършил пет курса към ХА. Това е внукът ми Константин, който е ученик в 9. клас на Първа английска гимназия, София. Първите си илюстрации за моя книга направи, когато беше още на 8 години... Чудесно занимание, вместо безсмислено да "потъва" в телефона! Аз мисля, че е вълшебно детската книга да бъде един общ свят на думата и изображението. Това много помага на детето по-лесно да възприема текста и да го осмисли по-задълбочено, развива неговите възприятия. До този извод стигнах след като в продължение на няколко години работих по европейски проекти в различни училища, бях ръководител на творчески клубове в НДД и на клуб по творческо четене и писане. На срещите успоредно с моето четене провеждахме и състезание кое дете ще оцвети по-оригинално черно-белите илюстрации под стихотворенията и в разказите или ще предложи свой авторски вариант. После организирахме интересни изложби, на които учителят по изобразително изкуство или класният ръководител определяше победителите, а те естествено получаваха награда – книжка с автограф от мен. А аз също получавах ценна награда – техните рисунки и усмивки, горещи прегръдки и цветя с аплодисменти. Надявам се, че тези срещи те ще ги помнят по-дълго време, както и аз.

- В биографичните сведения за Вас откриваме, че стиховете Ви са превеждани на руски и френски, звучали са по БНР, а по Ваши стихове са създавани песни. Как се променя един текст, когато напусне страницата и започне друг живот – на друг език, по радиото или като песен?

- Има мои преведени стихотворения на руски език и включени в сп. „Дружба“ още през 1985 г. Само преди няколко месеца бях много приятно изненадана и се гордея, че съм един от 16 поети и писатели от България, чиито стихотворения са преведени на руски език и включени в алманаха „Созвучие“ на литературното сдружението „Радуга“, който излиза в гр. Вознесенск, Русия...

На френски език има преведени повече от десет мои стихотворения от габровската поетеса и преводачка Теменуга Цонева. Те се изпълняват на празници пред френска публика от моята дъщеря, актрисата Мира Симова-Шапюи, която живее повече от 25 години във Франция. Имам записи, от които е видно, че се възприемат много добре.

Няколко пъти съм гостувала на БНР със свои стихове и книги и съм била представяна преди много години от плевенската кореспондентка Цецка Николова.

Експериментът с музика по мои стихове не завърши както очаквах, защото записите не бяха направени качествено и професионално. Просто някои си взеха хонорара за зле свършена работа, без да се засрамят. А аз исках само да зарадвам читателите и феновете ми, които смятат, че поезията ми е музикална и многократно са ме питали на срещи защо още няма песни по мои стихове. Въпросът остава отворен и приемам предложения на драго сърце, но този път сериозни...

Със сигурност текстът се променя в някаква степен при превод на чужд език и писане на музика по него, но ако това не е драстично, ако е направено професионално, с любов и уважение към автора, мисля, че не трябва да има никакви проблеми. 

- Днес почти всеки може да публикува написаното веднага в социалните мрежи. Това по определен начин демократизира литературата или постепенно заличава границата между написаното и истински създаденото?

- Има периоди, в които публикувам по-често, в други – по-рядко или изобщо не публикувам. Понякога са стихове, друг път – разкази или сатира. Проблемът е във времето, което никак не ми стига да завърша всички проекти, върху които работя. Не обичам да си пилея времето за несъществени неща. А дали се демократизира литературата или се заличава границата между написаното и създаденото може и да се поспори. Според мен зависи от гледната точка, от съдържанието, от проблемите и темите и най-вече от поставената и преследвана цел – дали е добронамерена.

- Кое Ви тревожи повече – че хората четат по-малко, или че все по-трудно различаваме стойностната литература от огромното количество текст, което ни заобикаля?

 – Силно ме тревожи фактът, че днес се чете все по-малко, че все по-трудно се различава стойностната литература от „плявата“. Сякаш някои хора престанаха изобщо да четат художествена литература, а най-обезпокоителното е, че не си купуват книги, за да ги подаряват на децата и на внуците си за рождени дни или за празници. Предпочитат прекалено скъпите и атрактивни подаръци, за да ги харесат по-лесно. Това, че „книгата е прозорец към света“, остана далече, далече в нашето минало и детство, когато си подарявахме нова книга и толкова се радвахме! Нямахме търпение да я разгледаме и прочетем! Да не говорим изобщо за читателските дневници, а днес сме много „напред“ – ИИ пише домашните на децата и внуците... Ето защо те не успяват да общуват и да тълкуват правилно непознат текст на различни изпити и формати за проверка на знанията и уменията.

- При Вас непрекъснато се срещат сериозното и смешното, любовта и разочарованието, надеждата и иронията – коя сте всъщност?

- Коя съм всъщност аз? Всеки път различна и една и съща по характер и според ценностите, които отстоявам цял живот. Имам много стихотворения за жената и майката, но няколко от тях, „Тичай, тичай, моето момиче!“; „Превъплъщения“ („Цяла ябълка“), „Автопортрет“; „Препускам на бели коне“; „Хаосът ме прегръща“; „Ще полетя“ и др., са може би тези, които ме описват малко в по-пълна степен и не съвсем. Не би могло да бъде и по друг начин, защото все пак става въпрос за пишеща жена, зодия Риби, при това в някаква степен творец, който пише в различни форми и стилове. Опитвам се да плувам във всякакви води и се старая да не се удавя, макар че не умея добре да плувам в действителност. При мен интересите и мечтите за реализация се привличат, пресичат и отблъскват. Сами си направете изводи: Завършила съм ПМГ в гр. Ловеч, а българска филология във Велико Търново, като съм защитила дипломна работа по съветска литература. А някога мечтаех и да стана актриса, но станах учител по БЕЛ и журналист на свободна практика. Зад гърба си имам 15 книги, засега, а дали съм добър поет или писател, времето и обществото ще кажат. 

- Какво никога не бихте пожертвали, за да бъдете харесвана?

- Никога не бих променила и изменила на своето вътрешно „Аз“ – да казвам и да пиша на всяка цена истината, каквато я виждам, откривам и търся навсякъде със своите сетива. Аз съм напълно естествена и в живота, и в творчеството си. Не обичам грима, не крия бръчките си зад маски, не нося тъмни очила и перуки. Не правя компромиси. Зная, че много хора не ме харесват точно по тези причини, но аз и не искам да се харесвам на всички, а и е напълно невъзможно. Но щом често обикалям страната и имам стотици срещи в градове и села, може би съм на прав път и имам верни почитатели на моето творчество. Гордея се, че по линия на международния обмен на книги чрез НБ „Св. св. Кирил и Методий“ мои книги се намират в най-големите библиотеки в света и у нас. Това е във връзка и с личния ми проект, по който работя от много години, „Дари книга“, навсякъде, където имам творчески срещи. Ще продължа да го правя и занапред и с новите си книги, още ръкописи, над които работя усилено, стига Бог да ми даде добро здраве и още години пълноценен живот. Не бих пожертвала никога своята свобода и творческа независимост, нито бих променила начина си на мислене и писане, нито начина си на живот, само за да се харесам на някого... Това е пълна скука!

Все пак дължа едно голямо „благодаря“ на поети, писатели и критици, които повярваха през годините в мен и ме подкрепяха – било като редактори на книгите ми, рецензенти или представящи ме на творчески срещи: Петър Проданов, Радой Ралин, Марин Колев, Димитър Милов, Вътьо Раковски, доц. д-р Петър Парижков, Валентина Атанасова, Валентина Панова, Теменуга Цонева, Надя Стаменова-Флорова, Георги Гетов, Иван Спасов, д-р по филология Нели Недялкова, Марин Георгиев, доц. Лъчезар Георгиев (днес професор) и други.

Но моята голяма болка си остава, че нашето поколение четеше и спортуваше много повече от сегашното, което е „потънало“ в телефоните си и от бездействие избухва често в необяснима агресия, понякога завършваща фатално за ужас на всички ни. Между подрастващите вече почти няма истинско приятелство и доверие, защото има злоба и завист; има грозно социално разделение на бедни, по-богати и най-богати, защото е на мода да се мерят не по знания, таланти и умствени възможности, а по най-богати и известни родители, които могат да им „купят“ всякакви дипломи и всичко в живота, без да се налага те да се трудят и да четат... Такава е истината и колкото и да е тежка, трябва да си я признаем в очите и с ръка на сърцето, за да вземем спешни мерки, които да ни изведат от блатото на неграмотността и мързела, на примирението и безразличието. Та това е бъдещата българска нация и е лична отговорност днес на всеки от нас да не си затваряме очите, а да ѝ подадем ръка!

==========

Добрина Сомова е поет, сатирик, журналист и автор на литература за деца. Завършила е българска филология във Великотърновския университет, а професионалният ѝ път преминава през образованието и журналистиката. Автор е на петнадесет книги, в които присъстват любовната и гражданската лирика, сатирата, апевата, кратката проза и творчеството за деца. Сред заглавията ѝ са „Преглътнат живот“, „Любов без подслушване“, „Каймак от мръсници“, „Празна вилица“, „Магнитна връзка“, „Дъга за вечеря“, „Омагьосване“ и „Космическо щастие“, а под печат е сатиричната ѝ книга „Корени във въздуха“.

Нейни стихотворения са превеждани на руски и френски език, звучали са по Българското национално радио, а отделни нейни разкази са включени в помагала по български език и литература за Националното външно оценяване в VII клас. Участва в множество литературни сборници, антологии и периодични издания и е носител на отличия от национални и международни литературни конкурси.

В творчеството на Добрина Симова се срещат лиричното и сатиричното, личното и общественото, нежността и острата гражданска реакция. Особено място заемат книгата, четенето и детският читател – теми, които авторката защитава и чрез многобройните си срещи с ученици и читатели в страната.