Кой ругае с "По дяволите"?

Изпъстрени с fuck и shit, те пристигат при нас „без цензура“ и попадат в ръцете на преводачи от старото поколение, за които най-мръсната дума е „копеле“, и на преводачи от новото поколение, за които не ща и да мисля как биха превели на американците онова за „русский корабль“.

Да кажем първо, че освен гореспоменатите има и някои други ругателни „пособия“, даже по-грубички, знаете ги. Сред тях са hell, damn, goddam, son of a bitch, screw, ass, crap, motherfucker, bastard и други.

И да уточним, че в езика, от който идват, някои от тези, които приличат на нашенските псувни, са се десемантизирали дотолкова, че не се възприемат в буквалното си значение. Други пък (като онова образно „послание“ за вентилатора) в български изобщо ги няма. Ние пък имаме изрази, които в англоезичния свят не съществуват (и които свободата из е-пространството – или слободията, за да сме по-точни – извади от маргиналните „територии“ на речта и запрати чак в книгите).

И тъй – как да псуваме в романите?!

Едва ли сте срещали човек, който казва: „Какво, по дяволите, става с теб?“, или: „Дявол да го вземе!“, когато се блъсне в ръба на масичката.

Откъде идват „дяволските“ ругателства, не е трудно да се отгатне – най-вероятно от руската традиция да се призовава някакъв „черт“ да „вземе“ някого.

Но дългият и спъващ израз едва ли е подходящ за някой динамичен диалог или пък за екшън сцена в криминален роман. Сред „любимите“ ми препъникамъни за преводачи е километричното „Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?“ (което безмилостно свеждам до „Кви ги вършиш, мамка му?!“). И наистина бих ви посъветвала да ограничите дяволските „наричания“.

Като казах „мамка му“…

Разбира се, грубости, отнасящи се до родителя от женски пол, има и в английски. Те обаче са далеч по-безобидни от нашенските. А основание да предаваме fuck и shit с вулгаризми, няма. Родните „силни“ изрази не съответстват на онези fuck и shit, нито на damn и screw. Освен че изразяват различни неща, нашите са и нецензурни, което означава, че нямат място в художествен текст.

Когато трябва да се предаде груба ругателна реч, следва се съобразяваме тъкмо с това – какво може и какво не може да се напише. И да се изрече по телевизията също! Странно защо, този принцип прилагат само в преводните филми, в един роден сериал доста се бяха разпищолили (да прощавате) в тая насока.

„Майната ти“, „да го духат“, „кучка“, „да ти го начукам“, „шибана работа“ са достатъчно груби, достатъчно ругателни, за да предадат fuck, shit и останалите в книга, която човек ще си купи, ще прочете и ще сложи на полицата си, за да препрочете или да остави на децата си! Нека не пишем така, че и таксиметров шофьор да се изчервява, като чете!

И забравете за регионализми като „мамка му и прасе“, турцизми като „ай сиктир“, остарели езикови „формули“ като „пусто да остане“ и „проклет да съм“. Докато последните две могат да „живеят“ в речта на хора, отдавна преселили се в царството небесно, то не виждам как американец ще ругае с Радичкова фраза, нито как ще изрази изненада или разочарование с комшийската псувня.

P.S.: Който се разпознае, може да се сърди колкото си ще – не ми пука за скапаните му чувства, егати!