Изречения сечем всякакви

„Тук сме от достатъчно време, за да разберем, че не ти пука за нас. Защо да ти?“, вика Митко Павлов в една тв реклама.

Ще кажете: Какъвто продуктът – такава му и рекламата. Прави сте. Фирма за бързи кредити и езикова грешка – та те са си лика-прилика!

Къде е обаче грешката? И грешка ли е?

Обяснявам. 

Българският език, драги, не „реже“ изречението точно на най-важното. Той също така не се и „бои“ от повторението. Освен това е страшно богат!

Някои обаче решават да копират английския синтаксис и се получава това, което ви цитирах в началото.

Защо сечете изречението, неуважаеми? Защо не го довършвате? На български се казва: Знаем, че не ти пука. Защо да ти пука? (Защо да те е грижа? И защо това да те вълнува?), а не: Защо да не ти? Казва се: Тя се съгласи. И защо не? (Защо да не се съгласи? Защо да не приеме? Защо да не склони?), а не: Защо да не се? Нормалното е: Трябваше да ви го кажа. И ви го казах. (И ви го съобщих. И ви информирах. Така и сторих.), а не: И ви го.

Не знам дали разбирате, прескъпи копирайтърки и подобни изд(ев)атели на езиково съдържание, но нещо, което на вас ви звучи като особено находчива игра на думи, като адски остроумна „филологическа“ закачка или пък като ужасно забавна шега, на аудиторията й се струва чистата истина, последната инстанция. Четящите и слушащите ви просто мислят, че така трябва! И ето че недомислицата трайно се настанява в езика!

Примери? О, много: от „според зависи“ и „тази история ме докосна“ през „наще“ и „лафка“, та до „започнах да бягам“ и „ако искате да направите разликата“…

Честито! Обърнахте езика с хастара навън. Превъртяхте играта, за да ме разберете.

И май трябва да се почва отначало…