Литературният конкурс на МК е опорочен от конфликт на интереси

Отворено писмо до Министъра на културата по повод приключилата Конкурсна сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата е изпратил белетристът Петър Марчев. В него авторът твърди, че конкурсът е опорочен вследствие на откровен конфликт на интереси и следва да бъде анулиран. Председател на експертната комисия, оценявала литературните проекти, е заместник-председателят на Сдружение на български писатели Пламен Дойнов. Още поне двама от оценителите също са „сдруженци“, докато очевидно липсват оценители от Съюза на българските писатели или от някоя от останалите писателски организации.

Организаторите на Литературния конкурс не са дооценили и друг възможен конфликт на интереси - сред одобрените за финансиране автори има и такива с меко казано недоказан творчески потенциал, но които открито се афишират като членове на масонски ложи в публичното пространство. Тяхното класиране също поражда съмнения за конфликт на интереси, ако допуснем, че членове на експертната комисия също са масони. „Направена ли е проверка в това отношение?“ – пита П. Марчев. Министерството на културата като орган на държавната власт има право да изиска подобна справка от съдилищата, където са регистрирани съответните масонски ложи. Все пак, ложите не са нелегални терористични организации и информацията за техните членове трябва да е публично достъпна.

„Между другото, актуалното искане за забрана на магистрати да членуват в тайни организации трябва да се наложи и за всички български граждани, участващи в четирите власти: законодателна, съдебна, изпълнителна и медийна. За да имаме гаранция, че управляващите ще работят в обществен интерес, а не за „братски“ интерес. Без подобни рестриктивни мерки България ще продължи да потъва.“ Това се казва още в Отвореното писмо.

КАКВО МОЖЕ И ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ

В България има Закон за киното. И това е добре. Но Закон за българската литература няма. Както няма и професия „писател“. Това е и една от причините българската литература да изглежда в очите на Света любителска, провинциална или маргинална, което е едно и също. Защото преобладаващото мнозинство от българските автори са от типа на неделния писател. Вирджиния Улф го е казала отдавна: за да твори един писател, той се нуждае от годишна рента и собствена стая. И докато стаята може да се уреди сравнително лесно, само осигуреният доход може да освободи вниманието на писателя, за да мисли и работи той само за своите текстове.

„Истината е такава: Бог е дал на всеки човек по някаква дарба. На нас, пишурките, Творецът ни е дал дарбицата да работим със словото. Това не е доходно, но според притчата за талантите ние нямаме право да заровим таланта си в земята, а сме длъжни да го умножаваме. Как става това, само ние знаем. Повечето от нас са на „свободна практика“, което е просто евфемизъм за „безработен“.“ Пише още в Отвореното си писмо Марчев.

Пишещият човек е самотник и индивидуалист в своята същност, но най-неотложната задача на писателската гилдия сега е да обедини усилия и да подготви един Закон за българската литература, който да бъде внесен още в следващото Народно събрание.

Активно пишещите, стойностни литературни творци в България са не повече от 1000. Новият Закон за българската литература трябва да даде възможност на всеки от тях да защити свой литературен проект. И да не мисли за насъщния в следващата година, година и половина.