Полемики

Уроци по минути?

Пак за някои проблеми в образованието ни

Уроци по минути?

 

Когато разбрах, че експертки от разни Регионални управления на образованието искат развити уроци по минути от учителите (в коя минута какво се случва в час!), си спомних един репортаж на Георги Марков, в който той разказа за своето учителстване в епохата на Хрушчов и Булганин в техникума по керамика в София. Като образ помня учителя по стъкларство Пеев, завършил в Чехия, който е споделял, че хората умират от разни болести, а специалистите умирали от една-единствена болест - посредствеността! Марков разказва за начина, по който са били стопирани „старите майстори“ да творят в часовете си, притискани от партийни секретари и инспектори. Като изключим идеологическата страна на нещата, положението е почти същото днес, само дето сме в „облаците“ (облачните технологии). Признавам, че чисто технологично нямам проблеми с това, но се плаша от друго – харесвам хората (включително и учениците) със своите недостатъци…

В облаците е на сляпо, не мога да погледна никого!

***

Така и не разбрах защо от декември трябва да знам какво ще преподавам през април. Не че не мога да предположа приблизително, с годините знам и с точност. Махната ли е прословутата НАРЕДБА № 5? МОН да си провери Регионалните управления по образованието, да кажем, че подавам сигнал... Има ли натиск върху колеги за най-важния документ в държавата: разпределението на учебния материал по дати, часове и минути (с това долу-горе е свързана петата наредба).

Знам от баба, че тормоз от човек на човек се осъществява от слабите и невзрачните, които нямат с какво да блеснат. Друг път ще разказвам как ме подгониха, че съм стачкувала срещу тандема Орешарски-Вълчев (Даниел) през една далечна година. Скриха ми и две имена от списъка на ученици за олимпиада, надявайки се, че ще се появят родителите им и ще подадат жалба срещу мен… Ето с подобни неща се занимават някои Регионални управления на образованието в половината от времето си, за другата половина не знам. На вниманието на съвсем младите колеги: на това му се вика „мокри поръчки“.

Апропо. Не пиша фейлетон. Разказвам.

***

Тъмно доволство ме обхваща през последните дни. Онова, което предрекох, че ще се случи преди три години, е на път да се изпълни. Още тогава предложих да не се бърза и да не се претупва конспектът по литература. Целият материал от 11. и 12. клас с някакви корекции е свален в 10. и съвсем малка част в 9. На човек дъх не му остава, камо ли да упражнява нещо. Припомням, че учениците ще трябва да се явят на Външно оценяване по български език и литература през 2020 година, а конспектът е от Паисий до Радичков. Отделно, примерният тест на МОН го няма.

Материалът по литература трябваше да е малко и разнообразен: тематично, смислово, структурно, емоционално, а не да е много и еднообразен. Един поет с пушка – един интелектуалец, един със сабя – един недоволен от себе си… Убягва ми общата картина в списъка, както го наричат учениците. От какво към какво се влиза и излиза, каква е онази смесица от размисъл, литературност и „лечебни билки“… Мислило ли се е за профила на ученика, за неговата функционална и литературна грамотност, емоционална интелигентност и пр.

***

Чух, че се обсъжда промяна в програмата по математика, допускам, че се върви и към някаква смяна на програмата по литература. Друг въпрос: колко и какви средства се усвоиха за тези недомислици по всички учебни предмети? Отново ли ще оценяваме проформа дълбокомислени учебници на хора, които не са стъпвали в училище? Пак ли ще захранваме т.нар. „учебникарска мафия“.

Поколения гимназисти (работя в Езикова гимназия) идват и си отиват без усет по едно от най-важните неща в училище: хуманитаристиката. (Не казвам, че не са подготвени за изпити.) Не се чувствам виновна заради това, наистина правя каквото мога. По-скоро съм безсилна срещу такова бездушие и некадърност, които наблюдавам години наред. Очевидно и да има, и да няма пари, хората, от които зависят определени неща, толкова си могат.

***

Щях да забравя. Лобизъм ли е това, че топсиндикалистката от моите ученически, студентски и учителски години Янка Такева препоръчва едно издателство на директорите, или е безочие? Да не се притеснява г-жа Такева, никой не чете „Учителско дело“, издателството било приятел на вестника й. Безсмислено е „Клет“ да си дават парите за подобно нещо. Ама пък тяхна работа в крайна сметка.

***

Тези дни видях по NOVA симпатични начални учителки, които чакали с нетърпение да бъдат оценени и атестирани. Директорка пък изрече, че човек или ставал за тази работа, или не. Този безоценъчен порив в някои колеги изглежда доста купешки.

***

Да се върнем на темата: кой направи конспекта по литература за гимназиална степен? Ще се появи ли поне в „облаците“?

***

„Пак сме двамата с Пеев, който пали поредната си цигара, гледа към мъглата, която е забулила града, и казва:

„Като четеш историите на другите народи, виждаш, че те са правени от крале, генерали и политици. Нашата история, българската, е правена от учители! Това някои или не го знаят, или не го разбират!“

 

 

Автор: Дияна Боева
24.02.2020 г. 13:07
Посетено: 854
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/74/news/30961-urotsi-po-minuti