Полемики
Децата с увреждания имат право на избор
Право на отговор
Уважаеми г-н Диковски,
Пиша ви по повод публикацията ви в последния брой на LiterNet*. Сътрудик съм на в. "Гласове" и вече седем години работя, и като учител, с деца и възрастни с увреждания. Разгневена съм от посланието на статията ви и от нефелния начин, по който се аргументирате в нея. Позволявам си да цитирам абзаци и да ви посочвам кое ме тревожи в тях.
Първо - доказано е, че тези деца не са за обучение в масови училища. Правилата на сериозната журналистика изискват да посочите кой и как е доказал това. И дали въобще.
Те трудно запомнят, с големи усилия се научават да четат и пишат. Обикновено в програмите, по които се обучават, материалът е сведен на нивото на тяхното възприятие, а много от тях се учат по индивидуални програми. Между тези деца има такива, които, за да се научат да пишат, им се подготвят пунктирани букви и цифри. Немалка част от тях не могат да задържат за дълго вниманието си в учебен час. Част от децата са с говорни проблеми, друга част имат нужда от лечебна физкултура, има и такива с двигателни увреждания. Сред децата със специализирани образователни потребности (СОП) има и такива, които имат сериозни здравословни проблеми, нямат изградени хигиенни навици, някои се изпускат по малка или голяма нужда и се налага да ходят с памперси или да бъдат преобувани. Почти всички имат нужда от специализирани грижи и от компетентни преподаватели. Това трудно може да се постигне в средата на общообразователните училища. Само за едно сте прав тук. Образованието на такива деца не може да се постигне в общообразователните училища в състоянието им към днешна дата. Не децата са непригодими към общообразователното училище, а точно обратното. Не е сторено нищо конкретно за вписването на тези деца в масовото образование. Съгласете се, че едни пунктирани букви, индивидуален план и лечебна физкултура са ежедневие в много масови училища в ЕС, но не и в България. Не защото нашите деца с увреждания са с нещо по-страшни, а защото липсват желание и умения от страна на МОН да проведе една плавна и правилна интеграция, която да не стресира педагозите, децата и родителите им. Но като че ли на вас правото на избор и на тези деца ви е виновно!
Такива ученици системно ще създават проблеми на учителите, а ще пречат и на останалите ученици. Да, децата с увреждания изискват повече вниамние. Но думите ви звучат като сочене с пръст, като търсене на виновник за неразбориите в класната ви стая. Твърде лесно е, и за съжаление непрофесионално от страна на педагог, да вините тях и да си пожелавате да не подават глава извън специалното училище. Вместо това можехте да употребите пространството, отредено ви от LiterNet, за да посочите кое точно трябва да се промени в масовите училища, за да е успешна интеграцията на деца с увреждания.
Съвсем ясно е, че учениците от общообразователните училища също ще създадат проблеми. Съвременните подрастващи не са възпитани да уважават и ценят личността на другите. Това е вярно, но и подлежи на промяна. Вие свивате рамене, изправен пред този факт, но забравяте да споменете, че И училището възпитава в толерантност и съпричастност.
Системният тормоз и проблеми ще накарат родителите да ги отпишат от училищата и скоро те ще останат на улицата, без професия, без образование. Първо, дори излезли от специализирано училище, такива деца остават без професия и без образование. Една от целите на интегрираното обучение е да промени тази им съдба. Второ, опитът ми показва, че нищо не учи по-добре на съпричастност от контакта с различния. Заповядайте в моето училище! Ще станете свидетел на разбирателството между двете ни интегрирани момиченца със Синдром на Даун и останалите деца.
Редно е да си дадем сметка какво цели системното съсипване на образователната система. Вече мнозина са прозрели, че всичко, което се върши за нейното унищожаване и съсипване, е съвсем умишлено и целенасочено. Целта е системата да не действа и да подготвя полуграмотни кадри, недоносчета, хора без висок интелект, хора, лесно управляеми, податливи на манипулация, хора без морал и ценностна система. Тук вече насаждате открита омраза към децата с увреждания. Нима правото им да имат избор в живота е заплаха за системата? Нима не открихте друг виновник за състоянието на болнавото ни образование? Не забравяйте, че съществува Закон за защита от дискриминация и комисия, която го прилага.
Целта на управляващите е да превърнат нацията в едно лесно управляемо стадо. Факт е, че техните деца учат в чужбина или в елитни частни училища. Защото властимащите си правят отсега сметката да завещаят властта на тях. Мисълта ви явно е толкова немощна, че избра да приведе точно най-уязвимите в жертва на атаката ви към управляващите.
С уважение,
Яна Домусчиева
* Цветан Диковски. Интеграцията и последствията от нея. Електронно списание LiterNet, 15.11.2006, № 11 (84).
Пиша ви по повод публикацията ви в последния брой на LiterNet*. Сътрудик съм на в. "Гласове" и вече седем години работя, и като учител, с деца и възрастни с увреждания. Разгневена съм от посланието на статията ви и от нефелния начин, по който се аргументирате в нея. Позволявам си да цитирам абзаци и да ви посочвам кое ме тревожи в тях.
Първо - доказано е, че тези деца не са за обучение в масови училища. Правилата на сериозната журналистика изискват да посочите кой и как е доказал това. И дали въобще.
Те трудно запомнят, с големи усилия се научават да четат и пишат. Обикновено в програмите, по които се обучават, материалът е сведен на нивото на тяхното възприятие, а много от тях се учат по индивидуални програми. Между тези деца има такива, които, за да се научат да пишат, им се подготвят пунктирани букви и цифри. Немалка част от тях не могат да задържат за дълго вниманието си в учебен час. Част от децата са с говорни проблеми, друга част имат нужда от лечебна физкултура, има и такива с двигателни увреждания. Сред децата със специализирани образователни потребности (СОП) има и такива, които имат сериозни здравословни проблеми, нямат изградени хигиенни навици, някои се изпускат по малка или голяма нужда и се налага да ходят с памперси или да бъдат преобувани. Почти всички имат нужда от специализирани грижи и от компетентни преподаватели. Това трудно може да се постигне в средата на общообразователните училища. Само за едно сте прав тук. Образованието на такива деца не може да се постигне в общообразователните училища в състоянието им към днешна дата. Не децата са непригодими към общообразователното училище, а точно обратното. Не е сторено нищо конкретно за вписването на тези деца в масовото образование. Съгласете се, че едни пунктирани букви, индивидуален план и лечебна физкултура са ежедневие в много масови училища в ЕС, но не и в България. Не защото нашите деца с увреждания са с нещо по-страшни, а защото липсват желание и умения от страна на МОН да проведе една плавна и правилна интеграция, която да не стресира педагозите, децата и родителите им. Но като че ли на вас правото на избор и на тези деца ви е виновно!
Такива ученици системно ще създават проблеми на учителите, а ще пречат и на останалите ученици. Да, децата с увреждания изискват повече вниамние. Но думите ви звучат като сочене с пръст, като търсене на виновник за неразбориите в класната ви стая. Твърде лесно е, и за съжаление непрофесионално от страна на педагог, да вините тях и да си пожелавате да не подават глава извън специалното училище. Вместо това можехте да употребите пространството, отредено ви от LiterNet, за да посочите кое точно трябва да се промени в масовите училища, за да е успешна интеграцията на деца с увреждания.
Съвсем ясно е, че учениците от общообразователните училища също ще създадат проблеми. Съвременните подрастващи не са възпитани да уважават и ценят личността на другите. Това е вярно, но и подлежи на промяна. Вие свивате рамене, изправен пред този факт, но забравяте да споменете, че И училището възпитава в толерантност и съпричастност.
Системният тормоз и проблеми ще накарат родителите да ги отпишат от училищата и скоро те ще останат на улицата, без професия, без образование. Първо, дори излезли от специализирано училище, такива деца остават без професия и без образование. Една от целите на интегрираното обучение е да промени тази им съдба. Второ, опитът ми показва, че нищо не учи по-добре на съпричастност от контакта с различния. Заповядайте в моето училище! Ще станете свидетел на разбирателството между двете ни интегрирани момиченца със Синдром на Даун и останалите деца.
Редно е да си дадем сметка какво цели системното съсипване на образователната система. Вече мнозина са прозрели, че всичко, което се върши за нейното унищожаване и съсипване, е съвсем умишлено и целенасочено. Целта е системата да не действа и да подготвя полуграмотни кадри, недоносчета, хора без висок интелект, хора, лесно управляеми, податливи на манипулация, хора без морал и ценностна система. Тук вече насаждате открита омраза към децата с увреждания. Нима правото им да имат избор в живота е заплаха за системата? Нима не открихте друг виновник за състоянието на болнавото ни образование? Не забравяйте, че съществува Закон за защита от дискриминация и комисия, която го прилага.
Целта на управляващите е да превърнат нацията в едно лесно управляемо стадо. Факт е, че техните деца учат в чужбина или в елитни частни училища. Защото властимащите си правят отсега сметката да завещаят властта на тях. Мисълта ви явно е толкова немощна, че избра да приведе точно най-уязвимите в жертва на атаката ви към управляващите.
С уважение,
Яна Домусчиева
* Цветан Диковски. Интеграцията и последствията от нея. Електронно списание LiterNet, 15.11.2006, № 11 (84).
Автор:
Яна Домусчиева
Публикация:
23.11.2006 г. 19:23