Още за СБП и случая "Светослав Нахум"

Българското общество се раздира от противоречия. Доверието в институциите клони към минус. Остават последни надежди българинът да се съвземе, като се вслуша в гласа на творците, на духовните стожери на нацията. Но какво се оказва… От месеци в Съюза на българските писатели (СБП) се организира кампания в защита на руската агресия в Украйна. Поводът е недоволството от премиерата на книгата с разкази на Светослав Нахум „Бягство от Крим“, в която един разказ с документална основа отразява епизод от анексирането на Крим и репресиите срещу местното украинско и неруско население. Цялата книга е с общочовешки и хуманни послания към съвременника, плод на висока писателска съвест.

Присъствието и участието в премиерата на украинския посланик е положителен факт, но се превръща в причина за силно раздразнение на някои крайни русофили, свикнали да говорят и действат от позицията на силата, без да си дават сметка, че агресията на една държава към друга е не само нарушение на суверенитета и международното право, но и жесток античовешки акт.

Последвалите проруски декларации на СБП, реакцията на Посолството на Украйна и скалъпеното отворено писмо до украинския посланик от групичка писатели задълбочиха конфликта в творческите среди и в медийното пространство. На 5 юли т.г.  във Фейсбук бе публикуван „Коментар на Посолството на Украйна в Република България във връзка с публикации в някои български медии, насочени към оправдаване на престъпната агресия на Руската федерация срещу Украйна и незаконната окупация на Автономна република Крим“. Същевременно започна демонстративно събиране на подписи на писатели против посланика и, неафиширано, в защита на проруската доктрина. За достойната си гражданска позиция Светослав Нахум е отстранен от редколегията на писателския вестник и обвинен като автор, който се опитва чрез разразилия се скандал да трупа политически и творчески дивиденти. Отвратен и обиден, Нахум се отказва да бъде член на СБП.

Събирането на подписи се превръща във фарс, скалъпен с подмяната на проблема. Доколкото СБП е творческо и неполитическо сдружение, обвиненията към Нахум от проруски и антиукраински се трансформират в упреци за политиканстване чрез един-единствен разказ в една книга с 15 творби. Както въпросният разказ, така и другите са свързани с проблемите на съвременния човек, с опитите му да съхрани честта и благородството си в свят на противоборства и бездуховност. 

Според някои от включените писатели в подписката, това е ставало след настоятелно обаждане по телефона и без запознаване с реалните факти на една такава недостойна кампания от страна на проруските хардлайнери в ръководството на СБП. Ето как обвиненията в политизиране на една премиера на книга стават удобен повод да се налагат тенденциозно политически пристрастия, които са компрометирани и не правят чест на никого. Несъмнено, всичко това ни доказва отново, че липсата на обективна информация за историята, културата и политическите процеси в днешна Украйна дава възможност за манипулации и провокации за оневиняване на престъпленията на една държава срещу друга. И ето как почитатели на руската литература и изкуство наивно се превърнаха в съмишленици и защитници на престъпната агресия срещу Украйна. Те са забравили, че отявлени русофили като народният поет Иван Вазов – почетен председател на СБП - се изправиха и заклеймиха руската военна агресия в България по време на Първата световна война. Защото патриотизмът и българщината стоят над руските имперски интереси. Не се ли отнася това и за днешните родни русофили, които вместо да се кланят на митологемите от миналото за царска и сталинска Русия, трябва да помислят първо за отечеството си. Защото тази Русия столетия издевателства над народа на Украйна. Защото нейните оръжия и лакеи забраняваха украинските език, образование, литература, изкуство, фолклор… Защото руските силови структури ликвидираха народни певци и украински народни инструменти заедно с майсторите, които ги правеха. Защото те унищожиха с куршуми, в концлагери и с гладомор милиони невинни и днес няма украински род, който да не е пострадал жестоко от тази политика. Това се отнася и за българите в Украйна - Украйна или Киевското княжество, което получи кирилицата и християнството от България и по-късно ги разпространи на север към Московското княжество. Не случайно Украинската църква, която е майка на по-късно създадения Московски патриархат, днес не е призната официално от Руската православна църква… Този нихилизъм е опасен за самата Русия.

Слепи ли са русофилите в България, че не желаят доброто на руския народ, впрегнат в новите геополитически апетити на Кремъл, а възхваляват руската сила и руското влияние. Слепи ли са, че днешните имперски интереси и домогвания на която и да е външна сила, не трябва да стоят над българските национални интереси.

Подписката, събрала имената на една малка част от писателския съюз, възмущава други членове на СБП, защото е опит да се подмени истината и да се хвърли кал върху борбата на украинския народ за независимост и териториална цялост. Не е трудно да се организира контраподписка на несъгласните творци с разбеснелите се русофили… Но не е ли ясно на истинския русофил, че обичта му към братята руснаци трябва да бъде и знак на солидарност против репресиите и тоталитарния модел на руския политически елит срещу собствения му народ и срещу интелигенцията в голямата страна.

Българският народ векове наред е страдал и е воювал за своята държавност, за своята политическа и духовна независимост, за своята културна идентичност. Това ни дава още по-голяма увереност, когато заставаме на страната на унизените и оскърбените, на страната на потиснатите и жертвите на агресия.

Може ли плурализмът в СБП да се възстанови? Отговорът е Да, но това е възможно само чрез очистването от товара на външните влияния и консолидирането на основата на българската национална кауза и утвърдените международни хуманни принципи за мир, взаимно зачитане, приятелство и сътрудничество. Така може да се спаси най-старата писателска организация у нас. Това е възможно като се спрат тоталитарните начини за манипулиране на неосведомените и събиране на подписи в подкрепа на хибридна война и агресия, призната от целия свят за престъпление, водещо до хуманитарна криза и многохилядни жертви.

Писателят трябва да бъде независим, да отстоява високи човешки идеали и да не се кланя на враждебни доктрини и на хора, чиито ръце и съвести са белязани с невинна кръв.