С оценки от първа образователна степен във ВУЗ

Висше образование

Тази седмица от МОН разясниха някои от промените, които предстоят във висшето и средното образование. В проекта на план-прùема за държавните висши училища през учебната 2019-2020 година са увеличени местата в направленията с ниско търсене, както и в тези, които са от особена важност за обществото и икономиката – „Информатика и компютърни науки“, „Хранителни технологии“, „Ветеринарна медицина“, „Математика“. Заради очаквания недостиг на учители по математика, физика, информационни технологии, специалисти в аграрния сектор и на хидроинженери, повече места има за „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“ за учители по различни предмети.

Не разбирам защо трябва да се увеличават „местата с ниско търсене“, и без това наличните не могат да се запълнят. Не трябва ли да се вземат мерки, които да променят ситуацията, а не бройката? Не виждам къде е логиката. Ако променим фактическата среда, да променим и числеността, иначе е безпредметно.

Министър Вълчев отбеляза, че секторите с най-голям ръст на добавената стойност са свързани с електроника, електротехника, машиностроене и др. Днес пазарът на труда ни давал сигнали, че такива направления са с най-висок очакван ръст на възнагражденията. Затова и тук се разширявал приемът, предоставят се и допълнителни стипендии и по-голямо финансиране на университетите, които обучават в направления с очакван недостиг на специалисти, обясни министърът. Увеличен е приемът и в медицинските науки. Намаляват местата в направления, в които студентите не се реализират, сред които са „Администрация и управление“, „Икономика“ и др. Стана ясно, че са готови предложенията за промени в Закона за висшето образование, с които се предвижда студентите, избрали направления с очакван недостиг на пазара на труда, да не плащат такси. Не съм убедена, че последното е толкова ключова промяна в затъващото ни висше образование.

Прави ми впечатление стриктното придържане към числата, както и ограничеността, с която се представят фактите. Не откривам перспективата, убедеността, че „който се учи, той ще сполучи“. Резултатът и тълкуването са: търсене: липса на търсене, такса: без такса, актуални специалности: неактуални. Философията на знанието се свежда до „пазара на труда“. Ученето винаги е било повече! Много повече.

Никой не коментира излязлата информация през седмицата, че идва времето, когато местата на кадрите със средно специално образование, ще бъдат заети от хора с висше, защото те ще са преобладаващите. Пропуска се и фактът, че според последните изследвания бъдещето е на творческите професии, а IT- секторът ще трябва да „обслужва“ креативността и идеите на хора във всички области и да задава базисни умения на специалисти, които работят в различни сфери. Това са най-ценните кадри, защото имат творчески потенциал. Следователно не е нужно човек да бъде непременно програмист или софтуерен инженер, нужно е да има свои идеи…

Средно образование

Първи проблем: Учителите по математика и български език и литература все още не са видели формата на матурите догодина. А знаем, че сегашните деветокласници през 2020-2021 ще имат изпит по тези предмети за първи гимназиален етап.

Втори проблем: Формулира го зам.-министър Таня Михайлова: „Имаме уверение от членовете на Съвета на ректорите, че учениците, в чиито дипломи няма оценки от предмети, които не се изучават в 11. и 12. клас, ще могат да кандидатстват за специалности, за които тази оценка e балообразуваща. Тя ще бъде взета от удостоверението за завършен първи гимназиален етап. Правилниците на висшите училища ще бъдат съобразени и ще взимат оценките от първи гимназиален етап в случай че предметът не е изучаван във втори“.

Нещата пак не са дообмислени, как така цялата образователна система на определено ниво ще се движи от нечие „уверение“, а и предварително се знаеше, че оценките от първата степен няма да са необходими за по-нататък. Не трябва ли нормативно да са уредени нещата и да се знае какво точно ще се случва в перспектива. Всички предмети, с изключение на български, история, физическо и математика, се изучеаат до 10. клас. Колегите казват, че не помнят да е имало три часа физика на седмица или два последователни. В 11. и 12. клас няма да има биология, химия, физика и пр., ще има само ЗИП по тези предмети. Засега се пропуска (очевидно) диференцирането и преместването след 10. клас от едно училище в друго, съобразно желанието на ученика. Никой не е наясно на какъв принцип това би могло да се случи. И най-вече защо. Всъщност какво се цели с първа и втора гимназиална степен, може ли един осмокласник и деветокласник да знае кой предмет ще му е нужен като балообразуващ за далечния дванадесети клас?

Трети проблем: Кандидатстването във ВУЗ за определени специалности обслужва клика от преподаватели. Ходенето на уроци по биология и химия (за медицина) последните две години от средното училище, е обезсърчителен и масов вариант, който облагодетелства малцина. Преди време това беше валидно за историята и литературата, и желаещите да станат юристи. Нашият свят не стана по-добър и справедлив с адвокати „на килограм“, даже се изражда в тарикатско сдружение за прикриване на всякакви измами (включително и имотни).

Не знаем какви ще са матурите като формàт за 10. клас, камо ли за 12., и дали тези в края на обучението ще са с достатъчна тежест, за да заменят изпита за влизане във ВУЗ. А и каква ще е ролята на ЗИП-овете, които ще се избират в последните класове? За какво ще послужат?

Четвърти проблем: Като човек от системата, започвам да се обърквам. Опитвам се да открия смисъла на изпитите и проверките, които предстоят. Каква ще е тяхната ефективност, на какво ще научат учениците и за какво ще ги подготвят.

Нагледахме се на административни врътки, на получаване на уж учителски квалификации (кредити) със слабо подготвени обучаващи, на безцелни изпити на децата на всеки две години, все някак изтърпяваме бюрократичния натиск и зле възпитаните ученици... Директорите обаче продължават да са без мандатност, учителите продължават да се назначават по телефона, експертите в Регионалните управления на образованието продължават да се интересуват само от документи, и някак си върви сладостната омая и PR-aкциите, които ни внушават, че всичко е добре, защото ще свърши добре. А конфузните новини се съобщават между другото, след позитивизма на днешния щастлив и изпълнен със свежи промени ден!

И най-после. Човек избира своя професия според личните си възможности, потенциал, а не само според обществените нагласи и търсене. Министерството, на което съм подопечна, тотално изостави това просто и истинско схващане. Мисля, че се прекалява с тези бизнес и компютърни умения от трети клас, та чак до края на следването. Опитват се да ни накарат да започнем да внушаваме на съвсем младите хора, че светът е само електронно устроен, че е прагматичен до цинизъм, че бизнес „игрите“ трябва да се владеят от ранна детска възраст, защото е важно да се оцелява на всяка цена и с всички средства да се побеждава. Не, не е вярно това. Отказвам да се съобразявам с тази примитивно оцеляваща философия, както и да я прокарвам в училище!