Полемики
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Сбогом, ЛВ
Знам, че не Ви дреме, но искам да се сбогувам с Вас. Ударихте дъното, хора, и не съм склонен от стар сантимент по Вас да Ви последвам там. Имам планове за бъдещето извън академията. Сбогом.
Споделих с Вас литературната си младост и Вие бяхте неочаквано свежи, загорели, невротични асистенти и асистентки, които дори споделяхте с мен, маргинала, захвърлен за назидание на местните в БГ провинцията, голямото си желание да бъдете щастливи, макар и българи. Добре, че Вашите литературни асистенти сега не знаят какви сте били като млади пичове и пички и от какво сега ги лишаватe. Горко им, Вие взехте своето през 90-те, за тях оставихте и вещо ги въведохте в академичната пустиня на 10-те.
Сбогом, Миглена, дълго гледах в отражението на щита, за който ти ми разказа в първи курс по антична литература, ужаса и ти вярвах. Вече беше късно за всичко между нас (не че истински си ми помогнала някога, не те виня като гледам Камелия и Мария), когато ледено ме лъхна тъкмо в „Еднорозите на Революцията” арканумът на феминизма ти, властта без лице, било то женско, мъжко или детско.
Сбогом, Бойко, 90-те за мен беше преди всичко ти, пърхащата ти в предчувствие на настъпилия гробищен мир на мирния преход тлъстогърба пеперуда, благодаря ти, мъдър скръбен братко. Благодаря за скръбната ти Премъдрост, стоически лишаваща се от Изхода от Египет (не се залъгвай, че можеш да бъдеш ведър хедонист там). Дължа ти много, братко, но ще се разплатим някъде другаде.
(С Гогата се сбогувах през далечната 1999-та. Гордея се, че бях първият който видя АТМ терминала в него. Така и не разбра пича, че има по-свежи начини да трупаш реален и символен капитал от това да бъдеш национален поет на българите и меланхолен български негър за чужденците.)
Сбогом, Йордан Ефтимов, интригантът, който израсна и разпери криле във Вас, ме изпълва с ужас на фона на поезията Ви, която боготворях през 90-те. Светла памет на неизвестния поет от края на ХХ век. Сега сте само една всеизвестна фрустрирана Гого-Гага. Вървете по медиите и дяволите.
Сбогом, Камелия, асистент № 1. Олаби малко, сестро. От сърце ти го казвам, прикована сестро. Чаените церемонии и парижките финтове на теорията, от които видимо и неподправено се опиваш, не разрешават по никакъв начин проблема ти със свободата. Тя е проста.
Сбогом, Мария, асистент № 2. Дано усетиш навреме, че твоят № 2 е индулгенцията, която може да те спаси. Простодушно ти го пожелавам, но вече няма да си мръдна пръста. Излъга ме в очите, жертвена сестро, надянала маската на топлата човечност, за да представляваш арканума на властта. Това ще ти се въздаде, жертвена сестро, Нейно е отмъщението и Тя ще въздаде.
Другите от ЛВ не ме касаете, почивайте в мира на мирния си преход, наречен изследване на праха на близкото минало с активната мероприятийна помощ на ченгетата, които разобличавате, защото вече не могат да бъдат реално осъдени и да гният в затвора.
Напускам Ви като Ваш дългогодишен сътрудник и читател, след като се опитах да Ви убедя, че трябва да направите промени в редакционната колегия, които да неутрализират изражданията на академичната ендогамия, която практикувате в момента.
Вие предпочетохте да останете насаме със себе си. Оттук насетне „Литературен вестник” окончателно се превръща в университетски стенвестник, а редакционната му колегия в Катедра, съставена от професори, доценти, главни асистенти, старши асистенти и асистенти, намиращи се един спрямо друг в йерархични отношения на подчинение и зависимости.
А читателите са студенти, на които предстои да положат изпит пред Вас, академичната власт, разбираща от литература повече от тях.
И поради това трябва да Ви харесват, както като преподаватели, така и като поети.
Споделих с Вас литературната си младост и Вие бяхте неочаквано свежи, загорели, невротични асистенти и асистентки, които дори споделяхте с мен, маргинала, захвърлен за назидание на местните в БГ провинцията, голямото си желание да бъдете щастливи, макар и българи. Добре, че Вашите литературни асистенти сега не знаят какви сте били като млади пичове и пички и от какво сега ги лишаватe. Горко им, Вие взехте своето през 90-те, за тях оставихте и вещо ги въведохте в академичната пустиня на 10-те.
Сбогом, Миглена, дълго гледах в отражението на щита, за който ти ми разказа в първи курс по антична литература, ужаса и ти вярвах. Вече беше късно за всичко между нас (не че истински си ми помогнала някога, не те виня като гледам Камелия и Мария), когато ледено ме лъхна тъкмо в „Еднорозите на Революцията” арканумът на феминизма ти, властта без лице, било то женско, мъжко или детско.
Сбогом, Бойко, 90-те за мен беше преди всичко ти, пърхащата ти в предчувствие на настъпилия гробищен мир на мирния преход тлъстогърба пеперуда, благодаря ти, мъдър скръбен братко. Благодаря за скръбната ти Премъдрост, стоически лишаваща се от Изхода от Египет (не се залъгвай, че можеш да бъдеш ведър хедонист там). Дължа ти много, братко, но ще се разплатим някъде другаде.
(С Гогата се сбогувах през далечната 1999-та. Гордея се, че бях първият който видя АТМ терминала в него. Така и не разбра пича, че има по-свежи начини да трупаш реален и символен капитал от това да бъдеш национален поет на българите и меланхолен български негър за чужденците.)
Сбогом, Йордан Ефтимов, интригантът, който израсна и разпери криле във Вас, ме изпълва с ужас на фона на поезията Ви, която боготворях през 90-те. Светла памет на неизвестния поет от края на ХХ век. Сега сте само една всеизвестна фрустрирана Гого-Гага. Вървете по медиите и дяволите.
Сбогом, Камелия, асистент № 1. Олаби малко, сестро. От сърце ти го казвам, прикована сестро. Чаените церемонии и парижките финтове на теорията, от които видимо и неподправено се опиваш, не разрешават по никакъв начин проблема ти със свободата. Тя е проста.
Сбогом, Мария, асистент № 2. Дано усетиш навреме, че твоят № 2 е индулгенцията, която може да те спаси. Простодушно ти го пожелавам, но вече няма да си мръдна пръста. Излъга ме в очите, жертвена сестро, надянала маската на топлата човечност, за да представляваш арканума на властта. Това ще ти се въздаде, жертвена сестро, Нейно е отмъщението и Тя ще въздаде.
Другите от ЛВ не ме касаете, почивайте в мира на мирния си преход, наречен изследване на праха на близкото минало с активната мероприятийна помощ на ченгетата, които разобличавате, защото вече не могат да бъдат реално осъдени и да гният в затвора.
Напускам Ви като Ваш дългогодишен сътрудник и читател, след като се опитах да Ви убедя, че трябва да направите промени в редакционната колегия, които да неутрализират изражданията на академичната ендогамия, която практикувате в момента.
Вие предпочетохте да останете насаме със себе си. Оттук насетне „Литературен вестник” окончателно се превръща в университетски стенвестник, а редакционната му колегия в Катедра, съставена от професори, доценти, главни асистенти, старши асистенти и асистенти, намиращи се един спрямо друг в йерархични отношения на подчинение и зависимости.
А читателите са студенти, на които предстои да положат изпит пред Вас, академичната власт, разбираща от литература повече от тях.
И поради това трябва да Ви харесват, както като преподаватели, така и като поети.
Автор:
Владимир Сабоурин
Публикация:
05.06.2016 г. 13:57
Посетено:
3614
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/74/news/23722-sbogom-lv