Полемики

Извинение дадено! Извинение прието! Все още не

ЛВ се извинява на своите читатели за инцидента, довел до изтичането на текста „Към защитниците на крепостта”

„ЛВ се извинява на своите читатели за инцидента, довел до изтичането на текста „Към защитниците на крепостта”, предназначен очевидно за друг вид издание, но озовал се в предишния брой на вестника. ЛВ се извинява и на своя автор и някогашен редактор Ани Илков за това, че публикувайки текста му, е допринесъл той сам да си нанесе трудно поправими морални и чисто езикови поражения.”

Извинение дадено! Извинение прието! Все още не:

Уважаеми ЛВ,

Като Ваш читател приемам, че извинението Ви е адресирано и до мен, но аз не приемам извинението Ви.

За какво ми се извинявате точно? Наричате го „инцидент”. Възразявам на подобна квалификация по отношение на текст, публикуван от редактор на „Литературен вестник”, оторизиран от редакционния формат на вестника да взима автономно решение какво да публикува в броя си.

Или този неприкосновен статут на ЛВ, отличавал го през годините от всичко друго на пазара на формиране на смисъл, е суспендиран?

Нима въвеждате извънредно положение?

Кой, ако е така, е суверенът, взимащ решение за него? Кои сте Вие, суверенните, узурпиращи правото да се обръщате с извинение към „своите читатели” очевидно от някакъв „свой” ЛВ?

Текстът Ви не е подписан. Ако допуснем, че водещият редактор на броя Ани Бурова е автор на неподписания текст, има ли тя правото да изразява колективния суверен на редакцията на ЛВ? Като читател на ЛВ, скромното ми мнение е, че статутът на колективна суверенност не дава право на нито един редактор, взет поотделно, да се обръща към читателите на ЛВ като към „свои”.

Вие говорите за „изтичане на текст”. Текстове изтичат обикновено от информационни цитадели на властта от рода на секретни служби, военни министерства, външни министерства, корпорации.

Вие, които и да сте, безименни и неподписали се, криещи се зад някакъв „Ваш” ЛВ и някакви „свои” читатели, така ли се изживявате? Ако сте това, което имплицира стилистиката Ви с „изтичането”, аз лично бих приветствал всеки лийк.

Твърдите, че „изтеклият” текст на Ани Илков е „за друг вид издание”. Вие чели ли сте броеве на ЛВ от преди 2001-а година? Или за Вас ЛВ започва с идването на Симеон ІІ, разграждането на политическата сфера, деполитизацията и политическата коректност, обслужваща мутрите?

Вие се извинявате и на Ани Илков, чийто текст от 11 май 2016 г. по нищо не се отличава от неговите текстове през 90-те, които очевидно са „изтекли” масово без Ваше знание и суверенно дозволение. Имате ли памет за тези текстове на Ани Илков от 90-те?

Имате ли право да се изказвате за настоящия му текст очевидно без тази памет?

Извинявате се на Ани Илков, че Вие – „вашия” ЛВ и „своите“ му читатели – сте публикували текста му. Не сте го публикували Вие, а Силвия Чолева, съответно нямате право да се извинявате от нейно име.

Смятате, че сте допринесли нещо за моралния и езиков облик на Ани Илков.

Надценявате се. Силно.

Вие ще кажете, че не разбирам тънката Ви ирония. Не, не я разбирам.

Как искате като читател на ЛВ да улавям тънките Ви иронии, когато на практика, извинявайки се иронично може би на Ани Илков, всъщност го третирате като невменяемо лице, което не контролира суверенното си право да отговаря за текстовете си?

Вие, ирониците, отговаряте с извинението си за един невменяем Ани Илков!

Все още нямате право да правите това с авторите на ЛВ.

Пък било то и от името на „своите” читатели.

Все още не.



С уважение,
Ваш Владимир Сабоурин


 
Автор: Владимир Сабоурин
28.05.2016 г. 14:45
Посетено: 1646
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/74/news/23670-izvinenie-dadeno-izvinenie-prieto-vse-oshte-ne