Данък легенда

Една легенда разказвала как цар на съществуващ народ не можал да издържи гледката на ослепените си войници, върнати от плен. Всеки сто от тях следвали едноок водач. Преждевременната смърт на царя била и краят на първото царство на неговия народ.

Легенда без геройство, без гордост. Само мъка! Кой, кога и защо е пуснал този “зомби-клип” в социален оборот не е ясно? А и на никого не е хрумвало да запише мислите си в тази посока, защото легендата набрала скорост като лавинен зачатък - набутали я в учебници, в главите на поколенията. Писатели си пробвали по нея перата. Държавници я заобикаляли заради добрите междусъседски отношения.

Минали хиляди години. Народът на царя не изчезнал. Укрепнал, развил се и отстоявал интересите си. Кога доволен, кога недоволен от водачите си - този народ решил да увековечи трагичния цар на първото си царство с паметник.

Намерили майстор, дали му идеята и творението било готово - с внушителна височина, внушително лицеизражение. Мечът бил прибран до тялото, а дясната ръка изнесла напред християнския скиптър-символ.

Огледали паметника, обмислили мястото му и открили проблем. Словесният й носител нещо не се съчетавал с материала на паметника - царят, както всички личности на паметници, бил като сляп. Казали си: ще дойдат туристи, а и наши посетители. Сега гражданското въображение е развинтено - ще започнат одумки. Току-виж и царя ще изкарат сляп, същия като войниците му.

Тогава се сетили, че за новите проблеми при легендите има нови технологии: очите на паметника ще засветят. Ще бъде впечатляващо, иновативно, нашенско! Децата няма начин да не го запомнят. Възрастните ще разберат, че очите на царя на народа им не могат да бъдат извадени. Речено-сторено. Не бързайте със заключенията си. Нека си светят. Легендата е обновена.

Царят ни гледа. От плен ли се връщаме?