Уморените коне ги убиват, нали?

От МОН пак ни изненадаха – този път с иновативни и дискриминационни решения. Щели да увеличават заплатите на учителите до 35 години с между 30 и 50 лева. Ами, който е на 36 години какво да прави? Вероятно ще трябва да си подаде документите за пенсиониране. Учителската професия щяла да стане регулирана, ще се държи и на това университетите да подготвят еднакво добри специалисти.

Цари демагогия и хаос в посланията, излъчвани от МОН. Интересът към една професия се създава с правила – в случая регулирани чрез закон (който липсва), добра база, грижа за всички и зачитане труда на млади и стари. Не може уважаващ себе си министър (и човек) по такъв елементарен начин да настройва подопечните си срещу себе си. То е все едно, аз да вляза в клас и да подредя учениците по красота, ум, дължина на косите и цвят на очите. Веднага ще си проличи на кои симпатизирам. Опасно е да се разиграва картата с възрастта на учителите. Губят се избори бързо така – не само точки и уважение.

Ако някой от МОН си направи труда да влезе в учителски форум, ще види как колеги от различни възрастови групи се противопоставят едни на други. Само това ни липсва в училище, напрежение на тема заплати. Резултатността е нещото, което оразличава учителите (и принципно работещите). Свършването на дадена работа е динамично занимание и често зависи от годините на самия учител, но и от неговите качества. Новото и потвърдено решение на образователното ни министерство не е грижа нито за стари, нито за млади. Има учители, които са над 35 години, но понеже нямат 10 години стаж в системата на образованието, заплатите им са по-ниски с около 40 лева от другите, които имат такъв стаж (т.е. не са „старши” учители, а „младши”). Става доста объркано и поради факта, че се доближават границите на заплащане на „влизащите” и „излизащи” от системата. Ефектът, ще е конфронтация, ще липсва и приемственост – предаване на опита и тънкостите в професията. В училище, за да се работи, е нужна атмосфера. Вероятно трябва да се използват числа, проценти. Да се уточнят „границите”, да се помисли справедливо и коректно да се изследва статистиката. Ама то с тези средно 500 лева чисто, накъдето и да ги завъртиш, е смешно и жалко положението.

Синдикатите пак мълчат благоразумно и чинно.

Колеги предлагат Комисията по дискриминацията да се самосезира. Мисля, че и омбудсманът на държавата трябва да се намеси. Всички – млади и стари (учители), са подложени на стрес в тази важна и отговорна работа, в която се иска сърце, характер и специфични умения. Всеки заслужава – според труда и възможностите си да бъде заплатен.

Другият вариант за развръзка е филмиран добре чрез края на един танцов маратон по време на Голямата депресия. „Старите кучета оцеляват винаги” – твърди една колежка, попрехвърлила петдесетте. А уморените коне ги убивали. В галоп - точно накрая. Нали?