Депутат, оплют заради наболял законопроект

Отворено писмо до г-н Любен Корнезов

Народният представител Любен Корнезов внесе в парламента законопроект на Закон за българския език. Тутакси добре платени наплеватели го нападнаха от всички страни.

Не можело със закон да се регулира развитието на езика, цитира vesti.bg образователния министър Сергей Игнатов, който вероятно не е чел документа, защото не е на египетски.

Игнатов не върви да е съгласен със законопроект на политически противник, това е ясно. Но защо пък хора на словото са на нож с регулацията на езиковите процеси, която е проблем, нетърпящ отлагане, и то не от вчера?

Самият професор Васил Райнов, директор на Института за български език, например разправя пред Агенция "Фокус" надълго и нашироко защо закона няма да го бъде, като дори привежда "необоримия" довод: "Английският език защо не желае да направи правописна реформа? Защото, ако някой реши да направи правописна реформа, трябва да направи реформа за английски-английски, за американски английски, за австралийски английски и т.н." Професорът говори още за рефлекси на голяма и малка носовка, за пълния член, дето бил "граматично недоразумение", за фонетичния правопис, сякаш нещо в законопроекта на Корнезов цели да разклати историческите устои на книжовната ни реч, да ни отроди до наследеното словно богатство или - не дай боже! - да ни "направи" език по англо-американски образец!

Лов на вещици прозира пък зад словоизлиянията на Бойко Пенчев, литературовед, преподавател в СУ. Като "популистка заигравка" определя Пенчев законотворческия акт на Корнез в статия във в. "Дневник", законът бил атакистки, понеже искал "да затвори вратата за предавания не на португалски или суахили, а на турски" (според текста на чл. 6, ал. 7 българският език е задължителен "при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата"). Ама, г-н Пенчев, СЕМ може да разрешава предавания на език, различен от българския, пише в следващата алинея, да бяхте стигнали и до нея...

Законопроектът "великодушно е разрешил употребата на диалектни думи и израза, но само "в литературните произведения и журналистиката", продължава "анализът" на литературоведа, "не и в дома на баба Пена от Бусманци, за която се беше загрижил един депутат от ГЕРБ, и той мераклия да кове закон за езика", тълкува Пенчев. Само дето законът има за цел да регулира речевото ни поведение в публична среда - по радиото и телевизията, в печатни и електронни медии, в училището, в университета, на работното място, пък у дома с баба си можем и на диалект да си говорим, нали така?

Ако оставим настрани дребните заяждания, законопроектът на г-н Корнезов наистина си има трески за дялане, и ние услужливо ще му подадем брадвичката.

Да започнем от самото начало.

Чл. 2. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Не, драги законотворецо, не "право и задължение", а "задължение и право"! Поне това дължим на поколенията учители, писатели, езиковеди, журналисти - ревнители за чиста и богата българска реч, поне това - да вменим на българина задължението да знае родния си език!

Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл.

Не мисля, че процесът подлежи на администриране, той е функция на живата реч и с подобна тежка задача следва да се нагърбват хора, компетентни в съответната област, да речем - компютърните спецове да предават със средствата на нашия език чуждите понятия, когато е възможно. Самият език "изхвърля" ненужното, никой вече не казва сейфам файл, казва се запазвам файл, нали? Затова предлагам да се добави: които възпроизвеждат техния смисъл, в случаите, когато това е възможно.

Чл. 10. Използването на диалектни изрази и думи е допустимо в литературните произведения и журналистиката.

В кои журналистически жанрове обаче? Нима е допустимо в репортаж, новина, кореспонденция да се ползват думи като окошарен, опандизен, укумуш, сефте и подобни турцизми, жаргонизми и така нататък. Затова предлагам да се уточни: в литературните произведения и някои журналистически жанрове като есе, очерк и др.

Чл. 22 (2) Пет от членовете се избират от общото събрание на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките измежду специалистите по българско езикознание и литература; пет от членовете се избират от общото събрание на Съюза на българските писатели; трима се избират от Академичния съвет на софийския университет измежду специалистите по българско езикознание и литература; двама членове се избират от Съюза на българските журналисти и двама от Съюза на юристите.

Хубаво, академици, писатели, журналисти (че аз половината отсега ги знам!), а учители, г-н Корнезов, учители по български език няма ли да има в тая комисия?

И сега стигаме до любимата ми част:

Чл. 25. За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Че то търпи ли се това "две в едно" (виж снимката), дето Би Ти Ви редовно ни го "поднася", а?!

Има и още "достойни" за наказания - вижте във фейсбук на страницата на Общество за приемане на закон за българския език.

Автор:

Светла Иванова

Публикация:

26.07.2011 г. 16:44

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Светла Иванова публицистика правоговор правопис законотворчество български език полемики

Посетено:

2782

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/74/news/12939-deputat-oplyut-zaradi-nabolyal-zakonoproekt