Полемики
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Край Варна
Дано не сме закъснели, защото...
Книгите на Атанас Липчев са свързани с дертове на световното село, но той намира място за героите си и в идилични кътчета или клокочещи клоаки на родна Варна. Тук неговите произведения са търсени, те са част от културата на града; и в гладни години храним чиновници и чакаме от тях достъп до любимите творци.
Често давам на приятели подарени ми от Атанас негови книги, но напоследък започнах да се опасявам: няма ли да остана без тях – без книгите или без приятелите? Започнах да препращам някои към библиотеката на районното ни читалище, но видите ли, там нямало книги от този автор. Не повярвах, проверих и самолично се уверих – в каталога няма нито една книга на Атанас Липчев, носител на Награда Варна 2010 година!
Тази недостатъчност е компенсирана щедро с името на един властовит местен критик. Става ясно, тук са летели възпетите от Татяна Дончева червени ескадрони, лавиците бъкат от книги и списания на джигити от това хвърковато чудо. Те се радват на специална читателска любов – пазени са, изглеждат новички, непипнати; варненци срещат с боязливо страхопочитание причудливите културни инвестиции на общината.
Атанас Липчев бе смълчаван и на този бряг на реката – от главен редактор или от червен културен комисар, зависи от повелите на поредното ново време. Днес някои искат той да мълчи и в неговия последен пристан, на Другия бряг на реката. Едва ли е само от завист. Неговите книги пресичат враждебни нам идеологии, но писателят не им позволява да тържествуват над първичните представи за Доброто. Атанас показа как в бухналата кална пяна на промените стари величия се дегизират като герои на “новите” времена. За тях Липчев трябва да остане неличност.
Тъй ще стане, ако им позволим; дано не сме закъснели, защото...
Край Варна нещо мирише – никой не чете, а Панко пише.
Често давам на приятели подарени ми от Атанас негови книги, но напоследък започнах да се опасявам: няма ли да остана без тях – без книгите или без приятелите? Започнах да препращам някои към библиотеката на районното ни читалище, но видите ли, там нямало книги от този автор. Не повярвах, проверих и самолично се уверих – в каталога няма нито една книга на Атанас Липчев, носител на Награда Варна 2010 година!
Тази недостатъчност е компенсирана щедро с името на един властовит местен критик. Става ясно, тук са летели възпетите от Татяна Дончева червени ескадрони, лавиците бъкат от книги и списания на джигити от това хвърковато чудо. Те се радват на специална читателска любов – пазени са, изглеждат новички, непипнати; варненци срещат с боязливо страхопочитание причудливите културни инвестиции на общината.
Атанас Липчев бе смълчаван и на този бряг на реката – от главен редактор или от червен културен комисар, зависи от повелите на поредното ново време. Днес някои искат той да мълчи и в неговия последен пристан, на Другия бряг на реката. Едва ли е само от завист. Неговите книги пресичат враждебни нам идеологии, но писателят не им позволява да тържествуват над първичните представи за Доброто. Атанас показа как в бухналата кална пяна на промените стари величия се дегизират като герои на “новите” времена. За тях Липчев трябва да остане неличност.
Тъй ще стане, ако им позволим; дано не сме закъснели, защото...
Край Варна нещо мирише – никой не чете, а Панко пише.
Автор:
Петър Доков
Публикация:
18.10.2010 г. 21:47